Решение № 3792 от 23.07.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8706/2025
- Вид
- Решение № 3792
- Подписан
- 23.07.2026
- В сила
- 06.10.2026
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 125, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 208, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 351, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3792 гр. Пловдив, 23.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330108706 по описа за 2025 година
Образувано е по предявен от „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД против Община Родопи осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ за осъждане на ответната община да заплати сумата от 762, 09 лв., представляващо изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в полза на „Авиотехника“ ЕООД за вреди на застрахованото имущество лек автомобил „Мерцедес ГЛ клас“ с рег. № ***, настъпили вследствие на преминаване през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на пътя след с. К. в посока гр. А., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.05.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищцовото дружество твърди, че на 07.07.2020 г. при движение на пътя след с. К. в посока гр. А. лек автомобил „Мерцедес ГЛ клас“ с рег. № ***, управляван от К. Й. Т., преминава през необозначена и необезопасена дупка на платното за движение. Твърди, че произшествието е настъпило на следните координати *** Сочи, че при настъпване на пътно-транспортното произшествие на автомобила са причинени следните вреди: гума предна лява, джанта лява предна. Произшествието настъпило в срока на валидност на застрахователна полица № *** от 13.05.2020 г. за сключена застраховка „Каско +“ при „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД на увредения лек автомобил. Твърди, че полицата е със срок на действие от 27.05.2020 г. до 26.05.2021 г. Сочи, че за застрахователното събитие била заведена щета № ***/08.07.2020 г., като с калкулация по щета № ***/08.07.2020 установени следните части и
1 детайли за ремонт: гума предна лява на стойност от 277, 09 лв., джанта предна лява с ремонт на стойност от 462, 50 лв. и труд за демонтаж и монтаж от 22, 50 лв. Сочи, че с ликвидационен акт е определено застрахователно обезщетение от 762, 09 лв., като ремонтът е възложен на „Автосвят“ ЕООД. Твърди, че с преводно нареждане от 30.07.2020 г. ищецът е възстановил в полза на „Автотехника“ ЕООД сумата от 762, 09 лв. - заплатена в полза на „Автосвят“ ЕООД за ремонт на лекия автомобил. Сочи, че пътно-транспортното произшествие е настъпило на пътен участък, който се стопанисва и поддържа от Община Родопи. Поддържа, че със заплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения кредитор срещу Община Родопи. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника Община Родопи, входиран на 11.07.2025 г. – след изтичане на законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК. Видно от представената по делото разписка за връчване на исковата молба, ведно с приложенията, е че книжата са получени редовно от ответника на 10.06.2025 г., като едномесечният срок за отговор е изтекъл на 10.07.2025 г. В изпълнение на указанията на съда за представяне на доказателства за депозиране на отговора на исковата молба в срок от ответника е постъпила молба от 20.08.2025 г., към която е представен препис от съобщението, на което е поставен входящ номер от Общината от 11.06.2025 г., като счита, че срокът за отговор започва да тече от този момент. Съдът не възприема изложеното от ответника становище, доколкото срокът за отговор започва да тече от датата на получаване на книжата, независимо от последващите действия на общината по тяхното администриране и входиране.
Следва да се съобразят изложените в исковата молба твърдения и възражения, ведно с доказателствените искания, доколкото в гражданския процес преклузията настъпва поетапно – след изготвяне на проекта за доклад по делото – в първото съдебно заседание на основание чл. 146, ал. 3 ГПК. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК се преклудират единствено материалноправните възражения на страните на основание чл. 133 ГПК, каквото е релевираното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване, което не следва да се разгледа в производството по делото, поради настъпила процесуална преклузия.
В отговора на исковата молба са изложени съображения за неоснователност на предявения иск. Ответникът поддържа, че не е изяснено точното място на настъпване на пътно-транспортното произшествие и с какво Община Родопи е допринесла за настъпване на инцидента. Твърди, че не е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилите вреди. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства свързани с настъпване на произшествието, като счита, че 2 последните не отговарят на действителното положение и че не са представени доказателства, че щетите са настъпили по посочения в исковата молба начин.
Оспорва механизма на настъпване на произшествието и счита, че последният не е изяснен и доказан. Счита, че исковата претенция не е доказана по размер, доколкото обезщетението не може да надхвърля действителната пазарна стойност на ремонта към момента на увредата. Релевира възражение за съпричиняване. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които собственикът на процесната улица – Община Родопи, е възложила да поддържат в изправност общинските улици и носи отговорност за бездействията на тези лица.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа 3 при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл.
49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т.
2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Общината като признато от правото юридическо лице (чл. 136, ал. 3 КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица и носи само обезпечителногаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
От представения по делото Свидетелство за регистрация, част II, се установява, че увреденият лек автомобил „Мерцедес ГЛС 500“ с рег. № *** е собственост на „Интерлийз Ауто“ ЕАД.
4
В свидетелството за регистрация на лекия автомобил е вписан ползвателя на последния – „Авиотехника“ ЕООД – в качеството му на лизингополучател. Това е така, доколкото последният е вписан в поле „С3“, в което се съдържат данни за физическо или юридическо лице, което има право да използва превозното средство по силата на право, различно от правото на собственост.
По делото е представена застрахователната полица № ***, от която се установява, че лек автомобил „Мерцедес ГЛС 500“ с рег. № ***, собственост на „Интерлийз Ауто“ ЕАД, е бил застрахован при ищцовото дружество „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД по имуществена застраховка „Каско +“ с период на покритие от 27.05.2020 г. до 26.05.2021 г. В договора е посочено, че застраховащ е „ОББ Интерлийз“ ЕАД – клон Пловдив, а застрахован е „Авиотехника“ ЕООД. Установено е, че застрахователната премия от 7 585, 66 лв. се заплаща разсрочено на 4 броя вноски с падеж на 26.05.2020 г., 26.08.2020 г., 26.11.2020 г. и на 26.02.2021 г.
Следователно в производството по делото е безспорно установено, че увреденият автомобил, собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД - със застрахован лизингополучател „Авиотехника“ ЕООД, е застрахован по силата на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско+“ с период на покритие от 27.05.2020 г. до 26.05.2021 г., в който е настъпило застрахователно събитие от 07.07.2020 г.
От представената по делото разписка, издадена от ищцовото застрахователно дружество, се установява, че застрахованото лице е заплатило на 20.05.2020 г. първата вноска по застрахователната премия, разсрочена за плащане на четири вноски.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 351, ал. 3 КЗ, съгласно която освен ако е уговорено друго, застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея при разсрочено плащане на премията, застрахователното събитие от 07.07.2020 г. е настъпило в срока на действие на сключената между ищеца и собственика на увредения автомобил имуществена застраховка.