Решение № 1073 от 01.02.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1073

Пловдив, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА

ДИЕВА

При секретар Г.Г. като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 2766 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

М.А.

***, представляван от адв.Т.А. оспорва Заповед № 8121К - 11733/30.09.2022г., издадена от Главен секретар на МВР, Главен комисар П.Т., с която жалбоподателят е преназначен – от Началник на Участък /КП/ - Садово към Районно управление /РУ/ - Асеновград при ОД МВР – Пловдив, на изпълнителска длъжност Полицейски инспектор V степен /ТП/ в Участък – Надежда при РУ – Сливен при ОД МВР – Сливен, със специфично наименование Инспектор.

Становища на страните :

- Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна с искане за отмяната й. Посочено е, че заеманата от М.А. длъжност - Началник на Участък /КП/ - Садово към РУ - Асеновград при ОД МВР – Пловдив, е ръководна. На 13.10.2022г. докато е бил в болнични, считано от 01.10.2022г. до 22.10.2022г., е извикан в дирекцията на ОД МВР – Пловдив и му е връчена оспорената заповед относно преназначаване на държавен служител на изпълнителска длъжност. Поддържа се, че в случая е налице преназначаване и по аналогия следва да се приложи чл.229 ЗМВР, според който „Служебното правоотношение на държавни служители в МВР не може да бъде прекратено през време на отпуск“, тъй като оспорващото лице търпи подобни на прекратяване на служебното му правоотношение последствия в хипотеза на преназначаването му от ръководна на изпълнителска длъжност и в друга дирекция на МВР, различна от тази, в която същия живее със семейството си и е работил до момента. Предвид това се счита, че заповедта е издадена и връчена в нарушение на чл.229 ЗМВР, което я прави незаконосъобразна – отменително основание по чл.146 т.4 АПК.

Поддържа се и допуснато съществено процесуално нарушение на закона и по-конкретно на чл.7 ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в министерството на вътрешните работи – не е била изискана информация от структурите на МВР относно наличието на вакантна подходяща длъжност. Твърди се, че процедурата по наредбата, вкл. предлагане на длъжност - въобще не е провеждана. Заявено е, че административнопроизводствените пороци са съществени, тъй като рефлектират върху възможността за изясняване на релевантните за фактическия състав на правомощието по чл.158 т.5 ЗМВР факти и представляват отменително основание по чл.146 т.3 вр. с чл.35 АПК. Посочено е, че на жалбоподателя не е предложена друга длъжност, която същия да избере да заеме или не. Не е обследвано дали в различните структури на МВР има налични незаети длъжности, подходящи за заемане от А. измежду които той да избере, по-конкретно - дали в същата дирекция на ОД МВР-Пловдив има такива бройки и кое е наложило преназначаването на изпълнителска длъжност в друга дирекция на МВР, а именно ОД МВР – Сливен. Счита се да е налице превратно упражняване на власт от страна на ответника. Твърди се, че реално са съществували вакантни длъжности, подходящи за заемане от жалбоподателя в ОД МВР – Пловдив, но те не са му били предложени, а същият е преназначен в ОД МВР – Сливен, като местоработата му става толкова отдалечена от местоживеенето му със семейството, че да бъде принуден да я откаже, което да стане причина за прекратяване на служебното му правоотношение.

В жалбата е заявено още, че на 22.07.2022г. на жалбоподателя е връчено Отнемане на разрешение за достъп до ниво на класифицирана информация „Строго секретно“ по неясни причини. Отнемането е обжалвано и пред ВАС, но междувременно преназначаването става факт. Счита се, че отнемането на разрешение за достъп до ниво на класифицирана информация „Строго секретно“ е било повод за преназначаване на жалбоподателя от ръководна на изпълнителска длъжност и то в друга отдалечена от местоживеенето му дирекция в МВР, без да е обследвано дали в дирекцията, в която той работи до момента има налични свободни мета, на които да бъде преназначен. Поискана е отмяна на заповедта.

В ход по същество адв.А. се позовава на събраните по делото доказателства, според които счита, че заповедта е издадена в нарушение на ЗМВР. Поддържат се всички доводи от жалбата.

Жалбоподателят добави в защита на поддържаната теза, че ръководни длъжности не са му били предлагани, при наличието им в приета по делото справка.

В писмени съображения по същество адв.А. поддържа, че осъществяването на първата предпоставка от фактическия състав на приложеното правно основание не е достатъчна за прилагане нормата на чл.7 ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че не е била изискана информация от структурите на МВР относно наличието на вакантна подходяща длъжност към датата на преназначаването. Счита се за доказано от изисканата информация в хода на съдебното производство, че такива длъжности са били налични и че да тях не се изисква ниво на достъп по ЗЗКИ. Заявено е ,че въведеното алтернативно изискване предпоставя необходимост от доказване на вакантните длъжности, подходящи за държавния служител към дата на издаване на административния акт и такова доказване на вакантните длъжности няма и в преписката липсва такава информация. В тази насока е позоваване на Решение № 10335/07.08.2017г. на ВАС по адм.д.№ 2612/2017г., 5 чл. с-в, по отношение съдържанието на „подходяща длъжност“ – в обжалваната заповед преценка за наличие на друга длъжност, подходяща за служителя не е обективирана, което е в нарушение на закона. Цитирана е и част от Решение № 11155/2016г. по адм.д.№ 10405/2015г., ВАС с твърдение, че според събраните по делото справки, са били налични подходящи за жалбоподателя длъжности, но са били предложени вакантни изпълнителски длъжности, като същите не следва да бъдат квалифицирани като подходящи за оспорващото лице, тъй като притежаваните от него квалификация и професионален опит чувствително надвишават изискванията за тяхното заемане.

Според събраните по делото доказателства са били налични/вакантни подходящи за квалификацията и опита на М.А. длъжности /ръководни/, които не са му предложени.

-

Ответникът Главен секретар на Министерството на вътрешните работи оспорва жалбата, представляван от гл.юрисконсулт А.С.. В писмен отговор се поддържа законосъобразност на заповедта и неоснователност на жалбата. Посочено е, че административният акт е издаден от компетентен орган /съгл. Заповед № 8121з-971/04.08.2022г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностно лице за упражняване на правомощия по ЗМВР/, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби, съобразена с целта на закона и връчена надлежно на служителя. Заповедта съдържа фактически и правни основания, като е налице изискуемата обективна предпоставка за нейното издаване – отнемане на разрешението на оспорващия за достъп до класифицирана информация, което е съществено изискване за изпълнение на заеманата от него длъжност. Изрично е уточнено, че заеманата от оспорващия длъжност преди преназначаването е ръководна, съответно – същият е преназначен с оспорената заповед на изпълнителска длъжност. Спазена е специалната процедура, установена в Наредба № 8121з-310/17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при уважаване на жалбата /л.30/.

Окръжна Прокуратура – Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, на

27.10.2022г. от адресат на неблагоприятен индивидуален административен акт.

Оспорената Заповед № 8121К -11733/30.09.2022г. е връчена лично на М.А. на 13.10.2022г., удостоверено с подпис и име на оспорващото лице, л.64.

Видно от приложен към жалбата болничен лист, А. е бил в отпуск по болест от 01.10.2022г. до 22.10.2022г., в който период му е връчена оспорената заповед.

Със същата не е прекратено служебното правоотношение на оспорващото лице, поради което връчването на административния акт в нарушение на чл.229 ЗМВР не води до незаконосъобразността му. Нормата на чл.229 ЗМВР се намира в Глава десета „Прекратяване на служебното правоотношение“, при което следва, че е приложима за конкретното административно правоотношение. Аргумент в тази насока е чл.230 ал.2 ЗМВР – „Служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването на заповедта, освен в случаите по:…“. Забраната за прекратяване на служебното правоотношение през време на отпуск с изключение на конкретно посочени случаи е обвързана с чл.230 ал.2 ЗМВР, тъй като връчването на заповедта на служителя е завършващият елемент от фактическия състав по прекратяване на служебното правоотношение. Оспорената заповед е неблагоприятен административен акт поради промяна местоработата на оспорващото лице, но отсъства прекратяване на служебното правоотношение, само в който случай възникват последиците от нарушение на чл.229 ЗМВР. Тоест, връчването на оспорената заповед през период на временна неработоспособност, не представлява основание за незаконосъобразност на акта в конкретния случай.

Съдебното производство бе спряно с Определение № 915/07.04.2023г. /л.248 и сл./ до приключване на адм.д.№ С – 86/2022г. по описа на ВАС. Преписката не съдържа информация за оспорване на акт – Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № 5430/19.07.2022г., но пълномощникът на жалбоподателя представи доказателства, установяващи обжалването му. Налице са данни за разгледана от ДИКСИ жалба против акта за отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация и оспорване на неблагоприятното решение на ДИКСИ пред ВАС. В конкретния случай фактическото основание за издаване на оспорената Заповед № 8121К - 11733/30.09.2022г. е именно отнемането на разрешение за достъп до класифицирана информация и преценката за съответствие на оспорената заповед с материалния закон изисква съобразяване с нормата на чл.142 ал.2 АПК.

Съдът дължи проверка за законосъобразността на оспорения административен акт посредством преценка за наличие на фактическо основание за издаването му. Не момента на издаване на акта за отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация е от значение за правилното разрешаване на настоящия спор, а законосъобразността на отнемането, тъй като това е фактическото основание за издаване на оспорената по настоящото дело заповед. След като фактическото основание за издаване на оспорената заповед е самостоятелен административен акт, подлежащ на съдебно оспорване, от значение за правилното решаване на спора е разрешаването на спора по адм.дело № С – 86/2022г. – ВАС, независимо от предварителната изпълняемост по силата на закона по отношение решението на ДИКСИ.

Определение

№ 915/07.04.2023г. по адм.д.№ 2766/2022г. е оставено в сила с Определение № 6344/14.06.2023г. по адм.д.№ 5439/2023г., ВАС.

С уведомление от ВАС вх. номер от 17.11.2023г. – АС – Пловдив е уведомен, че по адм.д.№ С-86/2022г. е постановено Решение № 84/01.09.2023г., с което е оставено в сила решение № 54-II-2/11.08.2022г. на Държавната комисия по сигурността на информацията и решението на ВАС не подлежи на обжалване.

1.

Правни основания за издаване на заповедта за преназначаване на държавен служител от ръководна на изпълнителска длъжност : чл.158 т.5 ЗМВР /“Министърът на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството: т.5 преназначава държавните служители от висши ръководни и ръководни длъжности на изпълнителски длъжности;“; чл.7 ал.1 т.3 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014г. за преназначаване на държавни служители в МВР /„Ръководител на структура на МВР, в щата на която е заеманата длъжност, предприема действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност в следните случаи: 3. отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация;“; протокол № 317р-9146/27.07.2022г.; докладна записка рег.№ 343р-13616/27.09.2022г.

Разпечатката съдържа 35 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/edf2e4ff-f0c6-4d13-a784-86d3157c99af