Решение № 150 от 06.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. П., 06.04.****26 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. П. при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Николинка Н. П. Въззивно гражданско дело № ****265****0500124 по описа за ****26 година

Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба подадена от адв. Е. П. , като особен представител на ответника К. И. Б. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Р. „ № 10 , ет.1 , ап.2 против решение № 1546/12.12.****25 г., постановено по гр. д. № 83/****25 г. на РС- П. с оплакване за незаконосъобразност поради необоснованост, противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. По същество се поддържа, че по делото не били събрани посредством допустимите доказателства , данни за самоличността на водача, причинил произшествието, нито пък били събрани данни , че именно ответникът е причинил щетите и то на твърдяната от ищеца дата. Поддържа се освен това, че в случая с процесното ПТП няма двама участници по смисъла на параграф 6, т.27 от ДР на ЗДвП, т.е. не се дължи посоченото поведение от водача, поради което не е налице разногласие между участниците. В тази връзка се развиват и доводи, че не било задължително посещение на процесното ПТП от органите за контрол на движението по пътищата. Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и вместо това – отхвърляне на предявения иск.

Ответникът по жалбата ЗК „ ЛЕВ ИНС „ АД – гр. София, ЕИК 121130788 в срока по чл. 263 ГПК не депозира писмен отговор. Представя писмено становище към датата на съдебното заседание, в което развива доводи за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

1

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 422 ГПК , във връзка с чл.500 ал. 1 т. 3 от КЗ, предявен от ЗК „Лев Инс „ АД ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Симеоновско шосе „ № 67А против К. И. Б. ЕГН ********** , с адрес : гр. П., ул. „Р. „ № 10 , ет.1, ап.2 като се моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 268,00 лева, от които 258,00 лева представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № *************** и 10 лева ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът чрез своят процесуален представител твърди, че на 17.05.******** г. около 00:15 часа ответникът, управлявайки лек автомобил марка „С.”, модел „К.” с рег. № РА **** КК, в гр. П. на ул. „П.В.” предприема маневра движение на заден ход и блъска паркирания лек автомобил с марка „Ф.”, модел „П.”, с рег. № РА **** ВС, собственост на Н.В.Т.. Ответникът в качеството му на водач на ППС - участник в пътнотранспортното произшествие, напуснал мястото на произшествието и не останал на място за установяване на вредите от произшествието. В резултат на ПТП са причинени материални щети на паркирания лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, с рег. № РА **** ВС - увреждания по калник заден ляв, врата задна лява, дръжка задна лява врата, врата предна лява, капак ляво огледало.По случая бил съставен протокол за ПТП № ******** от 06.06.******** г., а спрямо ответника бил съставен АУАН серия „АА“ № *******. Контролните органи установили, че ответникът К.

И. Б. е напуснал мястото на произшествието.Твърди се, че към датата на събитието отговорността на виновния водач на лек автомобил марка „С.”, модел „К.”, с рег. № РА **** КК била застрахована при ищцовото дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по застрахователна полица № BG/22/*************, със срок на валидност от 02.01.******** г. до 01.01.****21 г. Пострадалият отправил претенция до ищцовото дружество за изплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени в резултат от настъпилото ПТП, по която била образувана преписка по щета № ****-****-****-******. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис застрахователят определил застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС - Н.В.Т. в размер на 258,00 лева. Твърди се, че застрахователното обезщетение в размер на 258,00 лева било изплатено на увреденото лице с преводно нареждане № ********** от 08.07.******** г.Позовавайки се на разпоредбите на чл. 123, ал.

1, т. 3, б. „в“ и чл. 125, т. 7 от ЗДвП и след като в случая пострадалото МПС е било паркирано и без водач, ответникът е бил длъжен незабавно да уведоми КАТ и да остане на мястото на произшествието.Твърди, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение ищцовото дружество придобило право на регрес срещу виновния водач – ответника до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 268,00 лева, с включени 10,00 лева ликвидационни разходи, по щета № ****-****-**********. Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № ****2452****104180/****24 г. по описа на РС П. и била издадена заповед за изпълнение срещу ответника. Същият е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК предявяват настоящия иск.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез назначения особен представител – адв. Е. П. от АК П. депозира отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер.На първо място се подчертава обстоятелството, че ответникът е участник в процесното ПТП. Оспорва ответникът да е напуснал мястото на ПТП и да е възприел, че между управлявания от него автомобил и паркирания автомобил е настъпил удар, в резултат на който са настъпили материални щети по паркирания автомобил.Поддържа се още, че ответникът няма задължение да уведоми органите на МВР, тъй като няма пострадали лица и щетите са само от имуществен характер. С отказа на 2 ответника да подпише протокола за ПТП той е изразил несъгласието си с направените в него констатации.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, както и по неговата допустимост – в обжалваната му част. По отношение правилността, обхватът на въззивната проверка се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания.

В изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/****13 г. от 09.12.****13 г. на ОСГТК на ВКС, служебната въззивната проверка следва да обхване валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално нарушение на императивна правна норма. При изпълнение на задълженията си въззивният съд не констатира наличие на порок, обуславящ нищожност или недопустимост на обжалваното решение, не се констатира допуснато нарушение на императивна правна норма.

По оплакванията в жалбата:

С обжалваното решение РС е уважил иска приемайки, че ответникът е причинил виновно процесното ПТП, както и че е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от последните е било задължително по закон, поради което са налице предпоставките за реализиране на регресната отговорност по чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ.

С въззивната жалба са оспорени именно тези изводи на РС.

За да се приеме предявеният иск за основателен, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ настъпило ПТП по вина на ответника;

2/ ответникът да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; 3/ да са настъпили в резултат на същото вреди; 4/ да е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение управлявания от ответника лек автомобил; 5/ да е извършено заплащане на обезщетение за причинените на третите лица вреди от страна на ищеца.

Между страните не се спори, а се установява и от събраните пред РС доказателства, че съгласно застрахователна полица № BG/22/*************/02.01.******** г., със срок на валидност от 02.01.******** г. до 01.01.****21 г. лекият автомобил марка „С.“, модел „К.“, с рег. № РА **** КК е била застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ищцовото дружество ЗК „Лев Инс“ АД.

Според представения по делото Протокол за ПТП № ********, съставен на 06.06.******** г. от инсп. Б.Г. – мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР П., на 17.05.******** г. в 00:15 часа в гр. П., ул. „П.В.“ ответникът К. Б. при управление на МПС лек автомобил „С. К.“ с рег. № РА **** КК предприема маневра движение на заден ход и блъска паркирания лек автомобил „Ф. П.“ с рег. № РА **** ВС, собственост на Н.В.Т..

Настъпило ПТП с материални щети по двете МПС-та. В протокола е посочено, че 3 ответникът – участник 1 в пътнотранспортното произшествие е напуснал местопроизшествието. Протоколът е подписан от съставителя, от участник 2 – собственика на паркирания лек автомобил Н.Т., като е отразено, че ответникът отказва да го подпише.

Не е спорно и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищцовото дружество е уведомено за настъпилите щети по лек автомобил „Ф. П.“ с рег. № РА **** ВС, за което е образувана преписка по щета № ****-****-****-******.

По делото е приложен опис-заключение по застрахователна полица № BG/22/*************, в което писмено доказателство са описани щетите по лек автомобил „Ф. П.“ с рег. № РА **** ВС – заден ляв калник, задна лява врата, дръжка на задна врата – лява, предна лява врата, странично ляво огледало - корпус, както и експертиза по щета № ****-****-********** и сравнителна експертиза по щетата № ****-****-****-******, от които се установява, че възстановяването на автомобила възлиза на сумата от 258 лева и се предлага да се изплати обезщетение в размер на 258 лева. От представения доклад по щета № ****-****-****-******/1 се установява, че след извършена проверка на документите по образуваната преписка по щетата, е констатирано, че настъпилото на 17.05.******** г. ПТП представлява покрит риск от условията на застрахователния договор полица BG/22/*************, валидна от 02.01.******** г. до 01.01.****21 г. и следва да се изплати на Н.В.Т., собственик на увреденото МПС, застрахователно обезщетение в размер на 258 лева, а регресната претенция срещу К. И. Б. е в размер на 268,00 лева, от които 258,00 лева изплатено застрахователно обезщетение и 10,00 лева ликвидационни разходи.

Не е спорно и се установява от приложеното по делото платежно нареждане от 08.07.******** г. на банка „Юробанк България“ АД, че по сметка на Н.В.Т. е преведена сумата в размер на 258,00 лева, като за основание на превода е посочен номерът на щетата ****-****- ****-****** с наредител ищцовото дружество.

Във връзка с процесното ПТП, е съставен АУАН Серия „АА“ № ******* и НП № ****-****-****** от 29.06.******** г. на Началник Група към ОД на МВР гр. П., Сектор „Пътна Полиция“ П. за извършени от ответника К. Б. нарушения по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1 от ЗДвП– за това, че на 17.05.******** г. около 00:15 часа в гр. П. на ул. „П.В.“ е управлявал собствения си лек автомобил „С. К.“ с рег. № РА **** КК като извършил следните нарушения: предприема маневра движение назад като не се съобразява паркирания лек автомобил „Ф. П.“ с рег. № РА **** ВС, собственост на Н.В.Т. и го блъска, в резултат на което настъпва ПТП. След настъпване на ПТП -то водачът не спира, за да установи щетите и продължава движението си.

Наказателното постановление е било обжалвано от ответника и с Решение № 260143 от 01.12.******** г. по АНД № 1184/******** г. по описа на РС П. наказателното постановление е потвърдено в частта за наложеното на ответника наказание за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и отменено в частта за наложените на ответника наказания за нарушения по чл. 40, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.