Решение № 253 от 02.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Бургас, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601139 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба от И. Р. Я. с ЕГН: **********, понастоящем в Затвора – гр.

Пловдив, подсъдим по НОХД № 5029/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, против Присъда № 113 от 28.06.2024 г., постановена по същото дело. С присъдата подсъдимият Я. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което при условията на чл. 58а от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. С присъдата на основание чл. 189 ал. 3 от НПК районният съд е осъдил подс. Я. да заплати сторените в досъдебното производство деловодни разноски, и се е произнесъл по веществените доказателства – флаш памет и диск, като е постановил да останат приложени по делото, в срока на съхранението му в архив, след което да се унищожат.

С жалбата се иска изменение на първоинстанционната присъда, чрез намаляване на размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.

1

Посочва се, че съдът не е отчел влошеното здравословно състояние на подсъдимия, поради което и наложеното наказание е завишено и несправедливо. С жалбата не са отправени доказателствени искания.

С отделна молба подс. Я. иска от въззивния съд да му назначи нов служебен защитник, доколкото е недоволен от досегашния си – адв. Величка Костова – БАК, която според подсъдимия го е подвела, че ще получи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години при първоначален „общ“ режим, а не 4 години, при първоначален „строг“.

В закрито заседание на 19.08.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства, както и че не са налице основания за замяна на служебния защитник.

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас счита, че атакуваната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, поради което и следва да се потвърди изцяло. Застъпва, че наказанието „Лишаване от свобода“ е съобразено с исканията на защитата и самия подсъдим в хода на пренията пред районния съд, поради което и не съзира причини за изменение на съдебния акт.

Защитникът на подсъдимия – адв. Костова – БАК заявява, че жалбата е депозирана лично от подсъдимия, поради което и не е съгласувана с нея.

Изказва мнение, че наложеното наказание е справедливо, а причината за подаване на жалбата се корени в желанието на подзащитния й да промени режима на изтърпяване на наказанието.

Подсъдимият И. Я. заявява първоначално, че причина за подаване на жалбата му е това, че от Затвора в гр. Враца са му обяснили, че това е единственият начин за промяна на режима на изтърпяване на наказанието му.

В последствие добавя, че все пак би искал от Окръжния съд да измени присъдата и да му наложи по-леко наказание, понеже страда от различни заболявания. В предоставената от съда възможност за последна дума отправя искане за намаляване на срока на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, доколкото здравословното му състояние е влошено.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с 2 чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения:

В хода на проведеното на 10.04.2024 г. разпоредително заседание пред РС-Бургас подсъдимият заявил, че желае делото да протече по общия ред. В последствие на 28.06.2024 г., преди даване ход на съдебното следствие, подсъдимият заявил, че желае делото да протече по реда на диференцираната процедура на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

Първоинстанционният съд, съобразявайки разясненията дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, съгласно които – до даване ход на съдебното следствие е допустимо да се премине в производство по реда на Глава 27 НПК, възприел направеното самопризнание, като с надлежно определение обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въззивната инстанция констатира, че събраният в досъдебното производство доказателствен материал в действителност изцяло подкрепя направеното от подсъдимия ясно и изрично самопризнание, поради което правилно и законосъобразно районният съд, при излагане на мотивите си към постановената присъда се е ръководил от правилото на чл. 373, ал. 3 НПК и е приел за осъществени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.

Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и в съответствие с правилата на диференцирана процедура по Глава 27 НПК, поради което и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

Въззивният съд на основание чл. 314 НПК дължи направата на собствен 3 доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и по собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав прие следната фактическата обстановка, която не се различава съществено от тази на първата инстанция:

Подсъдимият И. Р. Я. с ЕГН: ********** е роден на ******** г. в гр.М., като в момента се намира в Затвора - гр. Пловдив, където изтърпява поредно наказание „Лишаване от свобода“. Я. е ***, *** гражданин, *** образование, ***, ***.

До датата на инкриминираното деяние Я. е бил многократно осъждан с о б щ о 22 /двадесет и два/ влезли в сила съдебни акта. Справката му за съдимост е с голям обем, поради което и съдебният състав би бил изправен пред голямо предизвикателство да пресъздаде в настоящото решение всичките му осъждания, поради което и ще се ограничи само до няколко от тях, които формират извод за наличие на квалифициращото обстоятелство – „опасен рецидив“. Това са:

С Определение за одобряване на споразумение на СРС по НОХД № 2505/2020 г., в сила от 21.02.2020 г., на Я. било наложено наказание „Лишаване от свобода”, за срок от осем месеца, което да се изтърпи ефективно. Наказанието било изтърпяно на 20.05.2020 г.

С Присъда № 76/10.09.2021 г. по НОХД № 2694/21 г. на Районен Съд – Пловдив, в сила от 26.10.2022 г., на Я. било наложено наказание„Лишаване от свобода” за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

С Определение за одобряване на споразумение на СРС по НОХД № 15587/2018 г., в сила от 22.02.2019 г., на Я. било наложено наказание „Лишаване от свобода”, за срок от три години, което да се изтърпи ефективно.

Наказанието било изтърпяно на 05.09.2019 г.

Пострадалите – св. К.С. и св. И.Н. били служители на строителен хипермаркет „Ди Ес Хоум“ ООД. Двамата работели заедно в офис-сградата на дружеството, находяща се в гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“, ул.„Марица“ № 2А, ет. 2. Свидетелят К.С. изпълнявал служебните си задължения в офис, находящ се на втория етаж на строителен хипермаркет „Ди Ес Хоум“ ООД, като държал в чекмедже на бюрото си сумата от 1844 лв. /хиляда осемстотин четиридесет и четири лева/, които били поставени в найлонов плик с клипс.

4

Свидетелят И.Н. работел в същата сграда, но в офиса, след този на свидетеля С., отново на втория етаж, като офисът на свидетеля С. бил преходен към този на Н.. Последният държал в чекмеджето на своето бюро сумата от 100 лева.

Парите и на двамата свидетели били лично техни средства. Св. С. и св. Н. били на работа на 26.11.2022 г., като св. С., както всяка сутрин, отворил вратите на магазина за достъп на служителите и клиентите. Освен това, той отворил и останалите три врати, които били за достъп само на персонала и служителите на търговския обект.

През 2022 г., подсъдимият И. Я. изтърпявал поредно наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пловдив. С Постановление на Окръжна прокуратура Пловдив, за времето от 03.11.2022 г. до 03.12.2022 г. изпълнението на наказанието му било прекъснато.

На 26.11.2022 г. Я. се намирал в гр. Бургас и около 10:10 часа на същата дата се качил в автобус на градския транспорт с peг. № А4181MB, изпълняващ курс по линия 8. Той слязъл от автобуса в района на автогара „Запад“, след което видял сградата на строителен хипермаркет „Ди Ес Хоум“ ООД.

Приближил сградата от страната, където имало наредени тухли и други строителни материали. Като се огледал, подсъдимият забелязал, че вратата към сградата била отворена и подпряна и взел решение да влезе вътре и да отнеме пари, с цел неследващо му се парично облагодетелстване. В изпълнение на замисленото подсъдимият Я. се качил по стълбите на втория етаж на сградата и влязъл в първия офис, в който нямало хора. В офиса имало поставени няколко бюра. Тъй като на стол пред едно от бюрата имало яке, подсъдимият И. Я. решил да провери чекмеджетата на това бюро. От бюрото той взел плик със сумата от 1844 лева, които били в банкноти с различен номинал и ги сложил в раницата си. Веднага след тази стая, следвала друга такава, в която той влязъл и отново от чекмеджето на намиращото се там бюро взел сумата от 100 лева, като банкнотите били с различен номинал.

Подсъдимият сложил плика в джоба на джинсите си и слязъл по стълбите. До входа на сградата имало кафе-автомат, от който Я. си взел кафе и едва тогава напуснал района на сградата. След това той си взел билет за автобуса и се прибрал в гр. Пловдив. Отнетите пари подсъдимият похарчил за лекарства и храна.

На 27.11.2022 г. пострадалите К.С. и И.Н. установили липсата на парите 5 си и заявили за това обстоятелство във 02 РУ на ОДМВР-Бургас, в която връзка било образувано процесното досъдебно производство.

В хода на разследването подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит, в присъствието на защитник, признал вината си, разказал подробно за механизма на извършване на деянието и изразил съжаление за постъпката си.

Горната фактическа обстановка въззивната инстанция, подобно на РСБургас, прие за безспорно установена на база на направеното от подсъдимия Я. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание, подкрепено изцяло от гласните и писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство, а именно :

Гласните доказателствени средства – показанията на св. К.С. (л. 44 - 45 и л. 59 – 60 от ДП); св. И.Н. (л. 46 - 48 от ДП); св. К.С. (л. 49 от ДП); св. С.Ц.

(л. 50 от ДП) и А.Т. (л. 52 – 53 от ДП) и от обясненията на И. Я. (л. 100 – 101 от първоинстанционното производство и л. 28-29 от ДП);

Писмените доказателствени средства: протокол местопроизшествие, ведно с фотоалбум (л. 62-65 от ДП). за оглед на

Писмените доказателства: справка за съдимост (л. 22-30 от първоинстанционното производство); протокол за доброволно предаване (л.

66 от ДП); приемо-предавателни протоколи (л. 65 - 66 от ДП); писмо от „Бургасбус“, ведно с диск (л. 90-91 от ДП); писма от затвора гр. Пловдив (л.

93 и л. 95 от ДП) и писмо от ГД „ИН“ (л. 97 от ДП).