Решение № 1714 от 03.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1714 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.П.С. при участието на секретаря Б.Л.К.. като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110118796 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

03.02.2025 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Биляна К.

Прокурор като разгледа докладваното от съдия П.П.С. гражданско дело номер 18796 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав, 1 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „..................” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”.............” № .............., с ЕИК .............., представлявано от изпълнителния директор А. С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против Г. В. К., с ЕГН **********, от гр. София, бул.

„...................“ № ................ Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че А. Р. П., като собственик на отопляван имот дължи на ищеца сумата от общо 1 297,50 лв., от които: сумата 1 091,92 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец декември 2022 г., и сумата от 176,83 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г., сумата от 25,58 лв. за главница за дялово разпределение за периода от месец август 2021 г. до месец април 2022 г., и сумата от 3,17 лв. за лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 22.03.2023 г. Твърди, че ответницата е наследник на А. Р. П., който е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 74, находящ се в гр. София, ж.к. „.............., за абонатен № 329913 за периода от месец май 2020 г. до месец декември 2022 г., но не е заплащала дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 1 297,50 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „.............” ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Г. В. К. да заплати на „..................” ЕАД – гр. София сумата от общо 1 297,50 лв., от които: сумата 1 091,92 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец декември 2022 г., и сумата от 176,83 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г., сумата от 25,58 лв. за главница за дялово разпределение за периода от месец август 2021 г. до месец април 2022 г., и сумата от 3,17 лв. за лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 22.03.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК..

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Г. В. К., с който оспорва исковата претенция за сумата над 648,75 лв., като 2 неоснователна. Твърди, че не е единствен собственик на топлоснабдявания имот. Също така твърди, че като наследник по закон на починалия си син А. Р. П., е съсобственик при равни квоти с бащата на А. Р. П. – Р.С. П.. Не оспорва, че е собственик на 1/2 идеална част от отоплявания имот, като излага твърдения за извършено плащане на дължимата цена. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение съобразно със събраните по делото доказателства, претендира направените по делото рлазноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, оспорва исковите претенции. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни.

С определение от 04.01.2024 г. „.............” ЕООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „.............” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото са депозирани доказателства.

С протоколно определение от 27.03.2024 г. производството по делото е прекратено по отношение на 1/2 идеална част от претендираните срещу ответницата суми поради оттегляне на иска.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “..................” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „..................” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „.............” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “..................” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представения и приет като доказателство по делото договор № 801 от 26.09.2000 г., сключен между „.............” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.

София, ж.к. „.............“, бл. ..........., е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.

3

От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „.............” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.

От представения заверен препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот том LLLII, дело № 30948/1993 г. на нотариус при II РС, се установява, че Р.С. П. и съпругата му Г. В. К. са дарили на сина си А. Р. П. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 74, находящ се в гр. София, ж.к. „............... От представения заверен препис от Удостоверение за наследници № РОБ20-УГ51-4235 от 21.10.2020 г., издадено от Столична община, район „Оборище“, се установява, че Р.С. П. е починал на 04.10.2020 г. и е оставил за свои наследници съпругата си Г. В. К. и сина си Стефан Р. П.. От изисканата по делото справка от НБД „Население“ се установява, че А. Р. П. е починал на 07.10.2003 г. и е оставил за свой законен наследник майка си Г. В. К.. Видно от представения заверен препис от съдебно удостоверение от 30.10.2020 г. по гр.д. № 52306/2020 г. по описа на СРС, 84 състав, Г. В. К. е извършила отказ от наследството на Р.С. П., починал на 04.10.2020 г., който отказ е бил вписан в особената книга на съда.

От представените от ответницата заверени преписи от два броя разписки се установява, че на 20.06.2023 г. същата е платила по сметка на ищеца сумата от 648,75 лв. за абонатен № 329913 за периода от месец май 2020 г. до месец декември 2022 г., а на 04.07.2023 г. е платила по сметка на ищеца сумата от 13,29 лв., представляваща зцаконна лихва върху сумата от 558,75 лв. за периода от 07.04.2023 г. до 20.06.2023 г. за абонатен № 329913.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „.............” ЕООД са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 2 298,27 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 1 979,51 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 318,76 лв. Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 01.02.2024 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за абонатен № 329913, за периода от месец май 2020 г. до месец април 2021 г., преди извършените плащания, са в размер на 1 091,92 лв. – за главница с включени изравнителни 4 сметки и 176,83 лв. – лихва за забава, като за процесния период са били издадени два броя изравнителни сметки. Вещото лице също така установява, че за сумите, предмет на делото, има данни за извършени плащания на сумата от общо 662,04 лв., от която: сумата от 648,75 лв., платена на 21.06.2023 г., сумата от 13,29 лв., платена на 04.07.2023 г. и сумата от 206,50 лв., платена на 16.01.2024 г. С извършените плащания са погасени сумата от 558,75 лв. за главница, сумата от 90,01 лв. за мораторна лихва и сумата от 13,28 лв. за законна лихва.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “..................” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.

„.............., ап. 74, на който адрес е открита партида на абонатен № 329913. Не се спори, че ответницата е собственик на процесния отопляван недвижим имот, спори се размера на притежаваната от нвея част от недвижимия имот, както и за размера на дължимата сума за топлинна енергия.

От събраните в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства, които съдът прецени поотделно и в тяхната съвкупност, безспорно се установява, че съпругът на ответницата е починал на 04.10.2020 г., от чието наследство ответницата е извършила отказ. Безспорно установено е, че след смъртта на А. Р. П. на 07.10.2003 г. ответницата е останала единствен наследник на сина си, събразно с разпоредбата на чл. 6 от ЗН и с оглед липсата на данни за оставени низходящи. Ето защо за съда се налага извод, че оветницата е единствен наследник на сина си А. Р. П..