Определение № 11368 от 26.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11368 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно частно гражданско дело № 20261100504772 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 126, във вр. с чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца „Хилс Клуб и Ризорт“ ЕООД срещу определение № 8906 от 05.03.2026 г., постановено по гр.д. № 57182/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 120 състав, с което е отменено протоколно определение за даване ход на устните състезания по делото и производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че не е налице идентичност на движимите вещи, които са предмет на исковите претенции по двете образувани граждански дела. Поддържа, че в конструкциите от ПДЧ, които се претендират по настоящото производство и по исковата молба с вх. № 4496/11.05.20223 г., по която е образувано гр.д. № 9618/2024 г. по описа на СРС, 82 състав, е налице частично съвпадение на някои от елементите, но се касае за напълно различни вещи, съобразно описанието им по двете дела. Ето защо намира обжалваното определение за неправилно и моли същото да бъде отменено, като делото бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия с постановяване на съдебно решение.

Ответникът по частната жалба „Холидей Вилидж Аква Невис“ АД не подава отговор на жалбата и не изразява становище по нея.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 275, ал. 1 ГПК) срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред СРС е образувано по подадена от „Хилс Клуб и Ризорт“ ЕООД срещу „Холидей Вилидж Аква Невис“ АД искова молба с вх. № 4498/11.05.2023 г., постъпила в 13:20 ч. на посочения ден в регистратурата на Районен съд – Несебър, с която е предявен ревандикационен иск за установяване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да върне фактическата власт върху описаната движима вещ на стойност 7040 лв., представляваща конструкция – масив чам с лице от ПДЧ с алуминиеви лайсни и плотове от термоплот, находяща се в обект Бар-ресторант в сграда с идентификатор *** с адрес: гр. Несебър, местност „Юрта Балкана“, построена в поземлен имот с идентификатор ***; както и евентуален осъдителен иск за пазарната стойност на вещта в размер на 7040 лв. След наведено възражение за местна неподсъдност на делото в срока по чл. 131 ГПК РС – Несебър го е прекратил и изпратил по подсъдност на Софийски районен съд, където е образувано гр.д. № 57182/2023 г. по описа на 120 състав. След дадени указания по чл. 129, ал. 2 ГПК с уточнителна молба от 01.02.2024 г. ищецът допълнително е индивидуализирал движимата вещ, предмет на исковете, като е посочил, че става въпрос за една вещ, представляваща шкаф с вратички с монтирани отгоре термоплотове, гръб с рафтове за бутилки и чаши, изработен с материали дървесина от чам и ПДЧ (плоча от дървесни частици) и алуминий, бежов на цвят, намиращ се до стената над барплота в Бар-ресторант, находящ се в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр.

Несебър, местност „Юрта Балкана“, построена в поземлен имот с идентификатор ***, на стойност 7040 лв.

С молба от 25.11.2024 г. ответникът е навел възражение за недопустимост на производството предвид наличие на по-рано заведено дело с предмет, включващ и процесния имот – гр.д. № 466/2023 г. по описа на РС – Несебър, изпратено по подсъдност на СРС, където е образувано и висящо гр.д. № 9618/2024 г. по описа на 82 състав. За да постанови обжалваното определение, макар и след даване ход на устните състезания, СРС е приел, че по делото на 82 състав са предявени искове за повече движими вещи, включващи и процесната конструкция в Бар-ресторанта, като с оглед препятстване пререшаването на идентичен спор и на основание чл. 126 ГПК е прекратил производството по делото.

Видно от приложените в първоинстанционното производство и към частната жалба писмени доказателства, преди завеждане на настоящия исков спор ищецът „Хилс Клуб и Ризорт“ ЕООД е подал срещу „Холидей Вилидж Аква Невис“ АД искова молба с вх. № 4496/11.05.2023 г., постъпила в регистратурата на Районен съд – Несебър в 13:15 ч. на посочения ден. Страните не спорят, а и от служебно извършена справка от настоящия съдебен състав в Единната информационна система на съдилищата се установява, че по тази искова молба е образувано гр.д. № 466/2023 г. по описа на РС – Несебър, което също е било прекратено по подсъдност и изпратено на Софийски районен съд, където е образувано гр.д.

№ 9618/2024 г. по описа на 82 състав. Към настоящия момент делото е висящо, като е постановено първоинстанционно решение за отхвърляне на всички искове, което е обжалвано в срок.

2

От искова молба с вх. № 4496/11.05.2023 г. и уточнителна молба от 16.10.2024 г. е видно, че предмет на по-рано образуваното гр.д. № 9618/2024 г. по описа на СРС, 82 състав (което формално е образувано в СРС по-късно от гр.д. № 57182/2023 г., но по искова молба, която е била входирана в РС – Несебър преди исковата молба по настоящото дело, т.е. исковете, разглеждани в производството пред 82 състав, са предявени преди тези по настоящото производство) са главен ревандикационен иск, както и евентуален осъдителен иск за стойността на движими вещи, сред които и конструкция – масив чам с лице от ПДЧ с алуминиеви лайсни и плотове от термоплот, находяща се в обект Бар-ресторант в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. Несебър, местност „Юрта Балкана“, построена в поземлен имот с идентификатор ***, на стойност 7040 лв. Видно от допълнителната индивидуализация на вещта в уточнителна молба с вх. № 328626/16.10.2024 г., същата е напълно идентична с движимата вещ, предмет на предявените по делото на 120 състав искове, като е описана с абсолютно идентични елементи, материали, цвят, местонахождение и стойност – една вещ, представляваща шкаф с вратички с монтирани отгоре термоплотове, гръб с рафтове за бутилки и чаши, изработен с материали дървесина от чам и ПДЧ (плоча от дървесни частици) и алуминий, бежов на цвят, намиращ се до стената над барплота в Бар-ресторант, находящ се в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. Несебър, местност „Юрта Балкана“, построена в поземлен имот с идентификатор ***, на стойност 7040 лв. Противно на доводите в частната жалба, в случая не е налице каквото и да било различие в описанието на двете движими вещи, което да обоснове извод, че те са различни, напротив – в описанието е налице пълен идентитет и при липса на твърдение за наличие на две еднакви вещи, намиращи се на едно и също място, респ. при липса на какъвто и да било елемент, по който те да бъдат разграничени една от друга, следва да се приеме, че описаната конструкция в двете искови молби, намираща се в бар-ресторанта на посочената сграда, е една и съща движима вещ.

С оглед на изложеното, видно е, че обстоятелствата, на които са основани исковете по двете дела, са идентични, като в рамките на двете производства са предявени главен ревандикационен и евентуален осъдителен иск за една и съща вещ на еднаква стойност и на едно и също основание, а претенциите са предявени между едни и същи страни. Предмет на по-рано образуваното гр.д. № 9618/2024 г. са и други движими вещи, описани в исковата молба, но предметът на по-късно образуваното гр.д. № 57182/2023 г. напълно се припокрива с част от исковите претенции по делото на 82 състав, при наличие на пълен обективен и субективен идентитет между тях. Ето защо, доколкото по-рано образуваното исково производство е все още висящо, налице е отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск по смисъла на чл. 126 ГПК и предявените по настоящото дело искове се явяват недопустими.

Следователно, обжалваното определение, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, е правилно и подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 79262/12.03.2026 г. срещу определение № 8906 от 05.03.2026 г., постановено по гр.д. № 57182/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 120 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4