Решение № 14210 от 22.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14210 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20241110136089 по описа за 2024 година

Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу В. И. В. и И. И. В., в качеството им на наследници на К.

М. Я. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят следните вземания: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 4843,26 лв. за топлоснабден имот находящ се в ***, аб. № *** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., мораторна лихва в размер на 647,06 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 09.05.2024 г., сумата от 46,11 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата от 10,96 лв. – мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 09.05.2024 г., ведно със законна лихва върху главниците за периода от 17.06.2024 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между ищеца и наследодателя на ответника по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. топлинна енергия, а потребителите не я заплатили, в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. И. В. дава становище за неоснователност на ищцовите претенции. Оспорва дължимостта на претендираните суми, тъй като процесния имот не е обитаем.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. И. В. дава становище за неоснователност на ищцовите претенции. Оспорва дължимостта на претендираните суми, тъй като процесния имот не е обитаем. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Д.“ ООД, е представило писмени доказателства.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

1

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В тежест на всяка от страните е доказването на твърдeните от нея положителни факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдeни от другата страна отрицателни факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника – извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с документи.

Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.

По делото е представено удостоверение за наследници /л.44/ на К. М. Я., видно от което същата е починала на 12.12.2008 г. и е оставила за наследници В. И. В. и И. И. В..

По делото е постъпило писмо от С.О., дирекция „общински приходи“, отдел „ОПОборище“ с приложени към същото „разпечатка от системата на декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 0102665/02.07.1998 г.“ и „копие на декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 040027/000588/16.06.2009 г., с приложени документи за собственост, подадена от В. И. В.“.

Видно от представената декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 0102665/02.07.1998 г., К. М. Я., е декларирала, че е собственик на имот – *, находящ се в ***, придобит с НА № 52/11 от 20.04.1971 г. /л.157/. Видно от декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 040027/000588/16.06.2009 г., В. И. В. е декларирал, че заедно с И. И. В., са собственици на по ½ от имота на основание наследство, документ за собственост – нот. акт. № 52, том 11, дело 1814/971. Към така посочената декларация са приложени и удостоверение за наследници, както и самият нотариален акт /л.167 и л. 168/.

С оглед описаното съдът достига до извода, че собствениците на процесния имот през процесния период на основание наследяване по закон /на К. М. Я./ са ответниците В. И. В. и И. И. В.. Следователно посочените лица се явяват купувачи на топлинна енергия по договор за доставка на топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, като правоотношението между тях е възникнало по силата на закона, без да е било необходимо изрично волеизявление в тази насока от тяхна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.

139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В 2 случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице „Д.“ ООД.

От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.

От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през процесен период технологичните разходи в АС са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите съгласно действащите разпоредби.

Съгласно заключението ФДР е извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. Експертът е посочил, че през процесния период, ФДР е посещавала имота само 2023 г., като по време на отчетите с изключение на 2022 г. е попълнен документ за отчет, който е подписан от потребител. По данни от ФДР в процесното жилище е имало 2 монтирани отоплителни тела, но без топлоразпределители. За процесния период е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела съгласно чл. 61, т.6.5 от НТ.

В имота сочи, че има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ, отдадена от щранга съгласно НТ. Посочено е, че в имота се ползва топла вода, но не е монтиран водомер, поради което за периода 01.05.2020 – 30.04.2023 г. разходът за топла вода се изчислява на един брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ. Съгласно заключението за процесния период количеството ТЕ отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл. 61, т.6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяването, като изчисленото количество ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Според експерта ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ за отопление на имота, ТЕ за сградна инсталация и ТЕ за топла вода, като ТЕ за общи части не се начислява. Според експерта изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяването. Общият размер на дължимите суми за процесния период, включващ суми за ТЕ за сградна инсталация, отопление имот и подгряване на топла вода, според експерта възлиза на 4782,78 лв.

Съгласно заключението сумите за ТЕ за имота, са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, като през процесния период, съобразно изискванията на действащата през същия нормативна уредба в областта на енергетиката ищецът редовно, ежемесечно е отчислявал за своя сметка технологичните разходи /загуби/ на топлинна енергия в абонатната станция. През процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция, съобразно нормативните изисквания редовно, на всеки 2 /две/ календарни години е преминавал и метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът също кредитира като обективно и компетентно изготвено, за процесния период не са извършени плащания. Непогасеният размер на задълженията за процесния период вещото лице сочи, че е както следва: 4843,26 лева за ТЕ и 46,11 лева за отчитане на уреди за разпределение на ТЕ; 642,54 лева – мораторна лихва върху главницата за ТЕ и 10,81 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. С оглед изложеното съдът достига до извода, че ищецът е доставил до процесния имот през процесния период ТЕ, чиято стойност възлиза на претендираната от ищеца сума.

При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано релевираното възражение за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от 3 деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, като в случая исковата молба е подадена на 17.06.2024 г., когато е прекъснат давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая началната дата на претенцията на ищеца е м.05.2021 г., т.е. с оглед гореизложеното, задължението за м.05.2021 г. следва да се плати до 15.07.2021 г. Предвид датата на предявяване на иска, в случая претенциите на ищеца не са погасени по давност, поради което и възражението се явява неоснователно.