Присъда № 21 от 10.04.2024, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 21 от 10.04.2024 г. на Районен съд – *******, постановена по н.ч.х.д. № 954 по описа за 2022 година.

Производството по НЧХД № 954/2022 г. пред Районен съд - ******* е образувано по тъжба от Н. М. А. от град ******* против А. Й. М. от град ******* и Д. З. М., с която двамата са привлечени към наказателна отговорност и с Разпореждане № 1015 на съдията – докладчик от 18.11.2022 г.

- предадени на съд съответно за това, че на 06.08.2022 година в град *******, в съучастие, като съизвършител с Д. З. М., първият причинил на Н. М. А., ЕГН: ********** с адрес: град *******, ул. „***** страдание без разстройство на здравето, а именно: кръвонасядане на дясната лакътна област, представляващи лека телесна повреда – престъпление по чл.130 ал.2, вр. чл.

20, ал. 2 от Наказателния кодекс и за това, че на 06.08.2022 година в град *******, в съучастие, като съизвършител с А. Й. М., вторият измежду подсъдимите е причинил на Н. М. А., ЕГН: ********** с адрес: град *******, ул. „******* страдание без разстройство на здравето, а именно: кръвонасядане на дясната лакътна област, представляващи лека телесна повреда – престъпление по чл.130 ал.2, вр. чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс..

С Определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 23.03.2023 г., на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК е прекратено наказателното производство по НЧХД № 954/2022 г., в частта въз основа на подадената частна тъжба от Н. М. А. против Д. З. М., водено за престъпление по чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс.

С тъжбата е предявен от тъжителя против подсъдимия А. Й. М. от град ******* граждански иск за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 06.08.2022 г. до окончателното й изплащане, приет от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство.

В съдебно заседание пред Районен съд – ******* частният тъжител и граждански ищец Н. М. А. от град *******, лично и чрез упълномощения по делото повереник – адв. Д. С. от АК - *******, заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатото с нея обвинение, както и предявения граждански иск. В хода на съдебните прения, адв. Д. С. заявява, след направения анализ на доказателствените източници, които съдът положил усилия да събере и заключението на вещото лице, били установени датата, мястото и начина на извършване на деяние то, описано в тъжбата, което по своята същност счита, че осъществявало състава на престъпление, визирано в правната норма на чл. 130, ал. 1 от НК, като акцентира и отношенията между подсъдимия и синовете на пострадалия и разигралата на същата дата по – рано през деня ситуация с преминаващата каруца на подсъдимия, явяващи се 1 генезисът на възникналия инцидент и породила желанието на подсъдимия за мъст, довело до това да извика свои близки и да се саморазправят със свид. С.

А. и неговите близки, сред които била тъжителят. От заключението на вещото лице били установени нараняването. Моли съда, да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, след като прелдожението за помирение било отхвърлено, като бъде приложена нормата на чл. 78а от НК, както позволявало повдигнатото обвинение и бъде наложено административно наказание, по вид, а по размер около средния съобразно предвиденото и отчитайки множеството наранявания и срокът за тяхното отшумяване. Не поддържа обвинението в частта за подбудителство, общност на умисъла от страна на подсъдимия и въобще негова съучастническа дейност. Моли също да бъде уважена и гражданскоправната претенция и присъдено обезщетението, в размера, който били поискали за причинените болки и страдания, както и в полза на неговия доверител да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия А. Й. М. – адв. В. Л. от АК - ******* пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание, че повдигнатото частно обвинение с тъжбата на пострадалата Н. А. не било доказано в хода на съдебното следствие, проведено в няколко съдебни заседания. Частното обвинение било повдигнато за причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, но от анализа на събраните гласни доказателства и представените писмени такива, както и копията на материалите на един от етапите на досъдебното производство, не можело да се направи категоричен извод, че действително А. Й. М. бил автор на посоченото деяние и причинените с него увреждания в тъжбата. Подлага на анализ откъм достоверност и гласните доказателства, обособени в две групи на свидетелските показания и извежда тезата за недоказаност на обвинението. Твърди, че от друга страна, установено било в хода на образувано досъдебно производство, причиняването на средна телесна повреда на неговия подзащитен при същия инцидент. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия А. Й. М. от град ******* за невинен по повдигнатото му обвинение. При условията на евентуалност, в случай, че съдът има друго виждане и направи друг прочит на доказателствата и прецени, че същият следва да бъде наказан, да му бъде определено подходящо наказание, като счита, че с оглед доказателствата и неговото чисто съдебно минало, нормата на чл. 78а от НК, като специална, нямало пречка да бъде прилагана за всяко едно престъпление, както и в процесния случай. Моли в този случай наказателната отговорност да бъде заменена с административна отговорност, тъй като съгласно чл. 130, ал. 2 от НК предвидената санкция била „Лишаване от свобода“ за срок до 6 месеца, или „пробация“, или „глоба“ което отговаряло на искането за приложението на чл. 78а от НК. Санкцията била посочена с минимум от 1000 лева и максимум до 5000 лева за глобата и ако същият бъде признат за виновен, то моли да му бъде определена такава съобразно минимума. Пострадалата била 2 предявила граждански иск в размер на 2000 лева, но в хода на съдебното производство не били обосновани причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и времевото отшумяване на същите.

Счита, че ако същият бъде уважен, то следвало това да стане по реда на чл. 52 от ЗЗД, а именно по справедливост и под размера, който е посочен, а именно в размер на около 200 лева.

Подсъдимият А. Й. М. от град ******* заявява, че разбира обвинението, но не признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по случая, а в своя защита се придържа към изложеното от защитника по делото – адв. В. Л.. В даденото му право на последна дума изразява позицията си, че не се признава за виновен моли да бъде оправдан.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. Й. М. е роден на ******** г. в град *******, същият е *******, с ******* образование, *******, с адрес за призоваване: град *******, ул. „*******

Видно от приложената по делото Справка за съД.ст, рег. № 230509005000208696, издадена от Районен съд – ******* на 09.05.2023 г. подсъдимият А. Й. М. не е осъждан, не са вписани данни, че е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. За същия са събрани характеристични данни, като в изисканата от органите на РУ на МВР – ******* справка в тази насока е вписано, че има криминални прояви и криминални регистрации, като са вписани такива за 2 бр. заявителски материали и 2 бр. криминалистически регистрации. Няма данни да се движи с лица от криминалния контингент, но не се ползва с добро име сред съседите му, които заявяват, че бил конфликтна личност.

Установено в хода на съдебното следствие е, че подсъдимият А. Й. М. живеел в град *******, ул. „*********** заедно със съпругата си – свид. Н.

М. М., но притежавал имот със стопанска постройка в пресечка зад жилищния блок в който живеел, в който оставял и каруцата, която му служела в дейността по обслужване на стопанството.

Свидетелят С. М. А., заедно с членовете на домакинството му тъжителят Н. М. А., Д. А. А., М. А. А., двамата негови синове и свидетеля А.А. А., с която бил във фактическо съжителство живеели в град *******, ул.

„******** Познавали се с подсъдимия.

На инкриминираната дата – 06.08.2022 г., следобед, подс. А. Й. М. се връщал от пазар, където бил закупил фураж и се прибирал към стопанството си като бил качен на каруцата, с впрегнат кон и преминавал по ул. „******, където имало паркирани леки автомобили и в стремежа си да не ги закачи с 3 каруцата, подсъдимият преминал твърде близо до седящите навън А. А. А. и внуците на частния тъжител – Д. А. А. и М. А. А., на които извикал да се преместят, за да премине, а те пък възнегодували за начина, по който с каруцата се бил насочил към тях. Имало и деца, които играели. Възникнала разправия между тях, при което конят се подплашил, а подсъдимият слязъл от каруцата и хванал юздите, за да го укроти, като между него и внуците на частния тъжител, както и тяхната майка – свид. А. А. А. започнала размяна на обиди и псувни, като в даден момент подсъдимият демонстративно се бил хванал за слабините и отправял неприлични жестове към свид. А. А. А. и тъжителя Н. М. А.. На място била и техен съсед и близък – свид. А. Ю. М., която възприела отчасти поведението на участниците в тези събития и конкретно обидните изрази и жестове, отправени от подсъдимия. Те довели до ескалация на напрежението, при която А. Й. М., бил ударен с дъската, на която седял на каруцата от някой от внуците на тъжителя, а мобилният телефон на свид. Д. А. А. изпаднал на земята и бил увреден.

След тези събития, подсъдимият се оттеглил, но по – късно същия ден, придружаван от свои близки и роднини, сред които З. М. М., Д. З. М. се върнал и се отправил към дома на свид. С. М. М., който бил навън заедно със снаха си - свид. З. З. Н., а синът му – свид. Д. А. А., вършел ремонтни работи в къщата. Там била и тъжителят Н. М. А.. След като видял, че свид. С. М.А. е отвън, подсъдимият А. Й. М. се насочил към него и с дървен сап го ударил по главата, потекло кръв от главата му, след което на тъжителя С. М. А. били нанесени удари и по двете ръце, дясното рамо и мишницата, при което частният тъжител и граждански ищец Н. М. А. също се показала на улицата и в създадената суматоха се развикала и опитала да спре случващото се, но също била ударена със сопа по ръката от подсъдимия А. Й. М.. Самият той, след като навън излезли и внуците на тъжителя - Д. А. А. и М. А. А. бил ударен по главата, както и по ръцете и тялото.

За случая бил подаден сигнал на ЕЕН 112 от свид. Ф. М. М. от номер ****** както се установява от Писмо, рег. № 105580-675 от 09.10.2023 г. на Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112 - Кърджали, който живеел в съседство и също излязъл навън да види какво се случва и възприел част от разигралите се събития. Към изпратеното, в изпълнение на определение на съда писмо, е приложен звукозапис, който е подлежал на основание чл. 17 от ЗНССПЕЕН 112 на приобщаване като веществено доказателство, но това не е сторено от съда и поради това не следва да бъде обсъждано.

На място били изпратени екип на спешна медицинска помощ, като част от лицата били откарани за преглед в ЦСМП – *******, както и екипи на полицията за предотвратяване ескалирането на напрежението и разрастването на конфликта, както и за установяване на участниците в него, сред които свидетелите, М. А. И., полицейски инспектор в РУ на МВР – *******, обслужващ квартала, в който живеели участниците в инцидента, М. Х. Д., който бил изпратен не на място, а впоследствие в лечебното заведение за 4 осигуряване на реда, И. Б. Б., последните двама на длъжност „*******“ в РУ на МВР – *******, както и А. К. А. и Т. И. П., двамата на длъжност „*****“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – *******, част от които също възприели уврежданията на участниците в сбитието.

Впоследствие, действия по преписката извършил и свид. Д. И. Ш., на длъжност ******“ в Група „Териториална полиция“ в РУ на МВР – *******.