Решение № 3324 от 02.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3324 гр. Пловдив, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330110863 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 против Л. А. П., ЕГН: **********, адрес: *****, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 2377,94 лв. (две хиляди триста седемдесет и седем лева и 94 ст.) - неплатена главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление от *** г., отчитан по кредитна сметка № *****; 568,90 лв.

(петстотин шестдесет и осем лева и 90 ст.) - договорна лихва за периода 28.08.2022 г. - 26.11.2023 г.; 39,87 лв. (тридесет и девет лева и 87 ст.) обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, начислена за периода 28.08.2022 г. - 26.11.2023 г.; 13,88 лв. (тринадесет лева и 88 ст.) - законна лихва за забава, начислена за периода 27.11.2023 г. - 15.12.2023 г.; и 120 лв. (сто и двадесет лева) - разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 15.12.2023 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 8927/18.12.2023 г. по ч.гр.д. № 18662/2023 г. по описа на ПРС, VI гр. състав.

Ищецът твърди, че на *** г. е предоставил кредит в размер на 2980,00 1

(две хиляди деветстотин и осемдесет лева) лева на лицето Л. А. П., ЕГН **********, съгласно Договор за кредит за текущо потребление от същата дата, при условия, подробно уговорени в договора за кредит. Твърди, че „БАНКА ДСК“ ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сумата от 2980,00 лева. Кредитът е усвоен изцяло по сметка на кредитополучателя Л. А. П. на *** година.

Излага, че по силата на чл. 2 от договора страните са постигнали съгласие, срокът за издължаване на кредита да е 60 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата 28-мо число на месеца, както и че кредитът се погасява съгласно погасителен план приложение № 1, в който дължимите суми са описани подробно по падеж и компоненти, съдържащи главница и лихва. Като крайният падеж на договора е ***** г.

Посочва, че кредитът е усвоен изцяло по разплащателна сметка на Л. А.

П.. Вземането е предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на основание чл. 13.2 от Общите условия от Договора за кредит, за което длъжникът /кредитополучател/ е надлежно уведомен, видно от представените към заявлението уведомления, като по кредита липсва плащане на повече от три дължими вноски, общо в размер 15 броя неплатени дължими вноски за главница и/или лихви.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се поддържа становище за неоснователност на исковата молба, като се прави възражение за нищожност на сключения между страните договор, поради противоречие със закона и добрите нрави.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен Договор за кредит за текущо потребление от *** г., въз основа на който на ответника - кредитополучател е предоставен бърз кредит в размер на 2980 лева, със срок на погасяване до ***** г. Предоставената в заем сума следвало да бъде върната на 60 месечни вноски всяка в размер на 80,60 лв. Уговорен бил номинален фиксиран лихвен процент в размер на 17,95% на година за целия срок на договора. Заемната сума била усвоена изцяло от ответницата на *** г.

От заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от в.л. В. Ш., което се кредитира от настоящия съдебен състав като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че сумата по процесния договор за кредит, е усвоена от ответника, като същият е изтеглил сумата от 2980 лв. на *** г. в.л. посочва, че платените до 15.08.2022 г. суми по процесния кредит са на обща стойност 1288,46 лв., с която са погасени: санкционираща лихва в размер на 3,43 лв.; възнаградителна лихва в размер на 682,97 лв. и главница в 2 размер на 602,06 лв.

Съгласно депозираното заключение, последното плащане по процесния кредит е на 15.08.2021 г. По кредита са погасени вноски за възнаградителна лихва и главница до вноска с падеж: 28.07.2022 г. вкл., както и санкционираща лихва /обезщетение за забава/, начислено до 15.08.2022 г., като общият размер на дължимите суми за главница, възнаградителна лихва, обезщетение за забава /лихвена надбавка-санкционираща лихва/, такси и законна лихва към 15.12.2023 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, е 3120,59 лв.

За уважаване на предявените искови претенции следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки /юридически факти/, както следва: наличието на валидно правоотношение с ответника по договор за кредит за текущо потребление от *** г. с твърдяното от ищеца съдържание на правата и задълженията на страните; предоставената в заем сума от 2980 лв. да е преведена на кредитополучателя; последният да е в неизпълнение на задълженията си по погасяване на кредита; ищецът да е бил изправна страна по договора. В доказателствена тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК да установи наличието на посочените обстоятелства. Ищецът следва също да докаже вземанията си по размер, както и конкретния размер на претендираната сума за договорна лихва и на обезщетение за забава.

По делото се установява, че между „Банка ДСК“ АД, от една страна, в качеството на кредитор, и ответника, от друга страна, в качеството на кредитополучател, да е сключен договор за кредит за текущо потребление от *** г. По делото се установи, че заемната сума е предоставена на кредитополучателя, като същият е изтеглил сумата на *** г., поради което кредиторът е изправна страна, а за длъжника - ответник е възникнало задължението да върне заемните средства при условията и срока, уговорени в договора. Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е преустановил плащанията на погасителните вноски по процесния договор за кредит на 15.08.2022 г. Съгласно т. 13.2 от общите условия към процесния договор за кредит, които са подписани и приети от ответника и с това са станали неразделна част от самия договор, е предвидена хипотеза на предсрочна изискуемост при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, в който случай целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. От доказателствата по делото се установява, че ответникът кредитополучател е изпаднал в забава след последното плащане на 15.08.2022 г. и 90 дни след това са настъпили предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. Следва да се посочи, че последната не настъпва автоматично с факта на изпадане в забава на длъжника да погаси която и да било месечна вноска и изтичане на предвидения в общите условия период след това, а може да бъде обявена по преценка на кредитодателя по аргумент от нормата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции.

Посоченото е в съответствие и с изискванията на чл. 432 ТЗ, който 3 предвижда, че в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита. Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо и съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 15.12.2023 г. е настъпила предсрочната изискуемост на процесния кредит, за което ответникът е надлежно уведомен /за това обстоятелство по делото са представени като писмени доказателства Уведомление с изх. № 0030-20-01775/08.11.2023 г. и известие за доставяне – обратна разписка/.

Като взе предвид характеристиките на съглашението и страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Потребителят Л. П. се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

В тази връзка, съдът извърши служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в потребителския договор за кредит и констатира, че такива не са налице: спазени са изискванията на чл. 11 и сл. от ЗПК за задължителното съдържание на договора и неговата форма, клаузите са ясни и са сведени до знанието на потребителя, като последният е разполагал преди сключването на договора с цялата необходима информация за вземане на решение да сключи или не предлагания му от банката договор при посочените условия; посоченият в договора за кредит размер включва всички разходи за потребителя съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК; не се установява в съдържанието на договора да са включени неиндивидуално уговорени клаузи, които водят до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в договора относно ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Изискването за посочване на общата дължима сума е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения 4 кредит. В тази връзка, договарянето на допълнителни такси по кредита, не представлява сама по себе си нищожна клауза, каквото е твърдението на ответника.

Процесният договор отговаря и на въведеното с чл. 19, ал. 4 ЗПК законово изискване лимитиращо размера на ГПР с оглед защитата на потребителя. Към датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът на законната лихва е 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0% плюс десет пункта отгоре. В случая определеният в договора размер на ГПР от 20,08% /чл. 8 от договора/, т.е. не надвишава предвидения в закона максимален размер. Договорената клауза не е нищожна поради противоречието й със закона. Респективно, може да се направи извод, че предвиденият размер не е и прекомерен, като се вземе предвид максималният размер в закона, макар и определен след сключването на договора. Същият обаче може да се отчете при извършването на преценка относно наличието на прекомерност. Ето защо уговорената клауза не е нищожна и поради противоречието й с добрите нрави.

Разпечатката съдържа 29 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/edee86ed-f049-4851-b654-9e8a7ab76f85