Решение № 20744 от 16.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20744 гр. С., 16.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110112518 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Делото е образувано е по искова молба, подадена от И. Т. С. и С. П. С., чрез адв.

Н. Б., с която срещу Г. Л. Х. са предявени субективно и обективно съединени искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищците твърдят, че ответникът е бивш съпруг на дъщеря им, като от брака му с последната бившите вече съпрузи имали две малолетни деца. Със съдебно решение е бил определен режим на лични отношения между децата и техния баща, като поради служебна ангажираност на майката на 17.07.2021 г., двамата ищци е следвало да предадат децата на баща им. Около 10:00 ч. на посочения ден ищците заедно с децата слезли във входа на ****, намиращ се на адрес: ****, където децата живеели с майка им. Ищецът И. С. решил да заснеме предаването на децата на бащата с видеокамерата на телефона си. При пристигането на ответника пред блока последният започнал да вика и нарекъл ищците „****“, като се опитвал да влезе във входа. С. С. отворила вратата и казала на децата да отиват при баща им. Считат, че това деяние на ищеца е противоправно – изрекъл е нещо унизително за честта на достойнството на всеки от ищците в тяхно присъствие, от което всеки от тях се почувствал много обиден и унизен, още повече това се случило в присъствието на децата. Чувствали се неудобно пред внуците си, като не знаели как да им обяснят употребения израз. Дълго изпитвали негативни емоции.

Отделно от описаното деяние, сочат, че и с друго свое поведение ответникът ги е увредил неправомерно – като на 29.07.2021 г. депозирал пред СРС молба срещу тях по ЗЗДН, като твърдял, че ищците на 17.07.2021 г. са осъществили акт на домашно насилие по отношение на него и на малолетните деца. В същата той посочил, че И. С. се е държал арогантно и е отправял заплашителни жестове с ръка към Х., а С. С. е 1 казала на децата „сега отивате при лоши и страшни хора“, но после ще се върнат при тях, добрите. В същата молба Х. е твърдял, че ищците са му попречили да вземе децата от дома им. Било е образувано гр.д. № 44253/2021 г. по описа на СРС, 139 с-в, по което ищците били ответници. Била е издадена заповед за незабавна защита, с която С.и били задължени да се въздържат от домашно насилие по отношение на Х. и децата, като били и предупредени, че при констатиране неизпълнение на заповедта ще бъдат задържани и предадени на прокуратурата. Развиват подробни съображения относно причинените им в хода на това производство неимуществени вреди. Това дело завършило със съдебно решение на СГС, с което претенциите на Х. срещу тях са били окончателно отхвърлени на 25.04.2023 г. Считат, че твърденията на ответника, изложени в молбата за защита от домашно насилие, са неверни и клеветнически, което е било установено с влязлото в сила решение на СГС. В хода на съдебното производство са били разгласени неверни обстоятелства, като за времетраенето на същото ищците преживели сериозен стрес от отправените им обвинения, всяко явяване в съда предизвиквало у тях негативни емоции, притеснения, срам, неудобство, чувствали се подтиснати, не можели да се съсредоточат в изпълнение на ежедневните си задължения, а двамата били известни и уважавани членове на обществото (всеки в своята професионална сфера). Оценяват причинените им от деянията на ответника неимуществени вреди в размер на сумата от по 1000 лева за всеки ищец от първото деяние, описано в молбата, а тези, причинени им във връзка с инициираното от ответника производство по ЗЗДН в размер на сума от по 4000 лева. Претендират законна лихва от деня на увреждането (17.07.2021 г., съответно от 29.07.2021 г.). Молят за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

Ответникът с отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове. Заявява становище, че в исковата молба информацията е представена тенденциозно и е частично невярна. Заявява, че е бил затрудняван да осъществява определения с децата му режим на лични отношения, както и че ищците упражняват правата си в противоречие с нормата принцип на чл. 3 ГПК. Сочи, че на 17.07.2021 г. е бил противозаконно заснеман от И. С., като обяснявал, че снима жена си, с което искал да прикрие противоконституционните си действия. Заявява, че не е искал да има контакти с ищците именно с цел да се избегне създаването на конфликтни ситуации, но в конкретния ден вместо от майката, както е било постановено със съдебно решение, децата са му били предадени от ищците, с което счита, че последните са били в неизпълнение на съдебното решение. В тази връзка подчертава, че думата „****“ с исковата молба е била извадена от контекста на ситуацията, като използвайки я, е целял да се спре незаконното му видеозаснемане – неговото, на децата му, на роднините му, доколкото се е обърнал към ищеца И. С. с думите „Не ме снимайте!

Противоизаконно е. ****! Какво си позволявате?“. Пояснява, че счита всеки, който извършва противозаконни действия за престъпник в общоразговорен смисъл. Освен това е бил наречен пред децата му лош човек от ищеца С.. Обобщава, че ищците целят да черпят права от неправомерното си поведение и така да се обогатят. По отношение на изложените в молбата за защита от домашно насилие твърдения сочи, че е негово право да търси защита от съда, като същите не са нито лъжливи, нито позорни, нито обидни. Подчертава, че явяването им в конкретното производство като ответници не е било задължително, още повече са имали пълномощници, които са упълномощили да ги представляват. Оспорва да са изпитали описаните в исковата молба негативни преживявания и причина за това да е неговото поведение. Заявява, че с действията си е целял да защити правата си и тези на децата си, а не да нанася вреди на ищците.

Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, отделените за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства и предвид становищата на страните, 2 съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ответникът е бил съпруг на дъщерята на ищците, че от брака помежду им са родени две малолетни деца, както и че с влязло в сила съдебно решение родителските права са предоставени за упражняване на майката, а на бащата (ответника) е определен режим на лични отношения.

Установява се, че на 29.07.2021 г. ответникът е подал в СРС молба от свое име и като представител на малолетните си деца срещу ищците, с която е поискал съдът да постанови мерки по реда на ЗЗДН. В същата Х. е посочил, че е бил причакан от И. и С.

С.и пред входа на блока, а с тях били децата му. Посочил е, че поведението на С.и го е препятствало да вземе децата от където се полага, а именно от дома им в спокойна обстановка. Сочи още, че И. С. е започнал да се държи арогантно и да отправя заплашителни жестове с ръка, като по същото време го заснемал, въпреки гласно изразеното от него несъгласие да бъде сниман. С. С. казала на децата: „сега отивате при лоши и страшни хора“, но после ще се върнат при тях, които са добри. Твърди да се е обадил на тел. 112, но С.и пуснали децата и тръгнали от адреса, заедно с роднините на Х.. Изложил е съображения, че счита, че ситуацията е нарочно създадена, че е нарушен законът и съдебното решение, тъй като децата не са били предадени от майката на бащата, след като последният е заявил, че не желае да се среща с И. С., като по този начин е бил подложен на психическо и емоционално насилие. Акцентирал е, че действията на С., който го е заснемал с телефона си въпреки изричното му противопоставяне, както и думите на С. „сега отивате при лоши и страшни хора“ той въприема като акт на психическо и емоционално насилие, с оглед влошените междуличностни отношения между страните и обстоятелството, че същите са извършени, респ. изречени в присъствието на децата и роднините му, които са го придружавали. Същите твърди да са засегнали честта, достойнството и доброто му име, почувствал се обиден и засегнат. Поискал е издаване на заповед за незабавна защита чрез налагане на мерки за въздържане от насилие по отношение на молителите, а С.и да не се доближават до самия него, местоработата му, местата за социални контакти и отдих и т.н.

Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която Х. е декларирал, че ответниците в това производство са осъществили спрямо него и децата му акт на домашно насилие, изразяващ се в следното: след като е трябвало да вземе децата от жилището, в което те живеели със своята майка, той е бил причакан във входа на блока от С.и и децата, без да има уговорка с тях, като с това си поведение са му попречили да вземе децата си от мястото, от където се полагало, т.е. от дома им. И. С. започнал да се държи арогантно и да отправя заплашителни жестове с ръка, като по същото време го заснемал с телефона си с насочена камера към Х., въпреки гласно изразеното от него несъгласие да бъде сниман. С. С. казала на децата: „сега отивате при лоши и страшни хора“, но после ще се върнат при тях, които са добри.

Било е образувано гр.д. № 44253/2021 г. по описа на СРС, 139 с-в, като по същото със заповед от 29.07.2021 г. съдът задължил на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН И. С. и С. С. да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на Г.

Х., С. Х.а и И. Х., като е предупредил ответниците, че при констатиране от страна на полицейските органи на неизпълнение на заповедта, ще бъдат задържани и предадени на прокуратурата.

Установено е, че на 27.10.2021 г., 04.02.2022 г., 27.04.2022 г. ищците в качеството им на ответници са се явявали лично и с процесуален представител в откритите съдебни заседания по гр.д. № 44253/2021 г.

С решение № 5308/25.05.2022 г. по това дело съдът е обявил за загубила 3 действие заповед за незабавна защита № 101 от 29.07.2021 г. и я е отменил. Оставена е без уважение молбата за защита от домашно насилие на Г. Л. Х., лично за себе си и като процесуален субституент на децата си против И. С. във връзка с твърдени актове на домашно насилие от 17.07.2021 г., извършени в гр. С.. Издадена е заповед за защита в полза на молителите против С. С. за извършен акт на домашно насилие на 17.07.2021 г. в гр. С., като е задължил на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. С., да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на тримата молители и е предупредил С. С., че при констатиране от страна на полицейските органи на неизпълнение на заповедта, ще бъде задържана и предадена на Прокуратурата. На основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на С. П. С., е наложена глоба в размер на 200 лева.

По повод подадени въззивни жалби е образувано в.гр.д. № 8029/2022 г. по описа на СГС, по което е проведно на 27.03.2023 г. открито съдебно заседание, в което ищците С.и са се явили лично и с представител.

С неподлежащо на обжалване решение № 2092/25.04.2023 г. по това дело въззивният съд е отменил решение № 5308/25.05.2022г., постановено по гр. дело № 44253/2021 г. по описа на СРС, в следните части: издадена на основание чл. 15 от ЗЗДН заповед за защита в полза на Г. Л. Х., С. Г. Х.а и И. Г.ев Х., против С. П. С., за извършен акт на домашно насилие на 17.07.2021 г. в гр. С.; наложил на С. П. С. следните мерки за защита от домашно насилие: задължил С. П. С. на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г. Л. Х., С. Г. Х.а и И. Г.ев Х.; предупредил С. П. С., че при констатиране от страна на полицейските органи на неизпълнение на заповедта, ще бъде задържана и предадена на Прокуратурата; наложил на С. П. С. на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ЗЗДН глоба в размер на 200 лева, като молбата на Х. е оставена без уважедние.

Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е оставена без уважение молбата по отношение на ответника И. С..