Решение № 1314 от 13.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1314 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20241000501267 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 1296 от 06.03.2024 г., постановено по гр.д. № 11511/2023 г. от Софийски градски съд е осъдил ответника – Прокуратурата на Република България да заплати на В. В. В., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т.

3, пр. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, за което е оправдан с присъда, постановена по н.о.х.д. № 2757/2020 г. от Софийски градски съд, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2023 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 50 000 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от о тветника – Прокуратурата на Р. България в частта, в която е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди до размер на сумата от 5 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял вреди от воденето против него наказателно преследване, поради което моли да сe отмени 1 решението в атакуваната част и вместо това да се отхвърлят изцяло предявените искове.

При условията на евентуалност моли въззивния съд да определи обезщетение за неимуществени вреди в по – нисък размер от сумата от 5 000 лева, съобразно критериите на съдебната практика за справедливост и конкретните обстоятелства по делото.

Насрещната страна - В. В. В., ЕГН ********** не е подал отговор, но основателността на жалбата се оспорва в съдебното заседание пред въззивния съд от неговия процесуален представител, който моли да се потвърди решението в атакуваната част.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът – В. В. В., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Р. България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че по досъдебно производство № 241/2015 г. по описа на СО - СГП, пр. пр. № 12796/2015 г. по описа на Софийска градска прокуратура на 12.08.2019 г. е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и за престъплание по чл.309, ал. 1 във вр. с чл.26, ал. 1 от НК.

Наблюдаващият прокурор е внесъл обвинителен акт за посочените две престъпления, по който е образувано н.о.х.д. № 2757/2020 г. по описа на Софийски градски съд.

Наказателният съд в хода на съдебното производство с определение, 2 влязло в сила прекратил наказателното преследване за престъплението по чл.309, ал. 1 във вр. с чл.26, ал. 1 от НК, поради изтекла давност за наказателно преследване.

С присъда от 19.05.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 2757/2020 г. от Софийски градски съд, влязла в сила на 05.05.2023 г. го е приознал за невиновен в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и го е оправдал.

Ищецът твърди още, че незаконното наказателно преследване е продължило приблизително четири години, в резултат което е претърпял неимуществени вреди, тъй като е било уронено неговото добро име в обществото; бил е компроментиран пред приятели; наказателното преследване негативно е повлияло на неговото физическо и психическо здраве; препяствало е воденето на нормален живот и професионалната реализация.

Ищецът с предявените искове поискал ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 13.10.2023 г.

Поискал осъждането на ответника да заплати направените деловодни разноски.

Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата молба /л. 68/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял вреди от воденото срещу него наказателно преследване.

Оспорил дължимостта на обезщетение за вреди от престъплението по чл. 309 от НК, тъй като наказателното преследване е било прекратено поради изтекла давност.

При условията на евентуалност поискал да определи обезщетение за неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.

От фактическа страна:

3

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.

От събраните по делото доказателства се установява, че е било образувано досъдебно производство № 241/2015 г. по описа на СО - СГП, пр. пр. № 12796/2015 г. по описа на СГП за престъплание по чл. 123, ал.1 от НК и престъпление по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Разследащия орган с постановление на 12.08.2019 г. е привлякъл ищеца в процесуалното качество на обвиняем за извършено престъление по чл. 123, ал. 1 от НК за това, че на 23.07.2015 г. в гр. София, в сградата на хотел „Маринела“, в качеството си на работодател, по непредпазливост е причинил смъртта на едно лице и за престъпление по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл.26, ал. 1 от НК за това, че на 23.07.2015 г. в гр. София при условията на продължавано престъпление – с шест деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явили от обективна и субективна страна продължение на предшестващите сам е съставил неистински частни документи и ги е употребил за да докаже, че изпълнил задължение да проведе начален, периодичен и извънреден инструктаж по отношение на работници .

По делото няма данни по отношение на ищеца, в качеството му на обвиняем да е била взета мярка за неотклонение, да е била взета мярка за процесуална принуда или наказателното преследване да е било медийно разгласено.

Наблюдаващият прокурор е внесъл обвинителен акт за посочените две 4 престъпления, по който е образувано н.о.х.д. № 2757/2020 г. по описа на Софийски градски съд.

Наказателният съд в хода на съдебното производство с определение, влязло в сила, е прекратил наказателното производство за престъплението по чл.309, ал. 1 във вр. с чл.26, ал. 1 от НК, поради изтекла давност за наказателно преследване.

С присъда от 19.05.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 2757/2020 г. от Софийски градски съд, влязла в сила на 05.05.2023 г. е признал подсъдимия за невиновен в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК и го е оправдал.

Присъдата не е протестирана и е влязла в сила на 05.05.2023 г.

По делото има електронна справка за съдимост на ищеца, от която се установява, че ищецът има осъждане за деяния по чл. 343б., ал. 1 от НК през 2011 г., за което е бил реабилитиран и второ по същия текст на НК през 2019 г..

Събрани са доказателства за претърпените неимуществени вреди от ищеца вследствие на наказателното преследване.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ответника въззивна жалба и спорът се концентрира до дължимостта и размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

По главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено 5 престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В разглеждания случай, ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК , което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него е предвидено се наказание лишаване от свобода от една до шест години.

Наказателното производство по отношение на ищеца е продължило 3 години и девет месеца.

По делото няма доказателства по отношение на ищеца, в процесуалното качество на обвиняем и подсъдим и да е била взета мярка за неотклонение.

Наказателното преследване по отношение на ищеца се е осъществило в досъдебната фаза, в която единствено прокурорът е осъществявал функциите по ръководство и решаване, така и в съдебната фаза, в която прокурорът е осъществявал обвинителната функция и надзор за законност.

Осъществяването на посочените процесуални функции от прокурора обосновава качеството на надлежен ответник по настоящото дело на Прокуратурата на Р. България, който дължи обезщетение за всички вреди /имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В разглежданият случай претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определят съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а те са:

- възрастта на ищеца към датата на приличането му като обвиняем, 6 неговото общественото положение и образование;

- на ищеца са били повдигнати обвинения за две престъпления, но на обезщетяване подлежат вредите само от това, за което е признат за невиновен и оправдат, а то е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК;

- продължителността на наказателното преследване, в който срок по отношение на ищеца са били извършвани процесуални и процесуалноследствени действия;

- по отношение на ищеца не е била взета мярка за неотклонение;

- по отношение на ищеца не е била взета мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на Р. България без разрешение на прокурора или на съда“;

- наказателното преследване не е било предмет на медийно отразяване;