Решение № 260149 от 13.10.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16455/2020
- Вид
- Решение № 260149
- Подписан
- 13.10.2023
- В сила
- 23.04.2024
- Състав
- АННА ДИМИТРОВА ДЪБОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 496, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 12 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл. 343а, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 31, ал. 7, т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 31, ал. 7, т. 4 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ № 260149 гр. Пловдив, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 16455 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от К.Г.
Д.и Г.А.Х. – в качеството им на н. на В. Г. П., против ЗК „Лев Инс“ АД, активно субективно и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 5 910, 50 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени от В. Г. П. при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а именно при пътно-транспортно произшествие, настъпило на ***г. в гр. В. на ул. „Г. К. “ и бул. „Ц. О.“ между автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ***и лек автомобил „Пежо 508“ с рег. № ***, които вреди се изразяват в сторени от В. Г. П. разноски за заплащане на медицински консумативи в общ размер от 11 821 лв. по фактура № **********/***г.
(крос-конектор 2х895 „Кардио Медикал“ на стойност от 1 790 лв., стант „Кардио Медикал“ на стойност от 2 180 лв. и RDS-7 „Глобал Медикал“ на стойност от 2 280 лв.; Торако-ломбален отдел.
Полисегментна стабилизация, включваща осем (моно-;полиаксиални или редукционни) транспедикуларни винта; осем фиксиращи винта и две пръчки Flamenco (с 6-8 винта) с фирма – доставчик „Кардио Медикал“ ЕООД на стойност от 5 571 лв.), ведно със законната мораторна лихва, считано от 26.10.2020 г. – датата на уведомяване на застрахователя от наследодателката на ищците за имуществената й претенция, до окончателното изплащане на задължението. При условията на евентуалност, предявява искане за присъждане на законна лихва, считано от 13.11.2020 г. – датата на изтичане на 15-дневния срок от предявяване на извънсъдебната претенция, до окончателното изплащане на задължението.
Ищците твърдят, че на ***г. настъпило пътно-транспортно произшествие в гр. В. на ул. „Г.
К. “ и бул. „Ц. О.“, като управляваният от И. В.М., автобус „Фолксваген Крафтер“ с рег. № **, собственост на „Клеа“ ЕООД, в нарушение на правилата за движение по пътищата преминава на червен сигнал на светофарна уредба и е блъснат от движещия се на зелен сигнал на светофарна уредба лека автомобил „Пежо 508“ с рег. № ***, управляван от С.П.Д.. Твърдят, че вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие наследодателката на ищците В. Г. П. претърпяла множество телесни увреждания, вследствие на които последната е починала на **г., като установената причина за смъртта е **, тежка **– състояние след **, поради травма. Сочат, че виновен за настъпилото пътно-транспортно произшествие е водачът на автобус „Фолксваген Крафтер“, което обстоятелство се установявало от съставеният Протокол за ПТП с пострадали лица № 1449/***г. Сочат, че управляваното от виновният водач моторно превозно средство има валидно сключена имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество ЗК „Лев Инс“ АД по силата на застрахователна полица № **с период на застрахователно покритие от 12.02.2020 г. до 11.02.2021 г. Сочат, че това правнорелевантно обстоятелство е установено по реда на чл. 574, ал. 12 КЗ, за което обстоятелство представят извлечение от информационен център към Гаранционен фонд. Твърди, че вследствие на пътно-транспортното произшествие наследодателката на ищците е претърпяла имуществени вреди в общ размер от 11 821 лв. за заплатени медицински консумативи – поставени винтове и плаки при оперативна интервенция, за което е издадена фактура № **********/***г. от УМБАЛ „Св. Марина“ АД – В.. Твърдят, че на 26.10.2020 г. наследодателката им отправила до застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, като представила пред застрахователя всички необходими документи. В срок не последвало произнасяне по претенцията. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на законна лихва, считано от момента на отправяне на поканата до застрахователя. При условията на евентуалност законната лихва се претендира, считано от датата на изтичане на законоустановения 15-дневен срок от предявяване на претенцията пред ответника.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, е депозирал отговор на исковата молба. Счита предявените искове за недопустими, тъй като ищците не са предявили пред застрахователя по реда на чл. 380 КЗ имуществената си претенция. Сочи, че това е сторено от страна на наследодателката на ищците, като макар правото за заплащане на имуществени вреди да е наследимо, ищците разполагат със собствени материалноправни права, предмет на предявената искова претенция. При условията на евентуалност излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба, механизма на произшествието, претърпените вреди и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и произшествието. Оспорва наличието на предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на застрахователя. Сочи, че водачът на автобуса не е нарушил правилата за движение по пътищата. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателката на ищците, изразяващо се в липса на поставен обезопасителен колан съобразно с изискванията за това.
Твърди, че поведението на наследодателката на ищцата е пряка и основна причина за настъпване на вредоносния резултат. Счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като отговорността на застрахователя следва да бъде намалена. Оспорва представения Протокол за ПТП по същество, като счита, че последният не установява механизма на деянието и вината на водача. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
С Определение, постановено в открито съдебно заседание на 21.10.2021 г. съдът е конституирал ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника. По делото е депозирано становище от третото лице – помагач (л. 642), с което последното оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва посочения в исковата молба механизъм на произшествието, който счита за невъзможен от техническа гледна точка.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с активно субективно и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.
Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.
496, ал. 1 ГПК, в който е заплатено обезщетение от страна на застрахователя, с размера на което увреденото лице е изразило несъгласие, в който смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, напр. – Определение
№ 332/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1614/2018 г., ТК, І т.о.
В случая в производството по делото са представени писмени доказателства, установяващи обстоятелството, че пострадалото лице В. Г. П. е предявила претенцията си за получаване на обезщетение за имуществени вреди към застрахователя на делинквента на **г., с представяне на документи – в случая Констативен протокол за ПТП, История на заболяването и фактура.
От представените по делото доказателства се установява, че В. Г. П. е починала на **г. като е оставила за свои законни н. ищците - К.Г. Д.(**) и Г.А.Х. (**).
Съдът счита, че предявените искове са допустими за разглеждане, тъй като от страна на наследодателката на ищците е осъществена процедурата по чл. 380 КЗ, установяваща изискване за предявяване на претенцията пред застрахователя и изтичане на срока за доброволното й определяне от страна на застрахователя. В случая исковата претенция е за претърпени имуществени вреди, които права са наследими.
От приложените по делото доказателства не се установява застрахователното дружество да се е произнесло по отношение на отправената към него претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Kъм датата на подаване на исковата молба – 09.12.2020 г., тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ не е изтекъл, но същият, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя, е изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция и това обстоятелство следва да бъде съобразено по реда на чл.
235, ал. 3 ГПК. В този смисъл с Определение № 332/19.07.2018 г. по ч.т.д. № 1614/2018 г. на ВКС, I т.о. и Определение № 352/26.06.2018 г. по ч.т.д. № 1027/2018 г. на ВКС, II т.о. съставите на касационната инстанция са приели, че съдът следва да вземе предвид възникналите към момента на проверката на допустимостта на иска процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, съответно отпадането на процесуалните пречки - на отрицателните процесуални предпоставки. При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ. При проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от въззивния съд в образуваното частно производство, последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ в хода на образуваното пред него производство.
Като взе предвид така установените обстоятелства съдът намира, че предявеният иск е допустим за разглеждане.
Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. делинквента виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.
В производството по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване от страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обстоятелството, че към момента на настъпване на твърдяното пътно-транспортно произшествие гражданската отговорност на водача на автобус „Фолксваген Крафтер“ с рег. № **, е застрахована при ищцовото дружество ЗК „Лев ИНС“ АД по силата на валидна застраховка “Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица № **с период на застрахователно покритие от 12.02.2020 г. до 11.02.2021 г.