Решение № 4041 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4041 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100510251 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 13294 от 08.07.2025 г., постановено по гр. д. № 35210/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 179-и състав, Д. Н. К. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите от сумите от 403,35 лв. - главница, представляваща 5/6 части от стойността на незаплатената топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София на адрес ж.к. „******** с абонатен номер 360348 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 61,16лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 22.05.2024г., както и 25,32 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на постъпване на исковата молба в съда – 13.06.2024г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1111,81 лева за разноски по делото, като е отхвърлен като неоснователен искът за заплащане на сумата от 5,81лева представляващ мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 22.05.2024 г.

Със същото решение Л. Б. К. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите от сумите от 80,67лв. - главница, представляваща 1/6 част от стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София на адрес ж.к. „******** с абонатен номер 360348 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., 12,24лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 25.05.2024г., както и 5,07 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.04.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на постъпване на исковата молба в съда – 13.06.2024г. както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 222,36лева разноски по делото, като отхвърля като неоснователен искът за заплащане на сумата от 5,81лева представляващ мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 22.05.2024г.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците, чрез назначения им особен 1 представител адвокат Й. П., в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Твърди, че по делото не е представено доказателство за собственост или за вещно право на ползване, които да установят безспорно, че ответниците са потребители на топлинна енергия. Счита, че незаверено копие от договор за покупко-продажба по чл. 117 ЗТСУ не доказва правото на собственост върху имота точно към процесния период. Сочи, че представените по делото от третото лице помагач протоколи за отчет и индивидуални справки за изразходвана топлоенергия сочат като титуляр на партидата и задължено лице различен от доверителите потребител. Посочва, че в представения списък на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение не фигурират имената и подписите на ответниците. Сочи, че по делото не са представени ежемесечни фактури от топлофикация, а единствено „обща фактура“. Посочва, че по делото са представени и извлечения към сметки, но не е посочен съставителят на тези документи, като дори не били подписани. С оглед изложените съображения моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок не е постъпило становище от третото лице-помагач „Далсия“ ООД.

Въззивната жалба е подадена от назначения на ответниците особен представител – адв. Й. П., срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, като с оглед възприетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС особеният представител на ответника не дължи държавна такса, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която са отхвърлени предявените искове, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни 2 действия. Поради тази причина за възникването на облигационното правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор.

По делото е представен договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, от 01.07.1994 г., по силата на който Б.Ц. К. и Д. Н. К. са придобили жилище № 8, находящо се в жилищна сграда блок № 9-19, вход А, на III етаж, построена върху държавна земя, парцел № 117, квартал „Овча купел-1“, VI м.р. Видно от приетото по делото удостоверение от ГИС, стар адрес – ж.к. ******** е със следния настоящ адрес: ж.к.

********, вх. ******** Видно от приетата по делото справка Б.Ц. К. е починал на 30.03.2009 г., като е оставил за свои законни наследници Д. Н. К., Ц. Б. К. и Л. Б. К.. От приетото по делото удостоверение за наследници Ц. Б. К. е починал на 13.02.2023 г., като е оставил за законен наследник единствено неговата майка – ответницата Д. Н. К..

По силата на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 9 ЗН след смъртта на Б.Ц. К. и Ц. Б. К., съсобствеността върху имота е принадлежала на следните лица при следните квоти – Д. Н.

К. 5/6 ид.ч. и Л. Б. К. – 1/6 ид.ч.

Ответниците не твърдят, нито се установява да са се разпоредили с правото на собственост върху процесния недвижим имот, поради което се установява за целите на процеса, че са носители на вещното право на собственост върху процесния недвижим имот и като такива имат качеството на потребители на топлинна енергия, поради което дължат заплащането на стойността на доставената до процесния имот топлинна енергия.

Обстоятелството, че партидата се води на името на Б.Ц. К., който както бе посочено по-горе е починал на 30.03.2009 г. (преди процесния период), не води до друг извод, доколкото в хипотезата на в хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ страни по облигационното правоотношение са всички съсобственици на топлоснабдения имот, независимо от това на чие име е открита партидата.

По отношение на количеството топлинна енергия по делото е прието заключение на съдебнотехническа експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно дадено. Експертът подробно е изложил, че ТЕ за отопление на имота е отчитана в съответствие с действащата нормативна уредба, като ТЕ за отопление не е отчитана/потребявана поради демонтирани/затапени радиатори; ТЕ, отдадена от сградна инсталация за процесния период е определяна за СЕС като част от общото количество ТЕ за отопление на СЕС. ЕС на адрес жк.Овча купел бл.604 вх.А e сключила договор за услугата Дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ Бруната ” ООД. По данни на ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота не се ползва топла вода. За периода от 1.05.2021 г. до 30.04.2023 г. количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл. 61 т. 6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяване. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. През процесният период отчитането на топлинната енергия и разпределението и в сградата ЕС, където се намира процесния имот се извършва съгласно действащите ЗЕ и наредба за топлоснабдяване. Обща сума от ответниците според изчисленията на вещото лице е единствено за сградна инсталация и възлиза на 482,62лв. Сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба.

Без значение за дължимостта на претендираните суми е непредставянето на месечните фактури, издадени от ищеца, доколкото основанието на задължението на ответника е реално доставената топлинна енергия в имота, което се установява от приетото по делото заключение по съдебнотехническата експертиза.

По отношение на оплакването, че законът не предвижда издаването на общи фактури, следва да бъде посочено, че съгласно чл. 31 от Общите условия на топлофикационното дружество клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: 1. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; 3. по реална месечна консумация. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че за месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от 3 търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Ето защо не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че не е налице основание за издаване на обща фактура.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените обективно съединени главни и акцесорни осъдителни искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а въззивната жалба – оставена без уважение.