Решение № 8270 от 07.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8270 гр. ..., 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20221110151569 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 197985/ 23.09.2022 г., уточнена с молба вх. № 213676/ 11.10.2022 г., на Р. М. К., ЕГН: ********** и адрес в ..., против ..., ЕИК: ..., със седалище и адрес в ..., с която са предявени следните искове: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на наложеното със Заповед № .../ ... г. на Р. М. К. дисциплинарно наказание „уволнение“ за незаконно; иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за сума в размер на 7 800 лева, представляваща възнаграждение за постигнати резултати от труда, претендирано като дължимо за 2018 г. и 2019 г., ведно със законната лихва от 24.09.2022 г. до окончателното изпълнение; иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за сума в размер на 12500 лева, представляваща премии от икономии от бюджетите на направление „Обслужване на клиенти“, претендирани като дължими за 2018 г. и 2019 г., ведно със законната лихва от 24.09.2022 г. до окончателното изпълнение; иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за сума в размер на 2365,05 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 07.06.2022 г. до 02.08.2022 г., поради незаконно задържане на трудовата книжка след прекатяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от 23.09.2022 г. до окончателното изпълнение; и с к с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сума в размер на 1307 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от служителя без предизвестие в хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва от 24.09.2022 г. до окончателното изпълнение; иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 2197,01 лева, представляваща мораторно обезщетение за забава за периода от 15.12.2019 г. до 1

23.09.2022 г., начислена върху вземането за неизплатено възнаграждение за постигнати резултати от труда; иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 3520,83 лева, представляваща мораторно обезщетение за забава за период от 15.12.2019 г. до 23.09.2022 г., начислена върху вземането за неизплатени премии от икономии; и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 25,78 лева, представляваща мораторно обезщетение за забава за периода от 15.07.2022 г. до 23.09.2022 г., начислена върху вземането за обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ.

В исковата молба са изложение твърдения, че ищцата Р. К. е работила при ответника ... на безсрочен трудов договор на длъжност „сътрудник обслужване на клиенти”. Твърди, че както в трудовия й договор, така и във вътрешните правила за работна заплата на ответника са включени клаузи, които предвиждат заплащането на допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда и премии/. Твърди, че въпреки това и въпреки отправената от нея покана, ответникът не й заплатил бонуси за 2018 г. и 2019 г. в размер на 3 брутни трудови възнаграждения за всяка от годините, както и премии за реализирани икономии от бюджетите на направление „Обслужване на клиенти“ за 2018 г. и 2019 г. в размер на 1% от общите икономии. Сочи, че на 07.06.2022 подала заявление за прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ - поради неплащане на посочените допълнителни трудови възнаграждения. Излага твърдения, че вместо да прекрати трудовия й договор ответникът й поискал обяснения за неявяване на работа и задържал неправомерно трудовата й книжка. Поддържа, че на 02.08.2022г. била връчена заповед за дисциплинарно наказание от ..., с която трудовото правоотношение било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание уволнение, като от нея се претендирало и заплащане на обезщетение в размер на 1307 лева поради преустановяване на трудовоправната връзка от работодателя на това уволнително основание. Иска отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, както и осъждане на ответника да заплати дължимите допълнителни трудови възнаграждения, обезщетения по чл. 221, ал. 1 КТ – за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, и по чл. 226, ал. 2 КТ – за неоснователно задържане на трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, заедно с обезщетения за забава върху вземанията за възнаграждения и обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника. Моли разноските да бъдат възложени в тежест на ответната страна.

Ответникът ... оспорва предявените искове по съображения, изложени в отговора на исковата молба. Твърди, че на 19.11.2019 г. на ищцата е връчено предизвестие изх. № .../ 19.11.2019 г., за прекратяването на трудовия договор с ..., на основание чл. 328 ал.1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата на дружеството, като на 02.12.2019 г. на ищцата е връчена заповед № .../ 27.11.2019 г., с която преди изтичането на срока на предизвестието е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ. Сочи, че с влязло в сила решение № 20212026 от 30.09.2020 г., постановено от Софийски районен съд, II гражданско отделение, 178 състав, по гр. дело № 4530/ 2020г., заповедта е отменена и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението работа. Излага твърдения, че след явяването на работа на 06.06.2022 г. – понеделник, в офиса на дружеството в град ..., за да заеме работата си, на която е възстановена, още на следващия ден - 07.06.2022 г., в 14:45 часа, служителката самоволно и преждевременно напуска работното си място и офиса на дружеството, като така и не се връща до края на работния ден. Не оспорва, че ищцата е отправила покана до ответника за плащане на суми, съставляващи допълнителни трудови възнаграждения с непостоянен характер – за постигнати резултати от труд и премии от икономии. Твърди обаче, че с нотариална покана, връчена лично на ищцата, я е информирал относно неоснователността на претенциите й, както и за това, че следва да се яви на работа и да получи трудовата си книжка. Въпреки отправената покана, ищцата не изпълнявала 2 трудовите си функции, не се явявала на работа, поради което със заповед № .../ ... г. трудовото правоотношение било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание уволнение, считано от датата на връчване на заповедта - 02.08.2022 г. Твърди, че ищцата била поканена отново да се яви и да получи трудовата си книжка, което същата отново не направила. Излага твърдения, че ищцата действала недобросъвестно при изпълнение на трудовите си задължения, тъй като не информирала ответника, че междувременно работи по друго основно трудово правоотношение при друг работодател, както и неоснователно не приела изпълнение – да получи трудовата си книжка. Претендира разноски. Предявява насрещни искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 832,18 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване с дължимо на отпаднало основание /отмяна на прекратяването на трудово правоотношението със заповед № .../ .../ платено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ - за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до окончателното изпълнение, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане за сума в размер на 1307,70 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване с дължимо на отпаднало основание /отмяна на прекратяването на трудово правоотношението със заповед № .../ .../ платено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ - за оставане без работа поради съкращаване в щата, ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до окончателното изпълнение; иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 1307,70 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва от 22.11.2022 г. до окончателното изпълнение.

Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Между страните по делото не е спорно и видно от представените по делото писмени доказателства, в това число трудов договор № ... от 26.06.2017 г., страните са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което Р. К. е заемала длъжността „сътрудник в обслужване на клиенти“. Определена е основна месечна заплата в размер на 1 100 лева, както и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и придобит опит на същата или сходна позиция – 0,6 % за всяка година трудов стаж, като общо за придобития трудов стаж й се следват 0,60 % или 6,60 лева. Установява се, че трудовият договор е бил сключен с 6 месечен срок на изпитване в полза на работодателя.

Представена е и длъжностна характеристика за позиция сътрудник направление „Продажби“, видно от която ищцата се е отчитала пред заместник изпълнителния директор на посоченото направление. По делото е прието като писмено доказателство и атестационна карта № ... от 15.01.2018 г. на служителя, изготвена във връзка с трудов договор № ... от 21.06.2017 г., с изпитателен срок, изтичащ на 18.01.2018 г., с която на ищцата във връзка с изпълнение на трудовите задължения е поставена оценка „много добра“. От допълнително споразумение № 1/ 25.01.2018 г. към трудов договор № .../ 21.06.2017 г. се установява, че считано от 01.02.2018 г. основното трудово възнаграждение на ищцата се е променило на сума в размер на 1284,59 лева, съответно допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и придобит опит на същата или сходна позиция се е увеличило до сумата 15,42 лев,а предвид придобития от нея трудов стаж за длъжността. С допълнително споразумение № 2/ 20.07.2018 г., считано от 01.07.2018 г. на служителя били възложени допълнителни задължения и отговорности към процес „Корпоративни клиенти“, за изпълнението на които било уговорено допълнително трудово възнаграждение в размер на 250 лева. С допълнително споразумение № 3/ 04.02.2019 г., считано от 11.02.2019 г.

3 допълнително възложените задължения и отговорности към процес „Корпоративни клиенти“ били отменени, съответно било премахнато и допълнителното трудово възнаграждения в размер на 250 лева.

Не е спорно по делото и обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено по силата на заповед № .../ 27.11.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, видно от която на основание чл. 220, ал. 1, във вр. чл. 326, ал. 2 КТ на служителя е следвало да бъде изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 832,18 лева. От заповед № .../ 03.01.2020 г. се установява, че на служителя е следвало да бъде изплатено и обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 1 месец във връзка с оставането му без работа за периода от 03.12.2019 г. до 02.01.2020 г.

Не се спорно и от представените по делото доказателства се установява, че заповед № .../ 27.11.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.

2 КТ е отменена от съда с влязло в законна сила решение по гр.д. № 4530/ 2020 г. по описа на СРС, 178 състав, и ищцата е възстановена на предишната си длъжност. Видно от молба с вх. № .../ 06.06.2022 г. ищцата Р. К. е отправила до работодателя си изявление за допускане до работното място, за да изпълнява трудовите си задължения, като е посочено, че ведно с молбата, служителят представя и трудова книжка, в която моли да бъдат извършени необходимите вписвания и същата да бъде върната.

Видно от заявление с вх. № .../ 07.06.2022 г. ищцата Р. К. е отправила до работодателя си искане за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради неизплащане на претендираните в настоящото производство допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труд през 2018 г. и 2019 г., и премии от икономии в бюджетите на ответника за същия период. Не е спорно, че отправеното заявление е достигнало до работодателя, като видно от представената по делото нотариална покана с изх. № .../ 08.06.2022 г., връчена лично на ищцата на 14.06.2022 г., работодателят е оспорил дължимостта на претенциите, чието заплащане е посочено като основание от служителя за прекратяване на трудовия договор, считайки, че не е налице валидно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, съответно същото продължава да съществува. С посочената нотариална покана, работодателят е поканил служителя да възстанови платените на отпаднало основание суми, както следва: сумата в размер на 832,18 лева - обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ - за неспазен срок на предизвестие, както и полученото обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ - за оставане без работа поради съкращаване в щата в размер на 1307,70 лева. С поканата ответникът е поканил ищцата и да получи от направление „Човешки ресурси“ трудовата си книжка, оформена съобразно съдебното решение, с което е възстановена на заеманата длъжност преди прекратяване на правоотношението между тях поради съкращаване на щата.