Решение № 1170 от 03.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1170 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110201988 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Г. Г. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332033117/21.01.2025 г. издадено от началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба" в размер на 20 лева по чл. 183, ал.2, т. 11 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат конкретни съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на НП и се претендира отмяна на наложените с НП административни наказания. Сочи се, че в АУАН и НП липсва ясно и точно описание на двете вменени на жалбоподателката нарушения, които освен това са недоказани. Относно нарушението на чл.

123 ЗДвП е допълнено, че е налице разминаване между словесното му описание и дадената му правна квалификация. Сочи се и издаване на АУАН извън 3-месечния срок по чл. 34 от ЗАНН. Поради това се претендира отмяната на НП и присъждане на разноските за адвокатска защита.

В последното съдебно заседание жалбоподателят Г., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. Но в хода на делото от нея са постъпили писмени бележки, които повтарят доводите по жалбата.

Административнонаказващият орган – началник на група в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт К. неколкократно е депозирано писмено становище с молба за потвърждаване на НП.

Изрично в нейното пълномощно и във всяка от писмените молби преди заседанията, е отразено, че юрисконсулт К. представлява именно началник-група в ОПП СДВР, а не началник на сектор в ОПП СДВР, както погрешно е вписано в някои от съдебните протоколи и призовки. Затова и съдът е преценил, че не се налага възобновяване на съдебното 1 следствие, доколкото в разпореждането за насрочване конкретно е посочен кой е наказващия орган, същият е узнал за всяко от заседанията и е бил представляван чрез юрисконсулт К., която въпреки че не се е явявала лично, е депозирала писмени бележки. А посочването в призовките на погрешния наказващ орган се дължи на техническа грешка на служител в Регистратурата на СРС, въвел погрешни данни, които са ползвани при автоматичното генериране на призовките.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.06.2024 г. около 16:30 часа в гр. София, жалбоподателката С. Г. управлявала лек автомобил, марка „Фолксваген“ модел „Туарег” с рег. № ***, като маневрирала, за да излезе от паркинга на Централни хали. На същия паркинг, по-рано през деня св. П. бил паркирал своя мотоциклет Кавазаки с рег. № ***. по-късно вечерта, отивайки при своя мотоциклет, св.

П. забелязал оставена на мотоциклета бележка, според която син джип „Туарег“ с рег. № *** го бил ударил. Свидетелят видял, че предният калник на мотоциклета е счупен, но не подал веднага сигнал за ПТП. Той разговарял с охраната на сградата, а след това и със служител на търговски обект в нея, който му съобщил малкото си име – Ивайло и че той е оставил бележката. След няколко дни охранители на Централни хали се свързали с него и му съобщили, че на записи от охранителните камери се виждало как при движение на заден ход автомобилът Туарег удря неговия мотоциклет и потегля. Но св. П. не се е запознал лично със записите, нито ги е предал на полицейските служители.

По-късно, св. П. сигнализирал на тел. номер 112, като предоставил номера на автомобила. След като служителите на ОПП СДВР установили по номера на автомобила неговия собственик, жалбоподателката Г. на 11.07.2024 г. се явила в ОПП СДВР и попълнила декларация, в която посочила, че тя е управлявала автомобила на процесната дата и описала, че действително е била на паркинга на Централни хали, но не е усетила никакъв удар.

След допълнителна работа по случая, на 27.08.2024 г. на мястото на паркинга на Централни хали бил изпратен екип на ОПП СВДР, включително и св. В. Д.. Там полицейските служители се срещнали със св. П. и огледали мотоциклета му. Служителите на ОПП СДВР съставили Протокол за ПТП с инкорпорирана скица, разписан от св. П.. Но липсвало попълнено сведение от св. П. или от някой от очевидците на случая от 25.06.2024 г. От св. Д. била съставена и докладна записка за случилото се, където не било посочено полицейските служители да са се запознали с записи от видеокамери на паркинга.

Въпреки това, на 04.11.2024 г. С. Д. на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР съставил АУАН срещу жалбоподателката Стегка Г. за нарушения на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП в отсъствие на нарушителя, и в присъствие само на един свидетел при съставяне на акта. В АУАН било вписано и името на св. П., но той не присъствал на мястото, като липсва негов подпис, а единствено е отбелязано, че той е „дал жалба“. АУАН бил връчен на жалбоподателката на 09.12.2024 г.. Жалбоподателката подписала акта и препис от него й бил връчен, като тя не изложила възражения срещу него.

Актът бил съставен за това, че при управление на лек автомобил, „Фолксваген“ модел „Туарег” с рег. № ***, при извършване на маневра на заден ход на паркинга на Централни хали. Реализирала ПТП, като ударила паркиран мотоциклет Кавазаки с рег. № ***, нанасяйки му материални щети. Посочено е още, че след ПТП напуска мястото без да уведоми органите на МВР. В АУАН липсвала посочена година на нарушението, а било посочено единствено „25.06“.

Въз основа на така издадения АУАН и при пълна идентичност на описанието и дадената на нарушенията правна квалификация, на 21.01.2025 г. било издадено атакуваното 2 наказателно постановление от началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР. В НП била посочена годината на нарушението – 2024 г. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 22.01.2025 г. чрез ССЕВ, видно от отразеното в придружителното писмо на ОПП СДВР. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 29.01.2025 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

В. Д. и Б. П., както и преди всичко от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /протокол за ПТП и скица към него, сведение, докладна записка, заповеди за компетентност и др./, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. В. Д., който е присъствал при съставянето на протокола за ПТП и лично се е убедил в щетите по мотоциклета, макар и 2 месеца след инкриминираната дата. В показанията на този свидетел не се сочи той да е говорил с очевидци на случая или да се е запознал с видеозаписи от мястото. Такива данни липсват и в съставената от него докладна записка.

На следващо място, съдът се довери и на показанията на св. М. по отношение на съобщената му информация от трети лица. Той добросъвестно описва последователността на събитията и как е узнал за данните на автомобила, за който се твърди да е ударил неговия мотоциклет. Но този свидетел признава, че лично не е видял ситуацията, нито видеозаписите от охранителните камери, а единствено пресъздава съобщеното му от неустановени лица. В тази връзка съдът намира, че не би могъл да ползва показанията му в тези части, доколкото представляват пресъздаване на неясни твърдения без установен източник.

Поради това съдът намира, че липсват каквито и да е категорични доказателства за реализирано от жалбоподателката ПТП, за неговия механизъм, както и за последиците от него, доколкото мотоциклетът е огледан едва 2 месеца след инцидента.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при нарушение на процесуалните правила и материалния закон и необоснованост.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН. А съгласно т. 3.10 от същата заповед, наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР.

Съдът намира за неоснователни доводите в жалбата за нарушен срок за издаване на 3

АУАН, доколкото актосъставителят е разполагал с информацията за конкретния механизъм на ПТП /според данните в Протокола и докладната записка/ и за виновния водач едва след съставянето на процесните документи на 27.08.2024 г.

Съдът намира, че в случая актосъставителят неправилно е съставил акта в присъствие само на един свидетел, който не е очевидец на деянието и не е присъствал при установяване на нарушенията. Независимо от обстоятелството, че в акта е вписано името на Б. П., същият не е присъствал при съставянето на акта в сградата на ОПП СДВР и не се е подписал на акта. Следователно съдът прие, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, което е допустимо единствено в случаите по чл. 40, ал. 3 ЗАНН, когато единственият свидетел е очевидец или е присъствал при установяване на нарушението. Но няма данни вписаният свидетел да попада в тези категории, той не е сред лицата съставили Протокола за ПТП и докладната записка на място. Не е налице и хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото всички приложени документи относно нарушението нямат официален характер.

Предвиденото в закона ограничение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, не следва да се тълкува разширително. Именно поради отсъствието на предпоставките на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, съдът прие, че съставянето на акта в отсъствие на двама свидетели представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е опорочило цялото производство.

Друго нарушение при съставянето на АУАН е липсата на посочена пълна дата на нарушението /като липсва годината/, но това е отстранено при издаването на НП съгласно правомощията на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН.

Но е налице и допълнително нарушение при съставянето на акта в отсъствие на жалбоподателката, без да са налице данни, че същата е била поканена за това. По този начин са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗАНН, като жалбоподателката е била лишена от правото си на защита в първоначалния момент на образуване на административнонаказателното производство.

Допуснато е и процесуално нарушение по отношение на вмененото нарушение по чл.

123 ЗДвП, свързано с разминаване между описанието му от фактическа страна и дадената му правна квалификация, което ще бъде разгледано по-долу.