Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 646 от 09.11.2021, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 1831/2021
Вид
Решение № 646
Подписан
09.11.2021
Състав
Нина Методиева Коритарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. Сливен, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20212230101831 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен иск по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определения режим на лични контакти на малолетно дете с родителя, комуто не се предоставят родителските права

В исковата молба ищцата посочва, че със съдебно решение № 45 от 16.01.2019 г. по гр.д. № 6265/2018 г., било определено местоживеенето на детето при неговата майка, на която били предоставени и родителските права. На бащата бил определен режим на лични контакти с детето – до навършване на тригодишна възраст всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9:00 часа до 12 часа без преспиване при бащата, а след навършване на тригодишна възраст всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 17 часа с преспиване при бащата, като същия следва да взема детето от жилището в което живее и да го връща отново там. След навършване на тригодишна възраст на детето ответникът бил започнал да изпълнява така определения режим на лични контакти. Твърди, че детето от края на октомври месец 2020 г. било започнало да боледува по-често след посещенията му при бащата. Посочва, че детето на 27.11.2020 г. било прието в болница с пневмония. Поради влошеното здравословно състояние на детето се налагало да приема имуностимуланти, които бащата не следял дали приема. След поредната среща на бащата с детето същото било се разболяло от „остър ларингит“ и се била наложила хоспитализация. Твърди, че влошеното здравословно състояние на детето се било дължало на обстоятелството, че бащата не бил полагал необходимите грижи за него. През декември 2020 г. била пускала сигнали до отдел „Закрила на детето“, тъй като след посещенията си при бащата детето било започвало да се държи агресивно към нея и нейните родители. Била й предоставена от Община Сливен безплатна шестмесечна услуга „семейна консултация“ и била проведена среща между нея и бащата на детето. Ответникът не бил използвал пълноценно времето на личните си контакти 1 с детето и бил предоставял грижите за него на други лица. Счита, че следва до навършване на 7 годишна възраст детето да не преспива при своя баща с оглед най-добрия интерес на детето.

Моли РС да измени режима на лични контакти на бащата с детето, като бъде определен следния режим: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 ч. до 17,00 часа без преспиване до навършване на 7 годишна възраст на детето, а след навършване на 7 годишна възраст на детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 ч. до 17,00 часа, както и два пъти по 15 дни в два месеца през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката. Претендира сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна. Посочва, че исковете са допустими, но неоснователни. Заявява, че изпълнява режима на лични контакти с детето пълноценно независимо от препятствията, създадени му от ищцата. Детето било привързано към него и промяната в режима на личните контакти щяла да се отрази негативно на силната емоционална връзка помежду им. Бил се грижил за здравето на детето и бил му давал всички необходими лекарства. Бил отговорен родител и могъл да се грижи адекватно за своето дете. Твърди, че ищцата била сменила личния лекар на детето с друг, тъй като му бил предоставял информация за здравословното състояние на детето. Счита, че не е в интерес на детето да бъдат ограничавани контактите с неговия баща. Позовава се на пар. 1, т. 5 от ДР от Закона за закрила на детето относно обстоятелствата обуславящи „най-добрия интерес на детето“. Не били налице предпоставките за ограничаване на личните контакти на бащата с детето. Не били представени доказателства относно поведение на ответника, което да съставлява заплаха за живота и за здравето на детето. Моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира сторените по делото разноски.

С оглед характера на предявените искове, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, с определение по чл. 140 ГПК от 29.06.2021 г. както следва: указал е на ищцата, че следва да установи твърдяното от нея изменение на обстоятелствата относими към личния режим на упражняването на родителските права установен между детето и бащата- поведение на бащата, което да съставлява заплаха за живота и здравето на детето, влошеното здравословно състояние на детето и причинна връзка между поведението на бащата и влошеното здравословно състояние на детето и е указал на ответника, че следва да докаже, че е полагал всички необходими грижи за детето и за опазване на неговото здраве и сигурност, както и емоционалната привързаност на детето към него.

Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и доводите на страните и като обсъди, събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:

Със съдебно решение № 45 от 16.01.2019 г. по гр.д. № 6265/2018 г., на РС-Сливен , която е влязло в сила родителските права по отношение на роденото от брака на страните малолетно дете –Стоян, роден на 21.09.2017 г. са предоставени на майката, като по силата на същото решение е определен режим на лични контакти на бащата с малолетното детедо навършване на тригодишна възраст на детето- всяка първа и трета събота и неделя от 2 месеца от 9,00 часа да 12,00 часа без преспиване при бащата, и след навършване на тригодишна възраст на детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 ч. до 17,00 ч. с преспиване при бащата, като същият следва да взема детето от жилището, в което живее то с майка си и да го връща отново там, както и два пъти в годината по 15 дни в два месеца през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

В приложения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Сливен, не са констатирани преки рискови фактори относно физическото, психическото, интелектуалното и социално развитие на детето. Установена е силна емоционална връзка между майката и детето, като тази връзка между бащата и детето не е била изследвана, поради липсата на преки наблюдения на социалния работник.

Констатиран е конфликт между двамата родители относно режима на лични отношения между бащата и детето. Всеки един от двамата родители е създал стабилна семейна среда за детето.

Видно от социалния доклад по постъпил сигнал от 08.09.2020 г. не са били констатирани рискове за детето в неговата семейна среда. Видно от социалния доклад за оценка по постъпил сигнал от 19.10.2020 г. е отчетен риск детето да бъде въвлечено в родителски конфликт, който на по-късен етап да прерастне в родителско отчуждение, поради което постъпилия сигнал е предложено да се разглежда като случай по чл. 23 ЗЗДт и да бъде предприета мярка за закрила.

Видно от оценката на родителския капацитет на бащата същият е осигурил сигурна и безопасна семейна среда на детето, както и при необходимост медицинско обслужване, задоволяват се основните му жизнени потребности и има постоянен контрол от бащата или от неговите родители с детето, като съществува емоционална връзка между бащата и детето.

Констатира се, че детето е агресивно към останалите деца в детската градина и към членовете на семейството, като майката се затруднява в отстояването на твърда позиция по спазването на правилата. Вследствие на здравословното му състояние и раздялата на неговите родители детето проявява агресия, поради което му е необходима емоционална подкрепа. Същите са констатациите и по отношение на родителския капацитет на неговата майка, относно оценката на потребностите на детето и относно оценката на риска. Видно от доклада за оценката за постъпил сигнал от 05.04.2021 г. не са констатирани преки рискове за живота и здравето на детето, като е установено, че и двамата родители полагат добри грижи за детето, но има разминаване между двамата в разбирането им затова. Видно от доклад за оценка на постъпил сигнал от 10.05.2021 г. двамата родители полагат добри грижи за детето, но няма разбирателство между тях и съществува риск детето да бъде въвлечено в родителски конфликт, който да прерастне в родителско отчуждение. Видно от доклад за оценка на постъпил сигнал от 21.06.2021 г. двамата родители изпълняват родителските си задължения спрямо детето, като според майката бащата не спазва предписаната медицинска терапия на детето и съществува риск от обостряне на неговото състояние.

По време на личното изслушване на бащата, същият заявява, че от четири месеца изобщо не бил виждал детето си допреди 2 седмици, когато го бил взел при себе си за три 3 часа. Преди това бил спазвал стриктно определеният му режим за лични контакти с детето.

Посочва, че майката измисляла поводи, за да не му позволи да взима детето, поради което се било налагало да бъде извикана полиция. Бил разбрал не от майката на детето, а от личния му лекар, че същото страда от астма преди три месеца. Бил се интересувал периодично за здравето на детето и го бил посещавал когато същото било настанено в болница. Бил закупил инхалатора на детето, но не знаел как се използва, тъй като не му била предоставена възможност да се научи. Заявява готовност да се консултира с личния лекар на детето, който да го обучи да използва инхалатора. Бил повярвал, че детето било болно когато бил разговарял с личната лекарка. Бил полагал грижи за детето и си бил планирал времето, така че да прекарва време с детето. Бил спазвал режима, който майката била установила за детето. Заявява, че обича детето и желае да го вижда по определения режим на лични контакти.

По време на личното изслушване майката заявява, че детето често боледува, като влошеното здравословно състояние на детето се дължи на поведението на неговия баща, който не спазва предписаната терапия на детето и не търси лекарска помощ при нужда.

Когато детето било при бащата тя нямала контакт с детето. През юни месец на детето му била поставена диагноза „астма“, поради което се налагало да бъдат правени ежедневни инхалации на детето, поради което се била консултирала с лекари специалисти, които му били предписали специално лечение. Твърди, че бащата на детето не вярвал, че същото страдало от астма, както и че не бил спазвал установения режим на лични контакти с детето и го бил връщал мръсно. Била подавала сигнали за дете в риск. Твърди, че след срещите с бащата здравословното състояние на детето се било влошило и се наложило да бъдат приети в болница. Излага случай при които според нея поведението на бащата е застрашило живота и здравето на детето. Счита, че бащата не може да се справи при пристъп на детето, като пристъпите ставали предимно вечер.

Видно от показанията на личния лекар на детето д-р Славка Петрова детето на 28.12.2017 г. започнало да развива алергичен атопичен дерматит и било консултирано с алерголог и дерматолог. Грижи за детето били полагани и от двамата родители, като и двамата били я посещавали, но по-често майката на детето. Детето било ваксинирано след 6 месеца лечение, като състоянието му се било влошило през м. март 2019 г., като същото било направило ларингит с лаеща кашлица. През септември м. 2019 г. детето било тръгнало на детска градина и от този момент било започнало често да боледува и през цялата 2020 г. било във влошено състояние и през ноември месец се било разболяло от пневмония и било хоспитализирано в детско отделение. През пролетта на 2021 г. също било лежало в болница, тъй като дерматитът се бил обострил и било направило ларингит. След консултация с пулмолог му била поставена диагноза бронхиална астма, като му била предписана специална медикаментозна терапия и лечение с инхалатор и от м. май 2021 г. до м. септември 2021 г. се било подобрило състоянието му. И двамата родители били загрижени за детето, но майката й била забранявала да информира бащата за здравословно състояние на детето. Не било желателно лечението да бъде прекъсвано, но ако бъде пропуснат един 4 ден не било от решаващо значение. Заболяването на детето не било в причинна връзка с поведението на неговите родители, а по скоро могло да се свърже с посещението в детска градина и с изменението на вирусите.