Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 346 от 28.09.2022, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 491/2021
Вид
Протокол № 346
Подписан
28.09.2022
В сила
28.09.2022
Състав
Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова

Цитирани разпоредби

  • чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 346 гр. Пещера, 21.09.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. П.-Стоименова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева

Сложи за разглеждане докладваното от Атанаска Ст. П.-Стоименова Гражданско дело № 20215240100491 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищцата В. Х. Т., редовно уведомена се явява лично и с процесуални представители адв. П. с пълномощно по делото и адв. Атанасов с пълномощно от днес.

Ответникът З. С. Д. редовно уведомена не се явява.

Представлява се от процесуални представители адв. А.-В., адв. Б. и адв.

Д. с пълномощни по делото.

Вещото лице Е. Т. А. редовно призована се явява лично.

Съдът докладва:

Постъпило е заключение в срок с вх. № 3739/09.09.2022 г. за повторна съдебно-техническа експертиза от в.л. Е. Т. А..

Депозирана е молба от в.л. А. за увеличение на първоначално определеното от съда възнаграждение.

ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ поотделно - Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 200 от ГПК се премина към изслушване на допуснатата повторна съдебно-техническа експертиза.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. П. Т. А..

Сне се самоличността на вещото лице:

В.Л. Е. П. Т. А. - 52 год., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и служебни отношения със страните.

Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

В.Л. Т. А. – Представила съм заключение, което поддържам. На стр. 6 по въпрос 8, 4-ти абзац – по средата на абзаца, в дясната част, където съм посочила „вила 129“ и „вила 129“, моля второто отбелязване да се чете „вила 127“.

АДВ. П. - Какви са стандартите за достъп до всяка вила? По плана се предвижда достъпът да се оформи като парк с вътрешни алеи. Какъв следва да е габаритът на тези алеи, следва ли да има възможност с автомобили да се стига до всяка вила?

Въпроси от адв. П.:

В.Л. Т. А. – Не съм имала такава задача, затова не съм изпадала в такава детайлност. Що се касае до Атолука, такива алеи, каквито би трябвало да има изградени, аз не съм видяла поне в частта, която съм обходила. Това, което на терен се установява, са утъпкани от пешеходци или от леки превозни средства с по-малък габарит участъци, или т.нар. черен път – дори това е силно казано – някъде са пътеки, някъде утъпкана почва или ниско растяща трева. Габаритите, най-общо казано, на тези алеи може да варират.

Територията е голяма и те би трябвало да са с минимум 3-3,50 м. ширина, за да може при нужда да мине кола на пожарна или линейка с оглед да е поблизо до мястото, където има нужда от тях. При огледа ми на 07.07.2022 г. лично аз успях да обходя местата, които съм снимала – от северната страна на вилата. В момента гледаме Приложение 1 от заключението – нагоре е север, а надолу е юг. При всички приложения нагоре е север, има знак за север. От северната страна на вила 126 теренът е по-висок, не бих казала, че стръмнината не може да се преодолее пешеходно, по-скоро затруднението ми беше от високата растителност, която не беше разчистена, но въпреки това между вила 126 и вила 125, която е на запад, аз успях, макар и по-бавно, да преодолея тази денивелация. Факт е, че там вертикална планировка няма, имам предвид, че няма изградени стъпала или алея, която да подпомага полесното преминаване. За да има нормален достъп в този район – част от кв. 2, който аз обходих, не видях изпълнени такива алеи – пешеходни или стъпала, говоря в близост до процесната вила 130. В по-южната част на летовището, където теренът е още по-стръмен, почти около всяка вила има изградени стълби, вкл. на места и метални. Ако гледаме Приложение 4 – това се пада 2 долу, няма го на картинката. Относно отстоянията, по аналогия бих могла да обоснова отговора си: по сега действащия устройствен закон и Наредба 7 по неговото приложение, няма конкретен текст, с който специално за вилните зони и то комплексното застрояване, да е записано какво трябва да бъде минималното разстояние между съответните вили. Това разстояние по аналогия го извличам от следното: законодателят е казал, че когато имаме индивидуални по сегашната терминология УПИ, а по предходната терминология – парцели, вилата трябва да отстои от вътрешните граници на минимум 4 метра, което значи, че и съседната вила отстои на 4 метра. Това означава, че разстоянието между вили в два съседни индивидуални имота е 8 метра. Разстоянието от вилата до оградата е 4 метра дори в случаите, когато оградата е плътна с височина от 2,20 метра. Оттук изводът ми е, че между две вилни сгради комплексно застрояване това разстояние не трябва да е помалко от 4 метра, а аз твърдя, че не трябва да е по-малко от 8, но предвид схемите за разположение при комплексно застрояване, посочено е с букви и е записано в схемите, които касаят процесния случай, че разстоянието е минимум височината на сградата. Предвид това, че по сега действащия закон височина на сграда като една стойност няма освен случаите, когато тя е на идеално равен терен и височината на всичките й фасади е еднаква, значи трябва да се уточни коя фасада. Логично е да е фасадата, която гледа срещу фасадите на съседните сгради. Посочено е Н /хаш/. От действащото законодателство е казано, че височината на вилните сгради е до 7 метра и аз бих казала, че това разстояние, това „Н“ би трябвало да е 7 метра. В подкрепа на това си твърдение ще приведа норма, която е действала по времето на ЗТСУ, когато е одобрен сега действащия план на това летовище и където има изричен текст, който казва, че разстоянието между вилни сгради не може да е по-малко от 8 метра. Според това какви са вижданията на архитекта проектант, височината на някои от фасадите може да стигне по-малко от 1 метър, това не означава, че разстоянието между процесната и съседната сграда трябва да е толкова. Моето мнение е, че минималното разстояние между тези вили трябва да е 7 метра. В сега действащия закон е указано, че изгребната яма трябва да отстои минимум на 3 метра от границата, без да се прави разлика дали е вътрешна или не. Говоря не от оста, а от нейните габарити до която и да е от границите - разстоянието трябва да бъде не помалко от три метра, от което правя извод, че трябва да е на 6 метра от съседните вили. Това е мой извод, няма изричен текст. Текстът, който е в закона казва единствено да е на три метра от границите. Говоря в общия случай. Тук са в един имот. Не са спазени отстоянията. Приложение 3: в пространството между трите вили със синьо, така, както са изчертани в инвестиционният проект за вила 130, са посочени местата на тези съоръжения – изгребна яма, потопяема помпа, хидрофор. Разстоянието, което съм котирала, е приблизително и е по оста на съоръжението, което значи, че от неговия контур ще е по-малко от три метра, затова казвам, че не е спазено отстоянието. Имам предвид, че не е спазено към съседната вила 131. Със 3 звездички е отбелязано мястото, където са паркирани автомобили. Това е към момента, в който съм правила огледа. Приложение 4: от ляво на вила 131 на юг от вила 125, първата звездичка – дотам би могъл да стигне автомобил в случай, че преди това някой от другите съседни вили не е паркирал. Към момента на огледа беше празно, затова съм преценила, че до там може да стигне автомобил. Това не значи автоматично, че би могло да се ползва като паркинг, защото би затруднило останалите съседи. Другата звездичка е югоизточно от вила 130. Там съм посочила, пак имайки предвид момента на огледа, тъй като съм имала предвид къде горе-долу се намира тази временна строителна ограда. От дясно близо до осова точка 82 е обособено като паркинг, тъй като на север има страда със заведение. Това е северно от вила 126, спускайки се по един участък, който е малко стръмен, но не и непреодолим. Вила 126 – вилата на ищцата, има два входа. В нотариалния акт е описано, че има трима собственици. Аз не съм влизала вътре, тъй като не съм имала задача. При огледа отвън прецених, че единият вход е главен, а другият е втори вход, затова и така съм ги посочила. Тъй като вилата е на два етажа и се ползва по етажи, е възможно и двата входа да са главни, тоест единият вход да е за единия етаж, другият да е за втория етаж. Пак казвам, не съм влизала и нямам представа какво е разположението вътре. От огледа видях прозорците в близост до тези входове. Този вход, който е на запад, за мен има признаците да бъде главен, а входът на юг предвид на това, че има тераса и прозорци, характерни за помещение, съм го преценила като втори вход, но отново казвам, след като не съм влизала вътре, не мога да кажа. Като архитект отговарям – нямаме такова правило да се съобразим с това дали теренът е полегат или не. Приоритет имат други неща при определяне на това къде да е входа. В случая южният вход е вход през една тераса. Явно че макар и полегат и предвид на това, че теренът е стръмен, входното ниво и разположението изисква оттам да има и тераса. По средата е входа, което означава, че по средата може би трябва да е и стълбището – така се разпределя най-добре функционално. От представената документация съм си направила извода, че тази вила от годините назад до 90-тте години някъде е била пристроявана, не е във вида, в който е била в средата на миналия век и е твърде вероятно е да има и наистина някакво нелогично и не толкова добре функциониращо разположение на помещенията. Аз като архитект в общия случай не се съобразявам с това дали до входа може да се стигне удобно с автомобил или пеша, винаги търся жилищните помещения, в които се прекарва най-много време, да бъдат към най-доброто изложение, а там, където не е толкова добро, да бъдат обслужващи и сервиз. От западната страна прозорецът е по-малък и съм преценила, че може би оттам е стълбището за 2-ри етаж. Ако се ползват отделно етажите и така е разпределено, че всеки да има самостоятелен подход, значи и двата входа са главни - един за първия етаж и един за втория.

Въпроси от адв. Д.:

В.Л. Т. А. – Показаният от мен маршрут от към южния вход, може да се 4 приеме, че и към момента на огледа, и към момента на завършване на строителството, е единствената възможност да се влезе в УПИ VI, кв. 2. Това е УПИ-то, в който са вилите и е южно от вила 125 с уточнението, че може да се спре, но не и да се паркира, затова на въпроса дали може да се паркира в близост в територията до вила 126 съм отговорила, че няма такава възможност. Не съм имала за задача да измеря разстоянието между вила 132 и вила 131, но автомобил може да премине, лек автомобил може, но по-голяма кола не може, още повече, че вила 132 също има пристройка на север, тя не е отразена в плановете, аз също не съм я отразила, тъй като не е било предмет на експертизата.

Въпроси от адв. Б.:

АДВ. Б. – Вие казвате – „Няма норма в действащото законодателство“ – тъй като ние в момента определяме разстоянието по действащото законодателство, във визата за проектиране е определено това разстояние.

В.Л. Т. А. – Няма текст такъв, какъвто го има в Наредба 5, чл. 67, ал.5.

Във визата за проектиране разстоянието е определено с една буква „хаш“, но тъй като имаме предвид, че визата трябва да е извадка от действащия ПУП или да го допълва, в какъвто мащаб е изработен действащия ПУП, в такъв мащаб е и визата, и както действащият ПУП е точен според мащаба си, така и визите трябва да бъдат точни. Колегата в случая не е трябвало според мен да посочва „хаш“ и да оставя под въпрос кое „хаш“ – на вила 126 или на проектираната. По отношение на височината на сградата на вила 130 определила съм я по правила, 7,83 метра. Законодателят е казал - там, където се пресича фасадната равнина със стрехата и всяка фасада има височина. Така съм определила височината. При наклонен терен всяка фасада има различна височина, което значи, че ще има различна кота корниз и различна кота било.

Отчетена е денивелацията в този случай. Приложение 2: схематично представените от мен фасади са изчертани върху сканираните фасади от инвестиционният проект на новопроектирана вила 130, на която има коти със зЕ. плътна линия и червена пунктирана линия. Със зЕ.та плътна линия, това е моделираният терен от инвестиционния проект. С червена пунктирана линия, това е бил съществуващият терен. Средната кота на прилежащото ниво е опредЕ. по правилата. От средната кота на прилежащия терен на всяка сграда до пресечната точка на всяка равнина със стрехата съм измерила тези четири височини на четирите фасади.