Решение № 10535 от 29.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10535 гр. София, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20211110126879 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Депозирана е искова молба от Г. И. Ц. ЕГН ********** срещу „У..............., с която е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 19.03.2011 г. по ч.гр.д.№2552/2011 г. по описа на РС-Русе, 12 състав, в размер на 9384,51 лв. главница по запис на заповед с дата на издаване 29.01.2009 г., предявен за плащане на 29.01.2009 г., ведно с законната лихва върху главницата от 17.03.2011 г. до окончателното плащане на вземането, въз основа на който било образувано изпълнително дело № ............. на ЧСИ ..... в КЧСИ и район на действие ОС –Русе, прехвърлено под № 737/2020 по описа на ЧСИ Г. ...... с район на действие ОС –Разград за извършване на изпълнителни действия – опис и публична продан на земеделски земи. Поддържа, че в периода от 16.06.2016 г. –16.06.2019 г. спрямо ищеца в качеството му на солидарен длъжник по процесния изпълнителен лист не са били извършвани валидни изпълнителни действия, поради което давността за вземанията е изтекла. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като навежда, че по изпълнителното производство и предходно образуваното изпълнително дело №1621/2011 г. по описа на ЧСИ ..... в КЧСИ са извършвани регулярно изпълнителни действия, като вземанията не били погасени по давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съдът намира предявените искове за допустими, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в изпълнителното основание факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК /изтекла погасителна давност/. Дори в хипотезата на прекратено изпълнително производство /с изключение на случаите, когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен/ длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново такова.

Установява се от събраните писмени доказателства, че въз основа на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 19.03.2011 г. по ч.гр.д.

№2552/2011 г. по описа на РС-Русе и изпълнителен лист от 29.08.2013 г. в полза на ответното дружество, е бил осъден ищецът Г. И. Ц. да му заплати солидарно с . сумата в размер на 11626 лв., представляваща непогасена главница по запис на заповед с дата на издаване 29.01.2009 г., предявен за плащане на 29.01.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2011 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 232,52 лв. – разноски по делото. Между страните не се спори и от представеното копие от изпълнително дело се установява, че по молба вх.

№1621/09.05.2011 г. на „......... АД за събиране на вземането въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №1621/2011 г. по описа на .2 в КЧСИ и район на действие ОС –Русе, прекратено на 05.08.2020 г. на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Не се спори, че по искане на взискателя от 04.08.2020 г. е било образувано последващо изпълнително дело №833/2020 г. по описа на ЧСИ ...............

В съдебната практика се приема, че определението на съда по молбата по чл. 242 ГПК /отм./, както и заповедта по чл. 410 и чл. 417 ГПК и издаденият изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Подаването на молбата/заявлението за изпълнителен лист не води до промяна на давностния срок, с който се погасява задължението, за което тези съдебни актове са издадени - срокът на новата погасителна давност съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство по чл. 242 ГПК /отм./ и чл. 417 и сл. ГПК, като 2 разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Това е така, защото изпълнителният лист, издаден по реда на тези производства, се издава, без да се провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора. С тези съдебни актове се разпорежда и издава изпълнителен лист на посочено от молителя/заявителя основание, поради което не се променя характерът на задължението. Вземането на кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание. Съществуването на вземането би могло да се оспорва, както по отношение на действителността на основанието, така и относно погасяването му. Издаденият изпълнителен лист в тази хипотеза няма последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като влизането на заповедта в сила не създава сила на пресъдено нещо между страните, както влязлото в сила съдебно решение, а единствено поражда изпълнителната й сила. Срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство /така решение № 94/27.07.2010 г. по т. д., т. д. № 943/2009 г. на ВКС, І-во т. о./.

Основният спорен по делото въпрос е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е погасителната давност за вземанията на ответника по издадения изпълнителен лист. В случая от представения препис от изпълнително дело №1621/2011 г. е видно, че покана за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника Г. Ц. на 20.05.2011 г., като в срока по чл.414 ГПК същият не е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение и същата е влязла в сила на 04.05.2011 г. От тази дата длъжникът може да се позовава на изтекла погасителна давност.

В решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о. и решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., по описа на ВКС, IV г. о. е прието, че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.

Посочено е, че съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е застъпено противоположното становище, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност и във връзка с това е отменено цитираното 3

ППВС. Прилагането на даденото с посоченото тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Посочено е, че даденото с отмененото тълкувателно ППВС тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще.

В настоящия случай към момента на образуване на №1621/2011 г. по описа на ЧСИ ...............действало ППВС № 3/1980 г. Съответно следва да се прецени какво значение имат двата съдебни акта по отношение на това производство и твърдяната от ищеца погасителна давност. С подаване на молбата за образуване на изпълнително производство давността за вземането е била прекъсната, съгласно чл.116 ал.1 ЗЗД, и същата не е текла, докато производството е било висящо. В хода на посоченото изпълнително производство, на 19.05.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като съобщението е връчено на третото задължено лице ЕТ ............... на 20.05.2011 г. На 08.08.2011 г. с постановление на ЧСИ е била наложена възбрана върху собствен на ищеца недвижим имот, вписана в Служба по вписванията на същата дата. Постъпила е молба – възражение от длъжника Г. Ц. с вх.

№27367/07.11.2011 г. с искане да бъде вдигната наложената възбрана, доколкото се касае за несеквестируемо единствено жилище, която не е уважена от ЧСИ. Депозирана е молба от 18.03.2013 г. от взискателя – ответник с искане да бъде вписана възбрана върху собствени на длъжника Ц. недвижими имоти. Видно от постановление от 21.03.2013 г. такава е била вписана по отношение притежаваните от длъжника ½ ид.ч. от ПИ с идентификатори №015042 и 022027, находящи се в землището на с.М................. На 17.05.2013 г. е постъпила молба от взискателя с искане да бъдат извършени изпълнителни действия – опис на движими вещи, собственост на длъжника Г. Ц.. Постъпила е молба от 01.09.2014 г. от взискателя с искане да бъдат извършени изпълнителни действия-запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ц., който е наложен със запорно съобщение от 02.09.2014 г., връчено на третото задължено лице –„Боряна“ ООД на 08.09.2014 г. В периода 29.09.2011 г.-16.06.2016 г. по изпълнителното дело са постъпвали частични погашения вследствие наложения запор на трудово възнаграждение на длъжника Ц.. На 24.01.2019 г. е постъпила нова молба от взискателя „......... АД с искане за извършване на изпълнителни действия-запор на банковите сметки на длъжника Ц.. Със запорно съобщение от 31.01.2019 г. е бил наложен запор на банковата сметка на длъжника в „.............. ЕАД. Постъпила е молба 4 от 25.02.2020 г. от взискателя с искане за извършване на изпълнителни действия – запор на вземанията на длъжниците по делото. С постановление от 05.08.2020 г. изп. дело №1621/2011 г. по описа на ЧСИ е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

Видно от представеното заверено копие от изпълнително дело №833/2020 г. по описа на .2 в КЧСИ и район на действие ОС –Русе, същото е образувано по молба вх.№ 9780/04.08.2020 г. на взискателя „......... АД за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 19.03.2011 г., като в искането за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил изпълнителен способвписване на възбрана върху притежаваните от длъжника Ц. недвижими имоти в с.М................. С постановление от 14.09.2020 г. такава е била наложена от ЧСИ. На 02.10.2020 г. е постъпила молба от взискателя с искане за извършване на изпълнителни действия-публична продан на възбранените имоти. На 19.01.2021 г. е бил насрочен опис на възбранените недвижими имоти, собственост на Г. Ц., който да се извърши на 26.02.2021 г. от 11.00 часа. На основание чл.432 ал.1 т.1 ГПК с разпореждане на ЧСИ от 19.02.2021 г. производството по изпълнителното дело №833/2020 г. е било спряно въз основа на представена обезпечителна заповед по чл.389 ГПК.