Решение № 500 от 22.10.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело № 20251800500050 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Н. И. П. против Решение № 268/21.10.2024 г. по ГД № 1034/2023 г. на РС-Елин Пелин. С него е отхвърлен предявеният от Н. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Х.

Д.“ бл. ..., вх. ., ет. ., ап. .. и настоящ адрес: с. С., общ. Г. М., област Софийска, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Бизнес парк-София“ № 1, сграда № 15, вх. А, ет. 4, ж.к. „Младост“, представлявано от Р. И. М.- Т. и Т. И. В. в качеството на управители, действащи заедно и поотделно, иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че Н. И. П. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – 2884.29 лева – главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 29.07.2011г., заедно със законната лихва, считано от 24.01.14г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 268.97 лева за периода 25.07.2012 г. до 22.01.2014 г., наказателна лихва – 640.48 лева за периода 25.07.2012 г. до 22.01.2014 г. и 380.44 лева - разноски по по ч.гр.д.

№ 4024/2014 г. по описа на СРС, за които суми издаден изпълнителен лист от 30.01.2014г. по ч.гр.д. № 4024/2014г. по описа на Софийския районен съд.

В постъпилата въззивна жалба се развиват доводи, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно с първоинстанционното решение е прието, че не е изтекъл предвидения в закона 5-годишен давностен срок. Съдът не е взел предвид доказателствата по делото, че по ИД № 504/2014 г. наложеният запор на въззивника Н. П. е вдигнат със съобщение, връчено му на 13.08.2014 г. и до 13.08.2016 г.

1 изпълнителни действия не са предприемани.

Съгласно разрешението, дадено с т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила по силата на закона перемпция. Със същото тълкувателно решение е разяснено, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/.

Твърди се, че перемпция е настъпила на 13.08.2016 г. Молбата за връщане на изпълнителния лист от въззиваемата страна е депозирана на 26.10.2021 г., като новото изпълнително дело е образувано на 27.10.2021 г.

Това действие обаче е предприето след като изпълнителното производство вече е било прекратено по право, което е станало на 13.08.2016 г. В случая е без правно значение дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога го е направил. Този акт има декларативно, а не конститутивно действие и не рефлектира върху датата, от която започва началото на давностния срок за вземането, изтекъл на 13.08.2021 г. Като предприетите след тази дата действия на взискателя по прекратеното по право изпълнително производство също нямат значение на прекъсващи давността.

Поради изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. и.

Въззиваемият „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че същата е неоснователна, а наведените твърдения необосновани. Първоинстанционното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния или на процесуалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства и изложил аргументи, както и е обосновал кои изпълнителни действия прекъсват погасителната давност.

Оспорват се твърденията, че в периода 13.08.2014 г. – 13.08.2016 г. не са извършвани изпълнителни действия. Съгласно ТР № 3 от 28.03.2022 г. по ТД № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТЕ № 2/26.05.2015 г. по т.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В този смисъл е правилно, изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, че погасителната давност е прекъсната още с молбата за образуване на изпълнително дело на 30.01.2014 г., с която е поискано налагането на запор на банковите сметки на длъжника. Впоследствие, погасителната давност е прекъсната на 07.07.2014 г., на която дата длъжникът е депозирал молба за разсрочване на задължението, като с признанието погасителната давност е прекъсната. До 26.06.2015 г. са поискани и извършени изпълнителни действия, които са прекъснали погасителната давност. След 26.06.2015 г. също са поискани и извършени множество изпълнителни действия, както правилно е изложено в мотивите на първоинстанционния съд.

2

Навежда, че изложеното от въззивника е в противоречие с даденото в т.

3 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по ТД № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, разрешение, съгласно което погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перепмция. Т.е. дори да се приеме, че в хода на ИД № 504/2014 г. или преобразуваното под № 2720/2021 г. на ЧСИ – Мариян П., да е настъпила перемпция, както се твърди в жалбата, то същата е без правно значение за прекъсване на погасителната давност.

Поради изложеното се иска отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдебно заседание страните поддържат това, което са изложили във въззивната жалба и нейният отговор.

В писмена защита въззивникът доразвива изложените в жалбата съображения. Твърди, че цитираните в отговора тълкувателни решения нямат обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени. В тях изрично е посочено, че ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на последиците. Всички факти, на които се позовава въззивникът, са се осъществили преди постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо приложение следва да намери тълкуването, дадено с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК, съгласно което във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (купувачите от публична продан). Доколкото молбата за връщане на изпълнителния лист от въззиваемата страна е депозирана на 26.10.2021 г., като новото изпълнително дело е образувано на 27.10.2021 г., след като изпълнителното производство е било прекратено по право на 13.08.2016 г. и всички извършени изпълнителни действия от 13.08.2016 г. до 27.10.2021 г. са без правно значение, то вземането е погасено по давност на 13.08.2021 г. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, 3 нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. След анализ на ангажираните по делото доказателства районният съд е достигнал до обоснования извод за неоснователност на предявения иск. Ето защо и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като на основание чл. 269, изр. 2 ГПК и с оглед конкретните доводи в жалбата ще отбележи следното:

По същество доводите във въззивната жалба и депозираната писмена защита за неправилност на първоинстанционното решение се свеждат до твърденията, че доколкото Изпълнително дело № 504/2014 г. на ЧСИ Мариян П. с рег. № 851 на КЧСИ e перминирано на 13.08.2016 г. всички последващи изпълнителни действия в рамките на това дело не са могли да прекъснат давността за събиране на процесните вземания. Образуваното впоследствие на 27.10.2021 г. за същите вземания ИД № 2720/2021 г. на ЧСИ с Мариян П. с рег.

№ 851 на КЧСИ е след изтичане на 5-годишната погасителна давност.

Тези оплаквания не могат да бъдат споделени. Макар в периода от 19.06.2014 г., когато на ищеца в първоинстанционното производство е наложен запор върху трудовото възнаграждение до 14.07.2016 г., когато е наложен нов запор върху него, в рамките на Изпълнително дело № 504/2014 г. на ЧСИ с рег. № 851 на КЧСИ да не са искани и извършвани изпълнителни действия и делото да е перминирано по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, това е без правно значение за прекъсване на погасителната давност за процесните вземания. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 3 от ТР № 2/2023 г. по ТД № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Мотивите за това са, че след като е прекъсната, погасителната давност не зависи от по-късно настъпилата перемпция и тя е без правно значение за давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.

Съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител е образувал ново дело или не го е сторил. Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнители действия, като законни последици на прекратяването, не се съотнасят към основанието по чл.

116, б. „в“ ЗЗД. Давността е прекъсната и в случаите, когато кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато не приложи правилата на чл. 129 ГПК.

Перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици.

Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа 4 висящността на изпълнителния процес със своята активност.

Като процес, принудителното изпълнение е подчинено на основните начала на гражданския процес и на особени правила, съдържащи се в Част Пета на Гражданския процесуален кодекс, които норми свързано регламентират искането като волеизявление на кредитора – взискател и изпълнителните действия, предприемани единствено от съдебен изпълнител.