Решение № 19056 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19056

[*******], 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110154432 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от [*******] [*******], [*******], срещу [*******], ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 11.02.2022 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4316/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [*******], аб. № [*******] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Иска от съда да уважи предявените искове, ведно с всички произтичащи от това последици.

Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Н.Г., оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са недоказани и неоснователни. Оспорва размера на предявените искове. Оспорва по делото да е установено ответникът да има качеството на потребител или на собственик на имота.

Позовава се на изтекла кратка тригодишна давност. Искането, заявено с отговора, е за отхвърляне на предявените претенции

1

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обусловили спиране, респ. прекъсване течението на погасителната давност за вземанията, предмет на делото.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна 2 енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е притежавал правото на собственост върху имота през исковия период, както поддържа ищецът в исковата молба. Видно е от съдържанието на приобщения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот [*******], том IX, дело [*******] на I [*******] при Софийски районен съд, че [*******] е дарила на своя син [*******] собствения си апартамент [*******], на трети етаж в сградата, от когато и ответникът е придобил правото на собственост върху този имот. Прието е удостоверение, изх.

[*******], видно от което е, че стар адрес [*******] има следния актуален адрес:

[*******], доколкото с решение № 8, протокол № 10 от 12.05.1992 г. на [*******] е възстановено старото име на [*******], а именно ул. [*******]. Приобщена също е подадената от страна на ответника [*******] на 25.05.1998 г. декларация по чл. 14 ЗМДТ, с която е признал факта, че е единствен собственик на апартамент, находящ се на третия етаж в жилищната сграда на ул. [*******] [*******], като е придобил правото на собственост върху същия по силата на нотариален акт [*******] от 11.12.1973 г. на I [*******] при Софийски районен съд. Ето защо и съдът приема, че след като ответникът е декларирал пред общинските органи, че е собственик на апартамент, находящ се в [*******], ул. [*******] [*******], ет. 3 въз основа на приобщения като доказателство по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот [*******] от 11.12.1973 г., в който е посочено, че имотът се намира в [*******], [*******] [*******] анализирайки това обстоятелство в контекста на останалите писмени доказателства, събрани в хода на съдебното дирене, то и не е налице съмнение, че ответникът е собственик именно на процесния топлоснабден имот.

Следователно през исковия период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника право на собственост върху недвижимия имот.

Във връзка със заявените с отговора на исковата молба възражения относно липсата на писмен договор между страните, респ. на подписани лично от ответника общи условия, освен направените по-горе в мотивите на съденото решение бележки, следва да се обърне внимание и на разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ, съгласно която продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответника в качеството му на потребител/клиент за битови, а не за стопански нужди.

На следващо място, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък 3 е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

В конкретния случай ответната страна не твърди, а и не установява по делото по отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки установения в закона механизъм

С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Ето защо и съдът приема за установено, че страните са били обвързани от облигационното правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известно общи условия, с оглед което и ответникът се явява материално легитимиран да отговаря по предявените искове.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническа експертиза, че сградата, в която се намира жилището на ответника, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Дяловото разпределение е осъществявано от [*******] [*******]. Тук е мястото да е припомни, че с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и след като етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, ответникът е обвързан от взетото решение.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, както и представените от третото лице помагач документи във връзка с отчитането на уредите в процесния имот, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер, отчитан в началото на всеки месец. Дяловото разпределение е осъществявано от [*******] [*******] в съответствие с приложимата към процесния период нормативна 4 уредба. През исковия период за имота е начислявана ТЕ за 1 брой щранг лира- тръбно отоплително тяло без възможност за монтиране на уред за дялово разпределение върху същия. Начислена е ТЕ за подграване на вода за 1 брой потребител при норма на разход 140 л. за денонощие в съответствие със заложения в Наредбата за топлоснабдяването по нормативен път разход, който се начислява при липса на узаконен уред в имота, по показанията на който да се отчита потреблението. Начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация в съответствие с нормативно установените правила на база отопляемия обем на имота /252 куб.м./. След края на всеки отоплителен сезон е извършвано изравняване и са съставяни изравнителни сметки. Въз основа на направените изчисления вещото лице е посочило, че стойността на потребената в имота ТЕ през исковия период възлиза на сумата 1172,89 лева, а за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г. същата е в размер на сумата 949,67 лева.