Решение № 256 от 29.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Плевен, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря Десислава В. Мачорска като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20264430200980 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0938-000324 от 24.03.2026г. на Началник сектор в ОДМВР-Плевен, Сектор „ПП“, с което на К.

И. Ц. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област на основание чл. 175, ал.3, пр.1-во отЗДвП е наложено административно наказание– глоба в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за това, че на 15.12.2025г. в 22:10 часа в гр. Плевен на кръстовище образувано от ул. „***“ и ул. „***“ с посока на движение към ул. „***“, като водач управлявала лек автомобил „***“ с рег. № *** (негова собственост), като посоченото МПС не било регистрирано по съответния ред поради със служебно прекратена регистрация от от 11.11.2025 година на осн. чл. 143, ал.10 от ЗДвП - нарушение по чл. 140, ал.1 Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, като съдебното производство е разгледано в негово отсъствие.

Ответната страна не се представлява в съдебно заседание и не ангажира становище по делото.

1

Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок.

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4882209 от 15.12.2025г. от Г. П. Б. на длъжност мл. автоконтрольор при Сектор „ПП“ при ОД МВР Плевен против К. И. Ц., за това, че на 15.12.2025г. в 22:10 часа в гр. Плевен на кръстовище образувано от ул. „***“ и ул. „***“ с посока на движение към ул. „***“, като водач управлявала лек автомобил „***“ с рег.

№ *** (негова собственост), като посоченото МПС не било регистрирано по съответния ред поради със служебно прекратена регистрация от от 11.11.2025 година на осн. чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Със същия АУАН е ангажирана и административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и за нарушение по чл. 6, т.1, пр.3 от ЗДвП, което не е предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство.

Така описаната фактическа обстановка е възпроизведена в обжалваното наказателно постановление и се установява по категоричен начин от приетите по делото писмени доказателства: Наказателно постановление № 26-0938000324 от 24.03.2026г. на Началник сектор в ОДМВР-Плевен, Сектор „ПП“, Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4882209 от 15.12.2025г., Постановление на Районна прокуратура гр. Плевен за отказ да се образува досъдебно производство от 16.03.2026г. по пр. преписка № 8962/2025 г. на РП – Плевен, Справка за нарушител/водач, Заповед №8121з1632/02.12.2021 година.

От показанията на актосъставителя Г. П. Б. и на свидетеля К. Д. Р., които съдът приема с доверие като логични, обективно, взаимно-добълващи се и последователни се установява, че на 15.12.2025г. по време на изпълнение на служебните си задължения по контрол на автомобилния траспорт спрели за проверка управляваният от жалбоподателя лек автомобил „***“, който бил негова собственост и установили, че моторното превозно средство е със служебно прекратена регистрация от 11.11.2025г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено на основание чл.

36, ал. 2 от ЗАНН при отказ на прокурора да образува наказателно производство. В процесния случай е изпълнен фактическият състав на 2 посочената правна норма, която не поставя други изисквания, освен наличието на прокурорско постановление за отказ да се образува досъдебно производство. В тази хипотеза наказващият орган е обвързан от фактическите и правни изводи направени в Постановление на Районна прокуратура гр.

Плевен за отказ да се образува досъдебно производство от 16.03.2026г. по пр. преписка № 8962/2025 г. на РП - Плевен.

За да е налице нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което да може надлежно да се наложи наказание по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, е необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на деянието управляваното от него моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред.

Формалните нарушения, каквото по естеството си е и нарушението по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, могат да бъдат извършени само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане произтича от определението на понятието за непредпазливост, дадено в чл. 11, ал. 3 от Наказателния кодекс, според което деянието е такова, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Престъпните последици (престъпен резултат) представляват съставомерния резултат от деянието поставяне в опасност или действително увреждане, който следва да е посочен в състава на нарушението (престъплението), а съответно такъв елемент в състава си могат да включват само и единствено резултатните деяния.

Формалните такива са на просто извършване и те се довършват със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние. Настоящият случай е именно такъв, тъй като в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е описано формално нарушение, в чийто състав не е визиран престъпен резултат (изменение на обективната действителност, което трябва да настъпи като следствие от изпълнителното деяние). Съответно същото може да се извърши само при условията на пряк умисъл. Прекият умисъл предполага деецът да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) - в случая, че МПС-то, което управлява, е с прекратена регистрация от определена дата, респ. че към датата на управлението му то не е регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за който и да е от обективните признаци на състава на нарушението, изключва умисъла за извършването му.

Ангажирането на административно-наказателната отговорност по горепосочената санкционна норма обаче изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но без поставени регистрационни табели. В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на процесната дата жалбоподателят е управлявал процесното превозно средство, описано в НП, знаейки, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, на 3 основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

В случая регистрацията на автомобила е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, т. е. служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията на автомобила в тази хипотеза не настъпва автоматично по силата на закона (ex lege), или при изтичане на предвидения в нормата двумесечен срок от придобиването, а се извършва фактически от компетентно длъжностно лице, след установяване наличието на предпоставките по чл. 18б, ал. 2, т. 10 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като за целта се прави съответното отбелязване в автоматизираната информационна система. Независимо от настъпилата законодателна промяна в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП (изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025г., с която вече е отпаднало предвиденото преди това задължение да се уведомява собственикът на МПС за служебно прекратената регистрация от служители на ОДМВР, то в чл. 18б, ал.2 от цитираната по-горе наредба все още съществува изискването при прекратяване на регистрацията да се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра, което задължение не е изпълнено. От събраните по делото доказателства не се установява водачът на автомобила (който е негова собственост), да е бил запознат с този факт.

Следва да се има предвид също, че съгласно определението, дадено в § 2, т. 4 от ДР на Наредба №I-45 от 24.03.2000 г., "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. В конкретния случай регистрационните табели на автомобила са били поставени/монтирани на същия, и не са били налице външни признаци, по които административно-наказаното лице да би могло да разбере, че регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена.

Не се установяват и други фактически действия от страна на санкционираното лице, по които да би могло да се съди, че последното е имало съзнание, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС.

Следователно преки доказателства, или съвкупност от косвени доказателства, от които да може да бъде направен единствен, непротиворечив и категоричен извод относно виновността на дееца, и конкретно, че към датата на твърдяното нарушение на същия е било известно, че регистрацията на управляваното от него МПС е било служебно прекратена, не са налице по делото.

С оглед изложените фактически и правни доводиобжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0938-000324 от 24.03.2026г. на Началник сектор в ОДМВР-Плевен, Сектор „ПП“, с което на К.

И. Ц. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област на основание чл. 175, ал.3, пр.1-во отЗДвП е наложено административно наказание– глоба в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено на 15.12.2025г. в 22:10 часа в гр. Плевен на кръстовище образувано от ул. „***“ и ул. „***“ нарушение по чл. 140, ал.1 Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5