Решение № 207 от 06.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Павлина Ив. Х. в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600863 по описа за 2022 година

Производството е по реда на гл. ХХІ НПК.

С присъда от 07.10.2021 г. по нохд № 164/2016 г. на СпНС подсъдимите Р. Е. Х., Т.

Е. Х., М. Х. Г., Н. Н. А. и А. М. Т. са признати за виновни в това, че в гр. София в периода от м. януари 2012 г. до 15 октомври 2012 г. при условията на продължавано престъпление в съучастие помежду си /Р. Х. и Т. Х. като извършители като пълномощници на „Арго метал 2011“ ЕООД/, а Н. А., М. Г. и А. Т. – като помагачи, са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери с обща стойност 1 797 691.62 лева за „Арго метал 2011“ ЕООД, представляващи дължим ДДС, като при воденето на счетоводството са съставили документи с невярно съдържание – отчетни регистри – дневници за покупките на „Арго метал 2011“ ЕООД, в които отразили покупки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и са потвърдили неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС пред ТД на НАП- гр. София, офис „Изток“ и така са приспаднали неследващ се данъчен кредит. Поради това и на основание чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.2 /за Р. Х. и Т. Х./ и чл.20, ал.4 /за останалите подсъдими/, вр. чл.26, ал.1 НК им е наложено наказание лишаване от свобода, както следва: за срок от пет години – спрямо подс. Р. Х.; за срок от четири години – за Т. Х.; за срок от по 1 три години и шест месеца – за подс. М. Г. и подс. Н. А. и за срок от три години – за подс. А. Т.. На основание чл.66, ал.1 НПК е отложено изпълнението на наказанието на подс. Т. за изпитателен срок от пет години, а за останалите подсъдими е определен е общ режим за изтърпяване на същите.

От срока на наказанията е приспаднато предварителното задържане на Р. Х. и А.

Т..

С присъдата подс. Н. А. е призната за виновна и за това, че за периода от м. януари 2012 до м. октомври 2012 г. в гр. София е участвала в организирана престъпна група с ръководител Р. Е. Х. и с участници Т. Х., А. Т. и М. Г., създадена с цел да вършат престъпления по чл.255 НК, като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание ч.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2, вр. чл.54 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца. На основание чл.23, ал.1 НК на подс. А. е определено общо най-тежко наказание в размер на три години и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

С присъдата в тежест на подсъдимите са възложени разноските по делото.

Срещу така постановената присъда са постъпиЛ. Д.лби от всички подсъдими чрез защитниците им с изложени от всеки общи доводи за неправилност поради нарушение на закона, допуснати процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.

В допълнително изложение към жалбата на подс. Т. Х. /чрез адв.П./ се сочат конкретни доводи срещу атакувания съдебен акт, свеждащи се до недоказаност на обвинението за липсата на реални сделки, обуславящи възникване правото на пълен данъчен кредит. Не са били изследвани всички значими за предмета на делото обстоятелства и субективното отношение на дееца, а механично е възпроизведената фактологията на обвинението, което е довело до липсата на задълбочено изследване на доказателствата и е нарушило принципите за справедливост. Неясно е защо съдът е кредитирал особеното мнение на две от вещите лица, което всъщност не оспорва основните констатации на останалите експерти, даващи отговор на въпроса относно необходимостта от материална и трудова обезпеченост за осъществяване на процесната дейност. Оспорена е и субективната страна на деянието с довод за липсата на доказателства относно знанието на подсъдимата за всички факти в състава на инкриминираното деяние и инкриминираната цел. За определеното наказание също се възразява с оглед неотчетени смекчаващи отговорността обстоятелства, което сочи за явна несправедливост на ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. Въз основа на това е направено искане за отмяна на присъдата и признаване на подс. Х. за невиновна, а алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция или за намаляване на наложеното наказание с отлагане на изпълнението му по реда на чл.66 НК.

2

Допълнение към жалбата е депозирано и от подс. Н. А. /чрез адв. К./.

Изложените в нея подробни доводи се свеждат до твърдения за недоказаност на обвинението, тъй като събраните доказателства /показанията на свид. И., Г., З., Ж., К., Л., С., експертните заключения и писмените материали/ не установявали неправомерни действия на А.. Тя е имала договор за счетоводно обслужване единствено на „Арго метал 2011“ ЕООД, като всички необходими документи за реално извършените сделки й били предоставяни от управителя на дружеството, който подписвал и подавал пред органите на НАП дневниците и справки -декларации. Неправилно съдът е приел, че А. е била упълномощена заедно със свид. С. и П. да представлява дружеството пред данъчните органи, тъй като е извършвала само действия по оперативно счетоводство, неотносими към обвинението без да е имала контакти с предходните доставчици. Тя не може да бъде и солидарно отговорна за евентуално извършена злоупотреба от други лица по веригата на доставките /по аргумент от разпоредбата на чл.177 ЗДДС/, тъй като следва да се спазва приетия в практиката на Съда на ЕО критерий за правна сигурност и пропорционалност, непозволяващи да се държи отговорно данъчно задълженото лице за неплатен данък, причинен от злоупотребителни действия на трети страни, върху действията на които то не е могло по никакъв начин да повлияе. При всички случаи е необходимо да се докаже връзка между дължимия невнесен данък и приспаднатия кредит, което изисква получателят да е знаел или да е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. В конкретния случай като счетоводител А. е положила нужната грижа и стриктно е изпълнявала счетоводните си задължения, като дори в особеното мнение на експертите е прието, че счетоводството е редовно и вярно водено.

На следващо място се твърди по делото да не е доказано привидното сключване на предходните сделки /чрез проследяване на значимите в тази връзка параметри на сделката – значително отклонение на договорената цена от пазарната такава, начин на плащане, срокове, свързаност между лицата/, а единствено невнасянето на данък по тях само по себе си не прави сделката такава, с която се заобикаля закона.

Изложени са възражения и срещу позоваването на съда на експертните изводи в особеното мнение към петорната счетоводна експертиза, в което под условие, че сделките не са реални, се приема, че евентуално би имало вреда. В тази връзка и въз основа на съдебната практика на ВКС и ЕСПЧ се твърди, че автоматичното възприемане на това изолирано мнение е довело до постановяване на незаконосъобразна, неправилна и необоснована присъда. Направено е искане за отмяната й и оправдаването на подс. А. или връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбите, тъй като и 3 по експертен път е установено реализирането на инкриминираните деяния.

Доказателствата по делото установявали липсата на реални сделки между фирмите „Ачо 5“, „Абсолют Трейдинг“ и „Арго метал 2011“, независимо че същите са описани във фактури и осчетоводени. Първоинстанционният съд не е неглижирал експертното заключение на в.л. Н., М., Н. и Г. за липсата на декларирани неверни обстоятелства, а е счел този въпрос за правен. В тази връзка правилно изрично е приел, че оформянето на фактури, отразяването им в счетоводството и дори наличието на реални плащания, сами по себе си не обосновават извод за действително осъществени сделки. Доказан бил симулативният характер на същите, целящ да им се придаде документално изражение, което да послужи за манипулиране на данните, необходими за установяване на данъчни задължения за „Арго метал“ за съответните данъчни периоди.

Поради това описаните счетоводно фактури са документи с невярно съдържание, тъй като в тях невярно е описано реалното осъществяване на доставките. В тази хипотеза, убедително установена от съда, експертното заключение може да послужи за изводите относно наличието на данъчно престъпление. Според всички защитни становища реализирането на сделките само се презюмира, но не се опровергава установеното въз основа на доказателствата за фиктивна стопанска дейност между посочените три търговски дружества.

Защитникът на подс. А. /адв. К./ заявява, че поддържа депозираната жалба с доводите в нея, като акцентира на това, че обвинителната теза за помагаческата дейност на подзащитната й чрез водене на счетоводството с включване на фактури с невярно съдържание и улесняване избягване на установяването на данъчни задължения не намира опора в доказателствата по делото. Установени са процесните търговски взаимоотношения между голямата гръцка компания – производител на арматурна стомана – „Хеленик Халивургия“ и българските дружества, като първоначално са били предоставени права за продажба на конкретни специфични арматурни заготовки на пониски цени на фирмата „Ачо 5“, която от своя страна също е имала възможност да доставя на изключително изгодни цени. Крайните получатели /като „Главболгарстрой“/ са големи консуматори на количества арматурна стомана, при което прекият доставчик като посредник по сделките е могъл да си гарантира печалба.

Това именно е установено и по експертен път във всички изготвени заключения.

Счетоводното отчитане на доставките с целия механизъм на заявяване на количества, подадени оферти, потвърдени и извършени плащания са отразени в съответните документи не само на „Арго метал“, но и на останалите дружества по веригата. Следва да се приеме, че не е налице конструкция от кухи фирми, тъй като те са имали възможност та да реализират тези сделки. В подкрепа на това са показанията на свидетелките М. Х. и П. Н., работили в „Главболгарстой“ и безпристрастно сочещи как са извършвани сделките. Още в първоначално изготвената по делото счетоводна експертиза е установена липсата на нарушения при водене на счетоводството.

4

Назначените впоследствие експертни изследвания също стигат до тези изводи, като единствено в депозираното особено мнение на част от вещите лица се дават алтернативни отговори, но следва да се отчете заявеното от тях в съдебно заседание за липсата на спор по основните въпроси. Конкретно в задълженията на подсъдимата А. не е влизало да разследва фирмата, да брои и мери, а при постъпване на фактурата или друг счетоводен документ е имала задължението да го отрази, а понякога и да състави документ на базата на подадена информация. Видно от експертизите и свидетелските показания няма нито една фактура, която да не е отразявала реална счетоводна операция и да е безстокова. Стоките са проследени по веригата от завода до крайния потребител и не може да има съмнение, че сделките са нереални, като дори проверката в международната система е установила, че гръцкият доставчик е декларирал отношенията си с българските контрагенти. Относно обвинението по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 НК се излагат доводи за липсата на сдружаване на конкретни лица, а още по-малко на трайно такова със замисъла да се вършат престъпления. Поради това се прави искане за отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимата по двете й повдигнати обвинения, а алтернативно – делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В собствена защита подсъдимата А. не сочи допълнителни доводи в подкрепа на искането си за оправдаване, а се присъединява към тези на защитника си.