Решение № 2508 от 14.06.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 2508

14.06.2019 г., гр.

Пловдив.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9366 по описа на същия съд за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

Искове на Община Варна, Булстат ********* и адрес гр. Варна, бул. "Осми приморски полк„ № 43, представлявана от *** П. , против „Стоянстрой"

ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. Пловдив 4000, район „Източен", бул. ''Шести септември'' №252, с правно основание в чл. 265 ал. 1 предл . 2 ро и ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.

Фактите в исковата молба са следните:

С договор № ***/***/03.10.2011 г. за продажба на недвижими имоти - частна общинска собственост по реда на чл.35 ал.1 от Закона за общинската собственост, Община Варна продава, а „Стоян строй” ЕООД купува недвижим имот срещу цена, представляваща инвестиция в размер 3 800 000 лв., без включен ДДС, за изграждане, оборудване, обзавеждане и въвеждане в експлоатация в съответствие с одобрен проект, на пристройка на два етажа за две групи деца с басейн и физкултурен салон към ЦДГ *** „***", в поземлен имот ***, находящ се в ***, ***, ***, целия с площ 5 360 кв.м., предмет на АОС 2520/20.12.2002г. Строежа бил извършен с надлежни строителни книжа; за ползването на построеното се издало разрешение от дата 28.12.2012г.

В рамките на гаранционните срокове по договора за строителството, се появили по строежа дефекти. Повредена била хидроизолацията по топлата връзка между двата корпуса на детската градина , което на свой ред довело до течове на дъждовна вода в същата, появил се теч на дъждовна вода по стените и тавана на басейна, паднал гипскартона в помещенията на едната детска група, появил се теч в тоалетната на друга от детските групи, теч под прозорците на същата , компрометирала се поради теча подовата настилка ( гранитогрес) в тоалетните на същата група, паднал стенния фаянс на тоалетната на руга детска група, повредило се осветлението, имало повреди в спирателната арматура на парното отопление, появили се дупки в рампата за инвалиди. Всичко това се случило през 2017г.

Ответното дружество неколкократно било поканено да отстрани повредите , но не го направило до датата на подаването на исковата молба. Затова се иска да се осъди

„Стоянстрой" ЕООД да заплати на Община

Варна сума от 12168.65 лева равностойност в български лева на ремонтите работи за отстраняване на дефектите ( по предварителна оценка на ищеца), ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 02.01.2018г до окончателното изплащане на вземането, и разноските по делото.

Ответното дружество е подало отговор в срока по чл. 131 от ГПК . Макар да признава съществуването на договора за строителство и извършването на строежа, исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че не е бил уведомяван писмено за наличието на строителни дефекти, а тези, за които бил уведомен, отстранил своевременно. На следващо място, спори, описаните в исковата молба дефекти да са настъпили в рамките на гаранционния срок, както и че описаните в исковата молба дефекти не били обхванати от гаранцията. Иска се оспорва и с оглед размера си - отстраняването било на стойност, значително по – ниска от претендираната.

Вещото лице по проведената съдебно – техническа експертиза дава заключение , че процесните дефекти действително са налице. Така, има теч от покрива на топлата връзка – поради некачествено изпълнена хидроизолация и положено настилка от гранитогрес; има течове и дефектирали кранове на отоплителната инсталация в помещението на басейна и течове от инсталации в санитарните възли ; има некачествено положена обшивка по таван в санитарните и спалните помещения на групите, течове около дограма – от конденз и от некачествено монтирана дограма, разрушаване и повдигане на подова настилка ( ламиниран паркет ) поради течове, повредени вътрешни врати, една от входните метални врати на групите е провиснала поради некачествен монтаж , има паднали камъни от некачествен монтаж на фасадъчна облицовка , фасадъчната мазилка е напукана ( на единични места ), подовата настилка по рампата ( за инвалиди) е повредена от некачественото изпълнение, дефекти в електрическата инсталация – пак по причина на течове от тавана и влагата. Посочена е конкретната стойност на отстраняването им, като тя е 8478.82 лева ( с ДДС ).Констатирани са и дефекти , неописани в исковата молба, но налични към датата на огледа за целите на експертизата, които също са остойностени.

Осъдителен иск с правно основание в чл. 265 от Закона за задълженията и договорите.

Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът приема следното :

В хипотеза на чл. 265 от ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже договор за строителство , наличието на недостатък по изпълнения от ответника строеж, възникнал в рамките на гаранционния срок, и покана до ответника да го отстрани. В тежест на ответника е да докаже отстраняването на недостатъците.

Съществуването на договора между страните е безспорен факт.

Няма спор също така, а и се установява от приложените доказателства, че ответното дружество е извършило строителството на уговореното като насрещна престация, представляващо пристройка на два етажа за две градински групи с басейн и физкултурен салон, като строежът е извършен при наличие на всички изискуеми строителни книжа. На дата 28.12.2102г ДНСК издава разрешение за ползването на строежа по смисъла на чл. 177 от Закона за устройството на територията. Договорът е за прехвърляне на право на собственост срещу насрещно задължение за строеж ( изработка) , при което за престацията на купувача – строител ( тоест, за изработеното) следва да се прилагат и правилата на чл. 265 от Закона за задълженията и договорите, както и тези Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (обн., ДВ, бр. 72 от 15.08.2003 г., последно изменена

ДВ, бр. 87 от 31.10.2017 г., в сила от 31.10.2017 г.).

По силата на чл. 15 от договора между страните , „ако изпълненото строителство има недостатъци , тяхното отстраняване се извършва в срок , съгласно действащите норми за изпълнение на строително – монтажни работи”. Нормите, към които договора препраща, са тези в глава

Четвърта от Наредба № 2, в частност, чл. 20 ал.

4 т . 3 и 4 от Наредбата в редакцията към датата на настъпването на повредите , и според тях, гаранционните срокове, в рамките на които строителя носи риска от настъпването на всички дефекти ( скрити или явни) са следните: за хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда - 5 години, а в агресивна среда - 3 години; а всички видове строителни, монтажни и довършителни работи (подови и стенни покрития, тенекеджийски, железарски, дърводелски и др.), както и за вътрешни инсталации на сгради, с изключение на работите по т. 1, 2 и 3 - 5 години. Няма данни за това , част от СМР да са извършени и да се намират в агресивна среда , тоест, за всички процесни работи , гаранционния срок е петгодишен.

По делото , на л. 16 от дело 1/2018г на ОС

Варна , е представено копие от разрешение за ползване № ***/***/, с което е разрешено ползването на построеното от ответното дружество. Разрешението носи неоспорената дата 28.12.2012г., и това е датата , от която за страните текат гаранционните срокове по смисъла на чл. 20 ал. 3 от коментираната наредба.

Представено е и уведомително писмо от директора на детската градина , с което е уведомено варненското общинско предприятие „Инвестиционна политика” , че след обилен снеговалеж, по построената и въведена в експлоатация детска градина са появили следните дефекти : теч в топлата връзка между новата и старана сгради , има пробит радиатор в една от групите , друг пукнат радиатор в басейна , капещи кранчета в друга група и фоайе и на още две места . Писмото носи неоспорената дата 12.01.2017г, към която дата срокът по чл. 20 от Наредбата не е изтекъл; той изтича на 28.12.2017г. На дата 20.01.2017г. , също в рамките на гаранционния срок, е съставен от служители на ОП „Инвестиционна политика” констативен протокол , в който е удостоверено , че тези недостатъци съществуват, а на дата 19.04.2017г – друг такъв протокол, според който , те все още не са отстранени . Тези протоколи, оценявани в съвкупност с уведомителното писмо, се ценят от съда като годни писмени доказателства, макар да са частни свидетелстващи документи , тъй като те не изхождат пряко от администрацията на ищцовата община, а констатациите в тях са подкрепени от заключението на вещото лице.

На 20.05.2017г, за пореден път е съставен протокол, от който е видно, че дефектите, предмет на писмото , не са отстранени.

Има количествено стойностна сметка от дата 19.06.2017г., с описание на строително- монтажните работи, необходими за отстраняването на повредите; същата е възпроизведена като част от съдържанието на исковата молба.

На следващо място , представено е и копие от писмо до ответника, изх. № РД 17007507ИП/16.01.2017г, с което ответното дружество бива поканено да отстрани недостатъците, описани в констативните протоколи. Писмото е получено от ответното дружество редовно, видно от обратната разписка на л. 19 от дело № 1/18 на ОС Варна, и затова и съставлява годна покана да се отстранят недостатъците, след като към него е прикрепено и писмото на директора на детската градина за наличието им. Няма нужда да се описват в поканата всички гаранционни дефекти, за да се приеме , че е поканен ответника редовно.

Отстраняването им не се доказа. Дадените в това отношение показания на свид . А. не могат да бъдат кредитирани по отношение на всички посочени в исковата молба СМР , тъй като свидетелят не коментира конкретно всеки от дефектите; дава най- общо становище , че ответното дружество отстранявало всички гаранционни дефекти. Свидетелят е посочил единствено, че е отстранен през месец януари 2017г. теч от покрива на топлата връзка между двата корпуса на детската градина, и в тази част , съдът приема покаанията за достоверни , но дори при това положение , такъв дефект е имало, тъй като , според разпита на вещото лице в същото съдебно заседание, течовете са били на брой повече от един.

За пълнота , след като в рамките на гаранционния срок строителят е поканен да отстрани констатираните дефекти, не е релевантен за възникване на процесното притезание момента на упражняването на правото на иск, а момента на възникване на недостатъците. Исковата молба може да бъде депозирана и след изтичането на гаранционния – но преди изтичането на давностния – срокове.

Исканията са основателни.

Каза се , съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено , и при липса на данни, които да му противоречат. Затова искът е макар основателен, не може да бъде уважен в пълен размер, тъй като вещото лице дава друга стойност на отстраняването на недостатъците , предмет на спора. Трябва да се каже също така , че е имало поправка на част от некачествено изпълнените СМР , тъй като според заключението по СТЕ , при огледа констатираното количество недостатъци е по – малко от претендираното , тоест имало е извършени ремонти, което от своя страна е причината стойността на отстраняването на дефектите да е по – ниска от претендираната .

Разноските се възлагат върху страните пропорционално.

Ищцовата община е направила разноски в общ размер от 886.75 лева, като на осъществилия процесуалното представителство юрисконсулт се определя , на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК , възнаграждение в размер от 150 лева.

Пропорционално на уважената част от иска , следва да се присъдят в полза на ищеца 617.87 лева разноски .

Ответника претендира разноски в размер от

250 лева ( протокол от открито заседание на дата 26.03.2019г., л. 69 ) следва пропорционално на отхвърлената част ,да се присъдят в негова полза 75.80 лева разноски по делото.