Решение № 31 от 23.03.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Несебър, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно наказателно дело № 20262150200061 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С. Й. С. срещу наказателно постановление № 26-0304000031 от 23.01.2026г., издадено от началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 1533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, развива съображения в насока, че не е извършил така наречения „дрифт“. Моли за отмяна на НП или за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган – началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър , не заема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

На 13.01.2026г., около 17:06 часа, жалбоподателят С. управлявал личния си автомобил БМВ с рег. № А 4377 РК. Настилката била мокра, като той се движел по път III-9061 и на кръстовище, регулирано със светофарна уредба, направил ляв завой за навлизане по път I-9, на км. 206,6, за да поеме на посока на движение към гр. Варна. При управлението на автомобила жалбоподателят навлязъл в кръстовище с висока като за завой скорост, при което автомобилът загубил сцепление между задвижващите колела и пътната настилка и водачът загубил контрол върху автомобила. Това било възприето от полицейски служител, който се намирал в близост и бил подаден сигнал, като по случая била извършена проверка от св. Д. – полицейски инспектор в РУ Несебър. При преглед на камерите от мястото той установил, че управляваният автомобил навлязъл с висока скорост в кръстовището и водачът загубил контрол. Бил установен собственикът на автомобила – жалбоподателят С., който попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, че той управлявал автомобила 1 на 13.01.2026г. в 17:06 часа. При тези данни св. Д. му съставил АУАН № 4487063 от 14.01.2026г. за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива (АУАН № 4487063 от 14.01.2026г., декларация по чл. 188 ЗДвП, заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи), а така също и от показанията на актосъставителя Д.. Страните нямат възражения по установената фактическа обстановка, като възраженията на жалбоподателя са от правна страна.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

На първо място съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи).

Съдът намира, че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като АУАН и НП отговарят на изискванията чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Формално е налице и състав на вмененото на жалбоподателя нарушение, тъй като се доказа, че при навлизане в посоченото кръстовище той управлявал автомобила с прекалено висока като за завой скорост, изгубил контрол над него и „поднесъл“ (загубило се сцеплението между гумите на автомобила и пътната настилка). Това поведение представлява отклонение от забраната на чл.

104Б, т. 2 от ЗДвП пътищата да се ползват извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Въпреки това настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е налице маловажност на случая по смисъла на този текст. На първо място разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е приложима към случая, тъй като разпоредбата, забраняваща това – чл. 189з от ЗДвП, е обявена за противоконституционна с Решение № 4 от 30.04.2025г. по к.д. № 29/2024г. по описа на Конституционния съд на Република България. Както е прието в посоченото решение институтът на маловажния случай позволява дискреционната преценка на правоприлагащия орган да отчете спецификата на конкретното деяние и на дееца и да не позволи административнонаказателната репресия да се реализира по начин, който би бил правно неоправдан с оглед постигане на целите на специалната и генералната превенция и несправедлив с оглед на прекомерното засягане на правната сфера на дееца . При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

В случая се касае за нарушение на ЗДвП, предвиждащо тежки наказания, но следва да се има предвид, че според чл. 175а, ал. 1 ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в 2 нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Пълният прочит на тази разпоредба очертава и обществените отношения, които същата цели да брани.

Видно е, че акцентът е поставен върху борбата с нерегламентираните състезания - „гонки“ по пътищата, като на наказание подлежат организаторите и участниците в тях, а така също и лицата, ползващи пътищата за други цели, извън предназначението им. Прозира цялостната идея на законодателя да се извърши превенция и да се предотвратят възможни произшествия, които биха възникнали от ползване на пътищата с описаните в чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП цели. Характерно е обаче, че става въпрос за борба с една донякъде организирана и системна дейност, респ. целенасочена към създаване на опасности. Събраните по делото доказателства са в насока, че поведението на жалбоподателя е било по-скоро инциденто. Същото се характеризира със спецификата, че е осъществено при навлизане в кръстовище с ляв завой, с несъобразена скорост и при мокра настилка. Всички тези обстоятелства сочат по-скоро на инцидентна проява на водача, при която не се е съобразил с актуалната пътна обстановка и управлявал с прекалено висока скорост, което при завиването е довело до „поднасяне“ на автомобила. Данните по делото са в такава насока, като вкл. при разпита си актосъставителят посочва, че при прегледа на записа от камерите е видял как автомобилът навлиза с висока скорост в кръстовището и водачът загубва управление над него. Няма данни преди навлизането в завоя, или след това, водачът да е продължил да подава прекалено висока скорост, респ. целенасочено да е продължил да предизвиква загуба на сцепление между гумите и пътната настилка. Поради тази причина съдът приема за установено, че макар да е допуснато нарушение, същото представлява инцидентна проява на водача, която не е довела до вредни последици, а не е и част от цялостна негова дейност, насочена към намерение трайно да използва пътищата за други цели, извън предвидените, и по този начин да създава опасност за участниците в движението. Тези специфики на настоящия случай водят до извод, че същият се характеризира с много по-ниска степен на обществена опасност от другите случаи от същия вид (при които се създава трайна опасност за участниците в движението).

В същото време налагането на водача на наказание, което е същото като при други такива случаи, които в значително по-висока степен създават опасност, е прекомерно и не би могло да изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН. Всички тези специфики, които се разкриват за процесния случай, мотивират съдебният състав да приеме, че става въпрос за деяние, което попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН.

Всичко изложено до тук е достатъчно, за да мотивира съда да приеме, че НП следва да бъде отменено, а на основание чл. 63, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН жалбоподателят да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, дори същото да представлява „маловажен случай“, ще му бъде наложено административно наказание. Да се процедира по този начин е особено подходящо в случая, тъй като ако поведението на жалбоподателя продължи в същата насока, то при следващото подобно деяние, което вече ще изключи инцидентността на случая (каквато се приема към момента) наказанията ще му бъдат наложени в тяхната пълнота.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-0304-000031 от 23.01.2026г., издадено от началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на С. Й. С., ЕГН **********, с адрес в с.

***, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 1533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Й. С., ЕГН **********, с адрес в с. ***, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид като посоченото в наказателно постановление № 260304-000031 от 23.01.2026г., издадено от началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, дори същото да представлява „маловажен случай“, ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4