Решение № 17 от 22.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Пловдив, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000583 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №276/01.08.2024г., постановено по т.д. №246/2023г. по описа на окръжен съд Стара Загора, е отхвърлен предявеният от М. А. К., ЕГН ********** против „Д.З.“ АД, ЕИК ********* иск по чл.463 КЗ във вр. чл.17 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, за сумата от 38 010лв., представляваща претендирано застрахователно обезщетение по покрит риск трайна загуба на работоспособност от трудова злополука на 12.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 30.06.2023г. до окончателното плащане на сумата.

М. А. К., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Д.З.“ АД ЕИК ********* сумата от 871,76лв., представляваща направените по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца 1 в първоинстанционното производство – М. А. К.. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като при формиране на решаващата си воля първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон, които са се отразили на правилността на постановения съдебен акт. Изложени подробни съображения, свеждащи се до несъгласие с изводите на първостепенния съд за наличие на изключен застрахователен риск. В тази връзка жалбоподателят се позовава на нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по смисъла на чл.154 от ГПК. Коментирани са депозираните по делото гласни доказателства, както и заключението от допуснатата съдебнотехническа експертиза. Като процесуално нарушение се сочи и непроизнасянето от страна на първостепенния съд по възражението на ищеца за нищожност на клаузи от Общите условия към процесния застрахователен договор. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – „Д.З.“ АД въззивната жалба се оспорва изцяло.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски, като от въззиваемата страна се претендира юрисконсултски възнаграждение.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по иск с правно основание чл.463, във вр. с чл.461 т.3 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди по задължителна застраховка срещу трудова злополука.

2

Ищецът в първоинстанционното производство – М. А. К. в предявената срещу „Д.З.“ АД искова молба е изложил следните фактически твърдения:

Ищецът е пострадал като общ работник при трудова злополука на 12.11.2021г. около 11,45ч. в с.К., община К.. Пострадалият е извършвал ремонт заваряване на седалка, която се намира извън каросерията на автомобил и се използва от шофьора при работа на товаро - разтоварни дейности на отпадъци.

По време на тази дейност ищецът е паднал върху циментов под. При падането е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата, счупване на черепния покрив и черепната основа в ляво, кръвоизлив на твърдата мозъчна извивка вляво с мозъчна компресия, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия и сътресение на мозъка; Гръдна травма /счупвания на четвърто, пето, шесто и осмо леви ребра, контузии на белите дробове. Контузия на шията. Контузия на корема.

Контузия на крайниците. Във връзка с настъпилата злополука, в Районна прокуратура Стара Загора, ТО - К. е образувано ДП №*****/2021г. на РУ К.

/пр.пр. *****/2021г.на РП-Стара Загора, ТО К./, приключило с Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 12.09.2022г. с констатация за неустановяване на конкретните причини /загуба на равновесие или др./, довели до падането на ищеца. Така описаната злополука, е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане №127/24.11.2021г., издадено от Национален осигурителен институт-Териториално поделение Стара Загора.

Вследствие на травмите ищецът бил временно в нетрудоспособност - от датата на злополуката до 09.06.2022г. След изтичането на срока на временната нетрудоспособност с Експертно решение №***** от 19.10.2022г., издадено от ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р С.К.“ в гр. С., е определена трайно намалена трудоспособност на ищеца в размер на 50% за период до 01.10.2023г. Твърди се, че причинената трайна нетрудоспособност е в пряка връзка с телесните увреждания, получени при трудовата злополука. Работодател на ищеца по време на настъпване на злополуката е „М.*“ ООД, ЕИК ********, село К..

Отговорността на ответника се ангажира с факта, че същият е застраховал с групова застраховка „Задължителна трудова злополука“ с полица №*************** от 15.02.2021г. работници към работодателя на ищеца „М.*“ ООД, с.К., общ.К., сред които и ищецът М. А. К. под №** в списъка на застрахованите работници, представляващ неразделна част от горепосочената полица, са застраховани от риска „трудова злополука. По силата на сключения 3 застрахователен договор, ответникът дължи обезщетение за настъпилите рискове, както следва: временна неработоспособност вследствие на трудова злополука над 120 календарни дни - 10% от месечната брутна работна заплата за всеки започнат месец на неработоспособност; трайна загуба на работоспособност от трудова злополука - процент от седемкратния размер от годишната брутна работна заплата, към момента на сключване на застраховката, равен на процента на загубена работоспособност, определен от ТЕЛК - 50%. По повод на трудовата злополука – застрахователно събитие, при ответника е образувана щета /претенция №*********/. За настъпилата временна нетрудоспособност вследствие на трудовата злополука, ответникът е одобрил и платил застрахователно обезщетение в размер на 633,50лв., получено от ищеца на 20.07.2022г. Но за настъпилия риск „трайна загуба на работоспособност от трудова злополука“ ответникът е отказал да плати застрахователно обезщетение, за което уведомил ищеца с писмо от 02.03.2023г. В исковата молба се посочва, че към момента на сключване на застраховката, месечната брутна работна заплата на ищеца е била в размер на 905лв., при което неизплатеното застрахователно обезщетение от ответника възлиза на 38 010лв., представляваща 50% от седемгодишния размер на брутните работни заплати в размер на 76 020лв. При тези твърдения, искането, с което е сезиран съдът, е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 38 010лв., представляваща застрахователно обезщетение по покрит риск трайна загуба на работоспособност от трудова злополука, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „Д.З.“ АД е оспорил така предявения иск. Не е оспорено наличието на валидно към датата на твърдяното събитие - 12.11.2021г. застрахователно правоотношение по групова задължителна застраховка „Трудова злополука”, учредено с полица №***************/15.02.2021г., сключена между ответното дружество, като застраховател и „М.*” ООД като застраховащ, предоставящо покритие за рисковете, посочени изчерпателно в полицата за лицата, изброени в Списък на работещите в „М.*“ ООД, съставляващ неразделна част от застрахователния договор. Твърди се обаче изключен застрахователен риск по смисъла на т. 9 - 11 от раздел V.

„Изключени рискове“ на Общите условия /ОУ/ по застраховката и поконкретно – т.9.16 и т.9.17 от същите. В този смисъл оспорва настъпването на 4 покрит по застраховката риск. В тази насока са наведени твърдения, че от приложените към исковата молба документи относно твърдяната трудова злополука /Разпореждане № 127 от 24.11.2021г. на НОИ - ТП С.; Декларация за трудова злополука вх. № 127/18.11.2021 г.; Протокол № 15/23.11.2021 г. на НОИ - ТП С.; Постановление по ДП № ЗМ 1543/2021 г. на РУ - К. (пр. пр. № *****/2021 г. на РП - С., ТО – К./ е видно, че единствената причина за настъпването й и за реализиране на вредоносния резултат са противоправни действия на пострадалия работник. Последният е проявил не обикновена, а груба небрежност към собствената си безопасност, като в противоречие с всички установени правила за безопасност се е облегнал на външната седалка на товарния автомобил, която не бил заварил напълно, а само фиксирал /с точкови заварки/. Седалката, съвсем логично и според всички разумни очаквания, се е скъсала и работникът е паднал върху циментовия под, вследствие на което е получил всички твърдени увреди. Не се оспорва твърдението на ищеца, че на 20.07.2022г. „Д.З.“ АД е превело по негова сметка сумата от 633.50лв. - застрахователно плащане по заявената претенция за временна неработоспособност от трудова злополука /преписка №*********/, но се твърди, че това плащане, е направено поради грешка /при несъобразяване от страна на ответника липсата на основание за извършването му/ и ще иска връщането му от ищцовата страна. При условията на евентуалност, оспорва претендирания от ищеца размер на обезщетението, като счита, че същият е завишен. Възразява се, че е неоснователно твърдението на ищеца, че по силата на застрахователния договор следва да получи две отделни суми: за временна нетрудоспособност и за трайно намалена работоспособност от една и съща трудова злополука, като се позовава на т. 108 от ОУ.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията на ответника относно механизма на настъпване на злополуката и вменената на ищеца небрежност в пряка връзка с настъпилото събитие. Счита, че не е налице противоправно поведение от негова страна, не е налице осъществено умишлено или поради небрежност облягане на седалката, като са изложени насрещни твърдения и аргументи. Твърди, че не е налице основание за приемане на определен в ОУ изключен риск, тъй като посочените в т.9.16. и т.

9.17 от ОУ изключени рискове са неясни и двусмислени, в частта на текстовете: „несъзнавана непредпазливост/небрежност/“; „неспазени от него 5 правила или инструкции за безопасност“. Твърди, че не са посочени конкретните правила или конкретните инструкции, не е дадена дефиниция на термина „несъзнавана непредпазливост“, който очевидно, според ОУ, е различен от „непредпазливост“. Счита, че цитираните разпоредби противоречат на изискването на чл.345, ал.5 от КЗ да бъдат ясни и недвусмислени и не следва да се прилагат, както и че в тази част ОУ противоречат на Закона, те са нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и не следва да се прилагат. Позовава се на нищожност на клаузите на т.9.16. и т 9.17 от ОУ и поради накърняване на добрите нрави /чл.26, ал.1 от ЗЗД/, като са изложени обстоятелства в тази насока. Оспорва се твърдението, че ответникът е платил застрахователно обезщетение за временната нетрудоспособност на ищеца поради грешка, като се твърди, че това плащане е одобрено от експертна застрахователно-лекарска комисия /ЗЕЛК/ в състав от различни специалисти, включително юрист.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа и доразвива възраженията си по основателността на предявения иск.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.463 „Задължителна застраховка срещу трудова злополука“, във вр. с чл.461 т.3 от Кодекса за застраховането. Нормата на чл.461 т.3 от КЗ регламентира като задължителна застраховка - други застраховки, предвидени със закон или с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България. С разпоредбата на специалния закон – чл.463 от КЗ, застраховката срещу трудова злополука е регламентирана като задължителна такава, като по –изчерпателната й регламентация се съдържа в подзаконов нормативен акт - Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ /приета с ПМС №24/06.02.2006г./ /Наредбата/, с която се определят условията и редът за задължително застраховане за риска „трудова злополука“ на работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. Нормата на чл.17 от тази Наредба регламентира отговорност на застрахователя по застраховка срещу риска от трудова злополука Застрахователят носи отговорност за причинени вреди на здравето на работниците и служителите при трудова злополука до размера на 6 застрахователната сума, определени в договора за застраховане. Съгласно пар.3 от ЗР към Наредбата, същата е приета на основание чл.52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /чл.52 от ЗЗБУТ - Работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, като няма спор, че ищецът попада в тази категория работници/.