Решение № 11453 от 02.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 30495/2022
- Вид
- Решение № 11453
- Подписан
- 02.07.2023
- Състав
- АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 10а, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 6 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 196, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 25 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 11453 гр. София, 02.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20221110130495 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Х. М. М. срещу Прокуратура на Република България, с която се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконно лишаване от свобода за периода 01.05.2022 г. – 07.06.2022 г. във връзка с неизпълнение на определение от 23.12.2021 г. по НОХД 15678/2021 г. по описа на СРС, 106. състав, влязло в законна сила на 08.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 08.06.2022 г.
В исковата молба се твърди, че с утвърдено от съда споразумение по НОХД 15678/2021 г. на Софийския районен съд ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК във връзка чл. 194, ал.
1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. С определение по същото дело от 23.12.2021 г., на основание чл. 25, ал. 1 НК във връзка с чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание по НОХД 1225/2021 г. по описа на Софийския градски съд и по НОХД 1225/2021 г. по описа на Софийския районен съд, а именно: лишаване от свобода в размер на една година и два месеца, като на основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година по НОХД 1225/2021 г. по описа на Софийския градски съд, което е изтърпяно изцяло на 26.11.2021 г. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК и чл. 59, ал. 2 НК съдът е приспаднал времето, през което по НОХД 15678/2021 г. ищецът е бил задържан на 21.04.2021 г. съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок от 24 часа, фактическото задържане по чл. 64, ал. 2 НПК, считано от 22.04.2021 г. за срок от 72 часа, както и времето, през което е търпяна мярка за неотклонение 1
„задържане под стража“, считано от 24.04.2021 г. до 20.05.2021 г. вкл. и от 26.11.2021 г. до 23.12.2021 г. Ищецът твърди, че въпреки постановеното групиране на наказанията и приспадане на времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, ответникът на 01.05.2022 г. е предприел действия по задържане на ищеца за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ по НОХД 15678/2021 по описа на Софийския районен съд, 106. състав, като незаконното задържане за изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ продължава и към датата на подаване на исковата молба. Поддържа, че с тези свои действия ответникът му е причинил физически и психически тормоз, като в резултат на тях ищецът е преживял болки и страдания, безпокойство, страх и отчаяние. Поради това, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 000 лв. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника – Прокуратура на Република България, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди, че с постановление на заместник градския прокурор при СРП е прекъснато изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ на ищеца за срок от 30 дни, считано от 29.12.2021 г. до 27.01.2022 г. Ищецът не се е явил в затвора на 28.01.2022 г., поради което е издирван и на 01.05.2022 г. е задържан за изпълнение на наказанието по НОХД 15678/2021 г., като към дата 25.07.2022 г. на ищеца оставали още 08 дни за наложеното наказание „лишаване от свобода“. Ответникът счита, че не са представени доказателства за претърпени неимуществени вреди от ищеца вследствие на задържането. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно завишен и несъобразен с константната съдебна практика и икономическия стандарт. Представя справка за съдимост на ищеца и писмо от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“).
В съдебното заседание ищецът не се явява и не се представлява.
В съдебното заседание ответникът чрез прокурор Владимирова от СРП оспорва иска и посочва, че не е налице изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на ищеца над постановения от съда срок. Поради това, моли съда да постанови решение, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно стр. 9 и стр. 10 от представената от ответника справка за съдимост на ищеца, находящи се на лист 55 – 57 по делото, с утвърдено от съда споразумение на 17.05.2021 г. по НОХД 1225/2021 г. по описа на Софийския градски, Наказателно отделение, 9. състав, ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, пр. 4, алт. 1 НК в във връзка с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, и са му наложени наказания „лишаване от свобода“ в размер на една година, което да бъде изтърпяно ефективно при строг режим, и глоба в размер на 5000 лв. На основание чл. 59, ал. 1 НК от определеното 2 наказание е приспаднато времето, през което ищецът е бил задържан и по отношение на него е било взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, както следва: за времето от 23.02.2018 г. до 07.08.2018 г. вкл. и от 30.12.2020 г. до 11.01.2021 г. вкл.
Съгласно представения от ищеца протокол № 426 от 23.12.2021 г. по НОХД 15678/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 106.състав, находящ се на лист 3-9 по делото, съдът е утвърдил споразумение, с което ищецът се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1 НК във връзка с чл. 194, ал. 1, и чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. С определение по същото дело, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание по НОХД 1225/2021 г. по описа на Софийския градски съд и по НОХД 1225/2021 г. по описа на Софийския районен съд, а именно: лишаване от свобода в размер на една година и два месеца, като на основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година по НОХД 1225/2021 г. по описа на Софийския градски съд, което е изтърпяно изцяло на 26.11.2021 г. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК и чл. 59, ал. 2 НК съдът е приспаднал времето, през което по НОХД 15678/2021 г. ищецът е бил задържан на 21.04.2021 г. съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок от 24 часа, фактическото задържане по чл. 64, ал. 2 НПК, считано от 22.04.2021 г. за срок от 72 часа, както и времето, през което е търпяна мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 24.04.2021 г. до 20.05.2021 г. вкл. и от 26.11.2021 г. до 23.12.2021 г.
Съгласно представено от ответника писмо от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ от 25.07.2022 г. (на лист 34 по делото), от 21.05.2021 г. ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година два месеца, определено като най-тежко наказание на основание чл. 25 НК във връзка с чл. 23, ал. 1 НК за наказания по НОХД 1225/21 на СГС и по НОХД 15678/2021 г. на Софийския районен съд. Изпълнението на наказанието е прекъснато за периода от 29.12.2021 г. до 27.01.2022 г., като на 28.01.2022 г. ищецът не се е върнал в затвора, поради което на 01.05.2022 г. е задържан и от тази дата се намира в затвора в гр. София. Към 25.07.2022 г. остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, който следва да бъде изтърпян от ищеца е в размер на осем дни.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ. Този иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът е изтърпял наложено наказание над определения срок или размер и е претърпял вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразното изпълнение на наложеното наказание над определения срок или размер. Съгласно практиката на Върховния касационен съд (ВКС) – Решение № 52/14.03.2016 г. по гр. дело № 4554/2015 г., IV ГО, за да бъде уважен искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ 3 не е необходимо освен установяване на факта на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ над определения срок да бъде установено действие или бездействие на Прокуратурата на Република България, в резултат на което са причинени вредите. Това разрешение произтича от характера на отговорността на държавата, която отговорност е обективна и не е обусловена от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган – т.е ако въобще не са регламентирани в закон или противоречат на материални или процесуални норми, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
По делото е установено, че ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година по НОХД 1225/2021 г. по описа на СГС за времето от 20.05.2021 г. до 25.11.2021 г., като с утвърденото от съда споразумение по делото на 17.05.2021 г. на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което ищецът е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, както следва: от 25.02.2018 г. до 07.08.2018 г. вкл. /в размер на пет месеца 15 дни/ и от 30.12.2020 г. до 11.01.2021 г. вкл. /в размер на 13 дни/. Съгласно представеното писмо от ГИ „ИН“ на лист 34, ищецът е постъпил в затвора в гр. София на 21.05.2021 г. за изпълнение на наложеното наказание по НОХД 1225/2021 г. Така ищецът е изтърпял наложеното му със споразумение по НОХД 1225/2021 г. наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година на 26.11.2021 г. (както е отбелязано и в определението за кумулация на Софийския районен съд, влязло в сила).
Съгласно представените споразумение по НОХД 15678/2021 г. и определение по същото дело (на лист 6 – 9 от настоящото) за извършеното от ищеца М. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК във връзка чл. 194, ал. 1 НК вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца. На основание чл. 25, ал. 1 НК вр. чл. 23, ал.
1 НК Софийският районен съд е определил едно най-тежко наказание по НОХД 1225/2021 г. по описа на СГС и НОХД 15678/2021 г. по описа на СРС, като е приспаднал както напълно изтърпяното наказание от една година, така и на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК и чл. 59, ал. 2 НК времето, през което ищецът е бил задържан по НОХД 15678/2021 г. по описа на СРС, както следва: от 21.04.2021 г. до 22.04.2021 г., през което лицето е било задържано на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР (1 ден); от 22.04.2021 г. до 24.04.2021 г., през което ищецът е бил задържан на основание чл. 64, ал. 2 НПК (3 дни); от 24.04.2021 г. до 20.05.2021 г. вкл., през което време на ищецът е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ (27 дни) и от 26.11.2021 г. до 23.12.2021 г. вкл., през което време на ищецът е била наложена мярка „задържане под стража“ (28 дни). Общата продължителност на времето, което е било приспаднато на ищеца на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК, е 59 дни. Съгласно поставения печат на определението по чл. 306, ал. 1, 4 т. 1 НПК, същото е влязло в сила на 08.01.2022 г.
Съгласно представеното писмо от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (на лист 34 по делото) за времето от 29.12.2021 г. до 27.01.2022 г. изпълнението на постановеното наказание лишаване от свобода по НОХД 15678/2021 г. е прекъснато. На 01.05.2022 г. ищецът е задържан за изпълнение на определеното най-тежко наказание по НОХД 1225/2021 г. по описа на Софийския градски съд, и НОХД 15678/2021 г. по описа на Софийския районен съд, като към 25.07.2022 г. ищецът се намира в затвора в гр. София и му остават още 8 дни изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“.