Решение № 301 от 16.09.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. София, 24.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20241800500175 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 204 от 06.12.20 23 г. по гр.д. № 656/2021 г. РС - Сливница e уважил предявените от З. Д. Г. срещу В. А. С. обективно съединени искове с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на място с площ 48 кв. м., представляващи частта от парцел .-... от кв. . от предходния план, съвпадаща със северната част на УПИ ..- ... в кв. .. по сега действащия план на село М. М., община Д., одобрен със Заповед № ..-.../.......... г. (защрихована в жълто върху комбинираната скица, графично изобразена в заключението на вещото лице), както и че е налице допусната грешка в действащия кадастрален план на село М., община Д., изразяваща се в заснемане на това място с площ от 48 кв. м. в съседния поземлен имот ..-... кв. .., вместо към УПИ ....-... в кв. .., и иск с правно основание чл. 108 от ЗС – ответникът В. А. С. да бъде осъден да предаде владението на ищеца З. Д. Г. върху процесните 48 кв. м.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника В. А. С., в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел за доказано правото на собственост на ищеца относно процесната част от 48 кв. м., като не е подложил на анализ всички събрани по делото доказателства. В жалбата се 1 посочва, че от събраните писмени доказателства се установявало, че границата между двата имота минавала през съществуващия кладенец, каквито са били и предвижданията на Заповед № 92 от 02.04.1976 г., с която е одобрено разделянето на парцел I-142 (стар) от кв. . на два нови парцела. По тези съображения е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Насрещната страна в производството – З. Д. Г., не е подала отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от страна с право на обжалване и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Съобразно твърденията на ищеца, РС – Сливница е разгледал обективно съединени исковe с правна квалификация по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и по чл. 108 ЗС.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на дворно място с площ 1142 кв. м., представляващо УПИ ....-... от кв. .. по действащия кадастрален и регулационен план на село М. М., община Д., който имот бил идентичен с парцел .-... от кв. . по предходния план на селото. Твърди още, че част от имота – около 50 кв. м., били неправомерно приобщени от ответника към собствения й, съседен имот, представляващ УПИ..-..., чрез разрушаване на съществуващата между имотите ограда и поставянето на нова така.

Ищецът посочва още, че двата съседни имота били образувани в резултат на частично изменение на плана на с. М.М., одобрен със Заповед № ../........... г. Собствеността върху дворното място придобил от К. В. Ц. въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № .., том ., дело № .../... година, а ответницата придобила собствеността върху съседния имот съгласно нотариален акт № 142, том 1, дело 125/2017 година.

В исковата молба се твърди още, че през 1985 г. бил одобрен нов кадастрален и регулационен план на село М. М., в който била допусната грешка при отразяване на южната граница на имот на ищеца, като приблизително 50 кв. м. са отразени погрешно като част от имота на ответника.

По същество искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника В. А. С., че З. Д. Г. е собственик на процесните 50 кв. м., както и ч е е налице грешка в действащия регулационен план, изразяваща се в заснемане на това място в съседния УПИ ..-... и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху процесната част от имота.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло исковете.

Посочва, че изградила оградата между двата съседни имота съобразно правото си на собственост.

С обжалваното решение РС – Сливница е приел предявените искове за основателни и доказани.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася 2 служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му.

Предявени за разглеждане са обективно кумулативано съединени искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 108 ЗС.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д.

№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР по своя характер е установителен иск за собственост на реална част от имот, за която се твърди, че грешно е заснета в границите на имота на ответника (грешка в кадастралната карта) или че въобще не е заснета като самостоятелен имот (непълнота на кадастралната карта). В настоящия случай спорът е именно за грешка в кадастралната основа, доколкото ищецът твърди, че неправилно спорната площ е отразена като част от имота на ответника, вместо като част от неговия имот, съгласно предходното изменение. В тази хипотеза съдът следва първо да се произнесе по въпроса кому принадлежи правото на собственост, като съгласно т. 5 на ТР № 8/2014 г. на ОСГК , това обстоятелство се установява към настоящият момент. Целта на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е разрешаване на спора за принадлежността и пространствените предели на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта, т.е. има за последица и установяване наличието на грешка или непълнота в кадастралната карта (кадастралния план).

Исковата претенция по чл. 108 ЗС е за защита на нарушено вещно право на собственост, като искът включва и правомощието да се иска връщане на вещта от лице, което я владее без правно основание. За уважаване на предявен ревандикационен иск е необходимо ищецът при условията на пълно, главно доказване да установи, че е собственик на имота, а ответникът владее или държи същия без правно основание, като ако наличието само на една от тези предпоставките не е доказано по несъмнен начин, искът следва да бъде отхвърлен.

В случая анализът на доказателствата сочи, че между страните съществува спор за собственост, основан на грешно отразяване на кадастралната основа на имотите, в частност – грешно нанасяне на границата между двата съседни имота: УПИ ....-..., собственост на ищеца и УПИ ..-..., собственост на ответника, в действащия план на село М. М. от 1985 година.

Страните не спорят, а и от представените по делото нотариални актове (л. 6 и л. 14-15) се установява, че ищецът е собственик на недвижим имот – парцел .-... в кв. . по стария план на село М. М. (сега УПИ ....-...), а ответникът – на УПИ ..-... в кв. .. по действащия план на с. М.М., община Д., както и че двата имота са съседни и образувани след разделянето на парцел .-... (стар) кв.

. по стария план на село М. М.. За това обстоятелство пред първоинстанционния съд са представени писмени доказателства, удостоверяващи извършената съдебна делба, в резултат на която в дял на праводателката на ищеца е поставен недвижим имот, а именно: дворно място с площ от 1142 кв. м., представляващо по действащия към онзи момент план на село М. М. парцел .-... (нов) в кв. ., а на наследодателят на праводателите на 3 ответника – парцел ..-... в кв. ., представляващ дворно място с площ 528 кв.м.

Видно от представената Заповед № ../........... г. е одобрено частичното изменение на дворищно-регулационния план на село М. М., община Д., изразяващо се в разделяното на парцел -... (стар) в кв. ., на два парцела, както следва .-... (нов) и ..-....

Не е спорно между страните обстоятелството, че съгласно действащия кадастрален план на село М. М., община Д. от 1985 г. имотът на ищеца представлява УПИ ....-..., a имотът на ответника - ..-.... в кв. ...

За установяване на твърденията на ищеца в първоинсатнционното производство са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л. А. В. и В. И. М.

От показанията на свидетелите се установява, че ищецът е собственик на УПИ ....-... в кв. ..по сега действащия кадастрален и регулационен план на село М. М., като притежава собствеността върху имота от своята баба. Между имотите на ищеца и ответника имало поставена ограда от над 20 години, като преди около две години съществуващата ограда била бутната и границата между имотите била преместена с около два метра в имота на ищеца. Според свидетелите новата ограда е изградена от ответника. Посочените от свидетелите обстоятелства не са спорни между страните.

Основният спор касае въпроса налице ли е погрешно нанасяне на границата между двата имота, която според действащия план на село М. М. преминава през съществуващия на място кладенец.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебнотехническа експертиза, от което се установява, че за територията на село М.

М., община Д. няма одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър.

Вещото лице посочва, че действащият кадастрален и регулационен план на село М. М. е одобрен със заповед №..-.../........... г., както и, че предходният (стар) кадастрален и регулационен план одобрен със Заповед № 497/02.10.1931 г. е частично изменен със Заповед № ../........... г. на Софийски окръжен народен съвет, по предложение на Сливнишки народен съд. Според вещото лице посоченото изменение не е нанесено на плана от 1931 г., като към заповедта за промяна липсва скица – същата не може да се открие от Областния съвет.

Според експерта ищецът е собственик на парцел I-147, в кв. 7 по предходния регулационен план на с. М.М., който е частично идентичен с УПИ ....-... в кв. ..по действащия кадастрален и реглационен план, а ответникът е собственик на УПИ ..-... в кв. .. по действащия план от 1985 година.

Съгласно заключението границата между двата съседни имота, предвидена при частичното изменение на кадастралния и регулационния план от 1976 г., се разминава с границата по действащия план от 1985 г. Вещото лице посочва, че част от стария парцел .-..., в кв. . (собственост на ищеца), попада върху северната част на УПИ ..-..., в кв. .. (собственост на ответника), по сега действащия кадастрален и регулационен план, като площта ортогонално и мащабно измерена от комбинираната скица с мащаб 1:1000 е 48 кв.м. На комбинираната скица вещото лице с жълт цвят e обозначила несъвпадението, заключено между точките А-Б-В.

4

При тези констатации на вещото лице, в съвкупност с останалите доказателства по делото, настоящият състав споделя изводите на РС – Сливница, че е налице грешка в действащия кадастрален план на с.М. М., община Д., одобрен със заповед №..-.../........... г. Границата между имотите на страните съгласно частичното изменение на предходния план от 1976 г. не съвпада с имотната граница между УПИ ....-..., собственост на ищеца и УПИ ..-..., собственост на ответника по действащия към момента кадастрален план от 1985 година.

В случая настоящият състав на съда приема, че имотната граница между двата имота, която към момента преминава през съществуващия кладенец (т.е. по линията А-В от графичната част на заключението), следва да преминава по линията А-Б от комбинираната скицата приложена към СТЕ (л. 91), неразделна част от решението. Предвид това следва да се приеме, че спорната част, с размер от 48 кв. м., попадаща в пространството между точките А-Б-В от скицата (обозначено от вещото лице в жълт цвят), е част от имота на ищеца, а при отразяването в кадастралния план на имотните граници е допусната грешка.