Решение № 5453 от 18.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5453 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20241110211764 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332034167/11.06.2024 г., издадено от началник група при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на И. Е. Т., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба, в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал Т., който го обжалва в срок. В жалбата, подадена чрез адвокат М. Л., се сочи, че са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на процесното НП, тъй като бил изтекъл 6-месечният срок за неговото издаване, съгласно чл. 34, ал. 4 от ЗАНН. Навеждат се доводи за несъответствие на съдържанието на НП със законоустановените правила за това. На следващо място се сочи и наличието на нарушение на материалното право при издаването на обжалваното постановление, като се сочи, че жалбоподателят не е управлявал в посочените в НП ден и час лек автомобил. Иска се отмяната на НП, както и се претендират разноски.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от адв. Л., който поддържа жалбата и сочи, че не е доказано, че 1 жалбоподателят е управлявал процесния автомобил в посочените ден и час, а показанията на полицейските служители били противоречиви и не следвало да бъдат дарявани с доверие от съда. В условията на алтернативност се иска от съда да приеме наличие на малозначителен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, или на маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски в размер на 550 лева и се иска отмяната на издаденото НП.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, като изпраща процесуален представител в съдебното заседание в лицето на В.П.. Последният пледира за потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно, като иска съдът да му присъди и разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 27.09.2023 г., около 13:15 часа, свидетелите Б. К. и Р. А. били изпратени по сигнал за навлезли в нарушение на закона автомобили в пешеходната алея, намираща се в непосредствена близост до ресторант „Трибуни“, находящ се в село Панчарево. Двамата служители на 08 РУ СДВР се движили с патрулния си автомобил към посочената алея, като забелязали на последната движещ се лек автомобил „Тойота Камри“, с рег. № СВ **** РС, чийто водач току-що осъществявал маневра по обръщане на посоката на движение на автомобила на широката част на алеята, след което тръгнал да се движи срещу полицейските служители. Последните имали пряка видимост към този автомобил през цялото време, като и двамата полицейски служители забелязали, че автомобилът се управлява от лице от мъжки пол, което било установено като жалбоподателя И. Т., а отпред в дясно в автомобила пътувала собственичката на колата – свидетелят Н.А.. Полицейските служители пристъпили към проверка на самоличността и документите на водача на автомобила, като направили справка с ОДЧ, след което установили, че към момента на проверката СУМПС на лицето Т. било отнето. Независимо от това обаче, Т. представил на служителите на МВР канадско свидетелство за правоуправление на МПС, с което удостоверил правоспособността си да управлява лек автомобил.

Служителите на 08 РУ СДВР поискали съдействие от служители на ОПП СДВР, в резултат на което на мястото пристигнал за съдействие свидетелят А.

2

К.. Последният, след като изслушал твърденията на колегите си и разговарял с водача Т., който е заявил, че той е управлявал автомобила, пристъпил към тестване с тестове за алкохол и наркотични вещества на жалбоподателя.

Осъществените тествания били отрицателни както за алкохол, така и за наркотични вещества. К. установил след справка, че свидетелството за правоуправление на Т. е отнето със заповед за прилагане на административна мярка 23-0347-000062/15.06.2023 г., в сила от 30.06.2024 г. (тъй като не е била обжалвана).

Тогава, свидетелят К. пристъпил към съставяне на АУАН, с който ангажирал отговорността на жалбоподател я Т. за две административни нарушения – по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на лицето срещу подпис в момента след съставянето му.

Впоследствие, материалите по делото били докладвани на прокурор при СРП, тъй като АНО е преценил, че има данни за евентуално осъществен престъпен състав по чл. 343в, ал. 3 от НК. С постановление от 10.05.2024 г. обаче, прокурор при СРП е постановил отказ за образуване на наказателно производство, като приел, че деянието е малозначително и е изпратил материалите по преписката обратно на ОПП СДВР, за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Т., в случай, че АНО прецени това за необходимо.

Така, на 11.06.2024 г. е издадено обжалваното наказателно постановление с № 23-4332-034167 от началник група към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на И. Е. Т., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба, в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. То е било връчено на жалбоподателя на 15.07.2024 г. срещу подпис.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели А. К., Б. К. и Р. А., частично и от показанията на Н.А., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът намира, че показанията на тримата полицейски служители следва да се кредитират, тъй като те са логични и последователни, между тях няма съществени противоречия, като и тримата свидетели описват почти идентично случилите се събития, а по основния въпрос – кой именно е 3 управлявал автомобила – свидетелите К. и А. са категорични, че са видели лично Т. да управлява автомобила. Освен това, свидетелят К. заяви пред съда, че жалбоподателят Т. лично е заявил пред него, че е управлявал процесния автомобил.

Освен това, от данните от показанията на свидетелите може да се установи фактическата обстановка в детайли, както и какви са били действията на наказания субект. На следващо място, от техните твърдения се извличат и времето и мястото на деянието. Ето защо, съдът намира, че следва да даде вяра на изявленията и на тримата свидетели.

По отношение на показанията на свидетеля Н.А., съдът намира, че те са частично достоверни. Съдът намира, че изявленията й, че все пак са били на процесното място с жалбоподателя Т. в процесните ден и час, както и че са били заедно с автомобила й, че е извършена проверка от служители на МВР, са достоверни и подкрепени от целия останал доказателствен материал. Съдът намира обаче, че по отношение на твърденията й, че не Т. е управлявал автомобила, а това е сторила тя, нейните твърдения са неистина, поради което те не могат да се дарят с вяра от съдебния състав. Съдът е на мнение, че твърденията в тази насока, обективирани от А., са напълно изолирани от доказателствената съвкупност по делото, като по делото няма нито едно друго пряко или косвено доказателство, което да потвърждава това нейно изявление.

Тъкмо напротив, полицейските служители очевидци са категорични, че са възприели именно Т. да управлява автомобила, а не само да седи в него.

По отношение на писмените доказателства съдът намира, че те са със значителна стойност за изясняването и правилното решаване на делото. Освен това, от тях се установява, че на 15.06.2023 г. при извършена проверка на водача Т. и при осъществено тестване с т.нар. дръг тест, последният е дал положителна проба за наркотични вещества (СОС). В резултат на това, на лицето е съставен АУАН № 981909/15.06.2023 г. от служител на ОДМВР Пирдоп. На лицето е бил издаден и талон за медицинско тестване с № 123111/15.06.2023 г., в резултат на което Т. се е явил в болнично заведение и е дал кръвна проба за изследване. На лицето е издадена ЗППАМ от 15.06.2023 г.

(веднага след съставянето на акта за установяване на административно нарушение), с която е отнето неговото СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Тази заповед за принудителна 4 административна мярка обаче е издадена в разрез с изискванията на материалния закон, като за това ще бъдат изложени подробни доводи по-долу.

В резултат на дадената кръвна проба е осъществено изследване, резултатите от което са обективирани в токсикохимична експертиза от 22.01.2024 г., като от заключението на последната се установява, че в кръвната проба на лицето не е установено наличието на наркотични вещества.

Ето защо, на 29.025.2024 г. наказателното производство по пр. пр. № 845/2023 г. по описа на РП Елин Пелин е било прекратено от прокурор при РП Елин Пелин, ТП Пирдоп, който е приел, че деянието не е престъпно.

Постановлението не е обжалвано и е в законна сила.

Както правната теория, така и съдебната практика отдавна са приели възможността за осъществяване на косвен контрол за законосъобразност на индивидуални и нормативни административни актове в хода на наказателното производство, които не са били потвърдени от съд, както е в процесния случай. По настоящото дело, такъв контрол е наложително да бъде осъществен, защото той е от съществено значение за съставомерността на деянието, за което жалбоподателят е наказан с процесното наказателно постановление.

При осъществяването на преценката за материалната законосъобразност на процесния индивидуален административен акт – ЗППАМ № 23-03470020061/15.06.2023 г., издадена от младши автоконтрольор при ОДМВР София, настоящият състав намира следното:

На първо място, правното основание за издаването на ЗППАМ от този вид се корени в нормата на чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП. Посочената разпоредба сочи следното: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и 5 химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;“

Смисълът на посочената разпоредба сочи, че ЗППАМ може да се издаде при установяване на положителна проба за употреба на наркотични вещества след направата на тест, но издателят на заповедта много услужливо е пропуснал ограничението в последното изречение на този законов текст, в който се сочи изрично и императивно, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.

174, ал. 4 установените стойности са определящи“. Т.е. издаването на ЗППАМ на базата на показанията на тест е възможно и задължително само ако не е предоставена кръвна проба за изследване.

За целите на правилното разбиране и прилагане на закона, този състав на съда следва да отбележи, че законовата формулировка „при наличие на изследване от кръвна проба“ означава наличие на започнало изследване, а не обективирани резултати от същото. А изследването се счита започнало в момента, в който се взема кръвната проба по правилата на Наредбата.