Решение № 74 от 16.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Бургас, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора П. Х. М. като разгледа докладваното от А. Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20222100601512 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл. 341 ал.1, вр. чл. 306 ал.1, т.3 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на осъдения А. Х. В. с ЕГН **********, против Определение № 2322 от 17.11.2022 г. на Районен съд – Бургас, постановено по ЧНД № 4143/2022 г. по описа на същият съд.

С обжалваният съдебен акт на осъдения А. В. са определени общи наказания по две различни съвкупности – общо наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода по НОХД № 180/2020 г. на РС – Г. Оряховица, НОХД № 217/2020 г. на РС - Г. Оряховица и НОХД № 677/2021 г. на РС – В.

Търново, увеличено на основание чл. 24 от НК с четири месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и общо наказание в размер на една година лишаване от свобода по НОХД № 158/2021 г. на РС – Омуртаг, увеличено на основание чл. 24 от НК с два месеца и постановено да се 1 изтърпи при първоначален строг режим.

Със същото определение, на основание чл. 23, ал.3, вр. ал.1 от НК, районният съд е присъединил изцяло към определеното общо наказание от една година и два месеца „лишаване от свобода” наказанието „глоба“ в размер на 2500 лева, наложено на осъдения по НОХД № 3778/2022 г. на РС – Бургас.

Със същото определение първоинстанционният съд е приспаднал от определените и увеличени общи наказания времето, през което осъденият В. е търпял наказание „лишаване от свобода“, по която и да е от включените в съвкупностите присъди, а също и времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С атакуваното определение районният съд е постановил наказанието, наложено на осъдения В. по НОХД № 106/2021 г. на РС – Елин Пелин, в размер на три месеца лишаване от свобода, да се изтърпи отделно от определените общи наказания по двете съвкупности, при първоначален "строг" режим.

Недоволен от постановеният съдебен акт, осъденият В. го обжалва с бланкетна жалба като незаконосъобразен в частта, касаеща приложението на чл. 24 от НК.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Според него двете съвкупности са правилно определени, като съдът е търсел и е постигнал най-благоприятното за осъдения приложение на закона, доколкото някои от извършените престъпленията помежду си са в условията на рецидив и няма как всички да бъдат включени в една съвкупност. По отношение приложението на чл. 24 от НК прокурорът сочи, че първоинстанционният съд е изложил ясни и конкретни мотиви за това свое решение, като представителят на прокуратурата се солидаризира изцяло с него. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият, редовно призован се явява и поддържа жалбата си. Изразява съжаление за деянията си и моли за снизхождение. Моли, въззивният съд да отчете и влошеното му здравословно състояние. Упълномощеният защитник на осъдения В. поддържа жалбата като я намира за основателна. Твърди, че при прилагането на чл. 24 от НК 2 първостепенният съд не се е съобразил с редица факти, свързани преди всичко със здравословното състояние на осъдения В., включително епикризата и определената му терапия. Моли съдът да се съобрази и с факта, че същият вече от 11 месеца е в затвора, а преди това е изтърпял още осем месеца. Моли да не се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените от страните доводи и приложените по делото доказателства, провери обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт и изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок от страна в производството, имаща обоснован правен интерес да иска проверка на не влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Производството по ЧНД № 4143/2022 г. на Районен съд – Бургас е било образувано по повод предложение на Районна прокуратура – Бургас за определяне на общо наказание при условията на чл. чл. 23-25 от НК по отношение влезли в сила присъди, постановени спрямо осъдения А. Х. В. с ЕГН **********.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че жалбоподателят по настоящото дело А. В. е многократно осъждан на лишаване от свобода за извършени тежки умишлени престъпления. Част от осъжданията му са били групирани в съвкупности и по тях са му били определяни общи наказания „лишаване от свобода“, търпени ефективно.

Последното групиране на осъждания (преди постановяването на посочените в предложението на районната прокуратура присъди) е по ЧНД № 161/2015 г. на РС – Горно Оряхово – с протоколно определение от 23.03.2015 г., влязло в сила на 08.04.2015 г., на В. е било определено общо наказание по НОХД №№ 625/2013 г. и 138/2015 г. – и двете по описа на РС – Горна Оряховица в размер на три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. От това общо наказание е приспаднато времето, през което В. е търпял наказание ЛОС или „Пробация“, или МНО „Задържане под стража“, по която и да е от включените в съвкупността присъди. Общото наказание е изтърпяно на 15.04.2015 г.

3

След тази дата жалбоподателят В. е осъждан както следва:

1. Със Споразумение по НОХД № 180/2020 г. на РС – Г. Оряховица, влязло в сила на 28.02.2020 г., В. е бил признат за виновен за извършено на 03.05.2019 г. престъпление по чл. 281, ал. 2 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца при първоначален „строг” режим;

2. Със Споразумение по НОХД № 217/2020 г. на РС - Г. Оряховица, влязло в сила на 13.03.2020 г., осъденият е бил признат за виновен за извършено на 07.02.2020 г. престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца при първоначален „строг” режим;

3. Със Споразумение по НОХД № 106/2021 г. на РС – Елин Пелин, влязло в сила на 08.04.2021 г., В. е бил признат за виновен за извършено на 29.03.2021 г. престъпление по чл. 281, ал. 2 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца при първоначален „строг” режим;

4. Със Споразумение по НОХД № 677/2021 г. на РС – В. Търново, влязло в сила на 13.05.2021 г., В. е бил признат за виновен за извършено на 13.05.2021 г. престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца при първоначален „строг” режим;

5. Със Споразумение по НОХД № 158/2021 г. на РС – Омуртаг, влязло в сила на 19.09.2022 г., осъденият е бил признат за виновен за извършено на 31.01.2020 г. престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 12 месеца при първоначален „строг” режим;

6. Със Споразумение по НОХД № 3778/2022 г. на РС – Бургас, влязло в сила на 26.10.2022 г., осъденият е бил признат за виновен за извършено на 24.03.2022 г. престъпление по чл. 281, ал. 2 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца при първоначален „строг” режим, както и глоба в размер на 2500 лв.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, с определение на Районен съд – Горна Оряховица по ЧНД № 269/2020 г. по описа на същия съд, влязло в сила на 26.06.2020 г., на осъдения В. е било определено едно общо наказание по НОХД №№ 180/2020 г. и 217/2020 г. – и двете на РС – Горна 4

Оряховица, в размер на осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, което е било изтърпяно фактически от осъдения на 29.06.2020 г.

По-късно, с определение на РС – Велико Търново, постановено по ЧНД № 753/2021 г. по описа на същия съд, влязло в сила на 14.07.2021 г., към посочената съвкупност е било включено и осъждането на В. с влязла в сила присъда по НОХД № 677/2021 г. по описа на РС – Велико Търново, като отново е било определено общо наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода при строг режим, с приспадане на изтърпяното до този момент наказание по което и да е от включените в съвкупността осъждания.

С оглед установената фактическа обстановка, правилна е преценката на първоинстанционния съд, че най-благоприятно за осъдения е посочените дотук присъди да се групират две отделни съвкупности. Първата следва да обхваща осъжданията по НОХД № 180/2020 г. на РС – Г. Оряховица, по НОХД № 217/2020 г. на РС - Г. Оряховица и по НОХД № 677/2021 г. на РС – В.

Търново, доколкото престъпленията, за които на В. са наложени наказания лишаване от свобода с присъдите по тези дела, са били извършени от него преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Теоретично, към тази съвкупност би могло да се включи и осъждането по НОХД № 158/2021 г. на Районен съд – Омуртаг, доколкото престъплението по тази присъда е било извършено от В. също преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тези, включени в съвкупността присъди, но това би довело до по-неблагоприятен за осъдения вариант за изтърпяване на наказанията по другите присъди. Това е така, първо защото включването на осъждането по НОХД № 158/2021 г. ще доведе до определяне на по-тежко общо наказание, а именно една година лишаване от свобода, каквото е наказанието именно по НОХД №158/2021 г. От друга страна, останалите осъждания, посочени в предложението на прокуратурата, т.е. по НОХД № 106/2021 г. и по НОХД № 3778/2022 г., не се намират в състояние на съвкупност помежду си, доколкото престъпленията по НОХД № 3778/2022 г. е извършено от В. след като присъдата по НОХД № 106/2021 г. е била постановена и влязла в сила.

Следователно, наказанията по тези две присъди следва да бъдат изтърпени отделно както помежду си, така и отделно от определеното общо наказание.

При това положение, В. би следвало да търпи не само общото наказание от една година лишаване от свобода, но и наказание от десет месеца лишаване от свобода (по НОХД № 3778/2022 г.), както и наказание от три месеца лишаване 5 от свобода (по НОХД № 106/2021 г.), т.е. получава се сумарно наказание от две години и един месец лишаване от свобода. Ето защо, правилно районният съд е приел, че по-благоприятно за осъдения е направеното от него друго групиране на осъжданията, посочени в предложението. В този смисъл, за В. е по-благоприятно да се сформира съвкупност от осъжданията по НОХД № 180/2020 г. на РС – Г. Оряховица, по НОХД № 217/2020 г. на РС - Г. Оряховица и по НОХД № 677/2021 г. на РС – В. Търново. Като общо наказание следва да се определи наказанието „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, наложено с присъдите по НОХД № 180/2020 г. на РС – Горна Оряховица и НОХД № 677/2021 г. на РС – Велико Търново, тъй като се явява най-тежко.

Втората съвкупност, която следва да се определи на осъдения В. (с оглед търсенето на по-благоприятен за него вариант за изтърпяване на наложените му наказания), включва осъжданията по НОХД № 158/2021 г. на РС – Омуртаг и по НОХД № 3778/2022 г. на РС – Бургас. Престъпленията по тези две дела са извършени от В. преди да е имал влязла в сила присъда, за което и да е от тях, а като общо наказание следва да се определи наказанието по НОХД № 158/2021 г. на РС – Омуртаг в размер на една година „лишаване от свобода“, тъй като се явява по-тежкото от двете.

Наказанието по НОХД № 106/2021 г. на РС – Елин Пелин, в размер на 3 месеца лишаване от свобода следва да се изтърпи отделно от осъдения, тъй като се намира в съотношение на рецидив към част от останалите осъждания.

Направеното от районния съд групиране на цитираните по-горе шест отделни присъди на осъдения В. се явява не само законосъобразно, но и найблагоприятното за него, доколкото някои от престъпленията се явяват в съотношение на рецидив спрямо други. Единствено предложеното от районния съд групиране е съобразено с правилата на чл. чл. 23-25 от НК и се явява най-благоприятното за осъдения предвид общата продължителност на всички общи наказания „лишаване от свобода, които следва да търпи В. по новите съвкупности и наказанието по НОХД № 106/2021 г., а именно сумарно една година и единадесет месеца лишаване от свобода.