Определение № 1079 от 09.10.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1079 гр. София, 08.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20211000601059 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 и 8 от НПК.

С определение № 399 от 20.08.2021 г. на Окръжен съд-Благоевград, НО, 11-ти състав, постановено по ЧНД № 623/2021 г. по описа на същия съд, е потвърдено постановление от 28.07.2021 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 331 ЗМ 201/2019 г. по описа на РУ-Разлог поради липса на осъществен състав на престъпление по чл. 124 вр. чл. 129 ал.2 от НК, респ. чл. 343 ал.1 б.“в“ вр. чл. 342 ал.1 от НК.

Срещу това определение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Т.Г. К., повереник и процесуален представител на Г. В. Б., М. В. Б. и Н. С. Б. – всички наследници на починалия В. Г. Б..

В жалбата се сочи, че окръжният съд, както и прокуратурата са базирали своите съображения за прекратяване на делото единствено и само на предположения, като основният им мотив е, че пострадалият непосредствено след инцидента е заявил на полицейските служители, че Ж. не го е блъскал или удрял, а той сам си бил паднал на земята. В жалбата се поддържа обаче тезата, че предвид нараняванията, които е получил мозъчна контузия средна степен, травматични кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и над твърдата мозъчна обвивка и други, едва ли пострадалият е бил адекватен към момента, в който е заявил това и едва ли е могъл правилно да възприеме фактите и да ги възпроизведе, но че това обстоятелство не е било анализирано от съда. В тази връзка се изтъква, че и от прокуратурата, и от съда се твърди, че след като Б. сам е посочил, че нито е бил удрян, нито е блъскан от автомобила, то това е самата истина, без да се анализира останалия 1 доказателствен материал. По този повод се твърди също, че вещите лица от изготвените в хода на допълнителното разследване САТЕ са категорични, че не може да бъде изключен механизъм на блъскане на пострадалия с ниска скорост от въпросния микробус на Ж..

Според подалият жалбата повереник неизяснен остава фактът, отразен от ОС-Благоевград, каква е причината и защо въпросният микробус е спрял след като един път е потеглил, какво е правил непродължителен период от време и след това отново е тръгнал, след което пострадалият е намерен паднал на земята. Относно този факт в жалбата се изразява предположение, че причината микробусът да спре е именно това, че след като същият /микробусът/ е блъснал пострадалия, макар и с ниска скорост, Ж. спира да види какво става, вижда падналия на земята Б. и след това потегля.

Претендира се, че не е анализиран и въпроса от какво са получени травматичните увреждания на гръдния кош и наличието на голям травматичен подкожен кръвоизлив, за които се приема, че са в резултат на значителен по сила удар или притискане между твърди тъпи предмети в тази област. Относно същите се изтъква, че вещите лица не изключват пострадалият да е бил блъснат от микробуса, в резултат на което той да е паднал на земята и да е получил нараняванията. В тази връзка като правилни се считат констатациите на вещите лица, че всичките наранявания не могат да се получат от падане на пострадалия върху терена.

Прави се и оплакване, че не е изследвано и обстоятелството, че увреждания по тялото на пострадалия са открити в тилната област на черепа, по лявото ухо и наранявания на меките тъкани на черепа отляво, счупвания в гръдната област на две ребра от лявата страна на тялото и голям хематом в лявата поясна област. Изтъква се, че ако се приеме за верен механизмът на падане от собствен ръст, то това, според подалия жалбата, означава, че Б. е падал няколко пъти на земята и е ставал и отново е падал. Заявява се, че няма логика и не може от едно единствено падане от прилошаване да е налице и да се получи счупване на две ребра вляво, нараняване на лявото ухо, както и нараняване в поясната област и едновременно с това и нараняване в тилната област. Счита се, че този механизъм отново не е бил изяснен.

В жалбата се претендира, че не са изследвани и твърденията на наследниците на пострадалия, че вътрешно черепните травми може да са получени от блъскане с ръба на микробуса по тялото на пострадалия в областта на поясната област, който ръб е с височината на нараняването в поясната област, след като под това въздействие на инерционните сили тялото полита назад, най-отдалечената точка на тялото, а именно главата се удря в лявата си част в страничната предна греда, държаща предното стъкло, и вследствие на този удар тялото е отхвърлено напред и пада на земята, както е открито и от свидетелите.

В жалбата се оспорва и приетото от вещите лица, че уврежданията може да са получени от падане от собствен ръст при падане върху бордюр или камък. Твърди се, че видно от приложения протокол за оглед и фотоалбум към него /който е извършен една година след 2 инцидента/ улицата се състои от пръст и че тя е без каквито и да било бордюри, а камъните, които се намират по нея от дълги години, до такава стенен са пропаднали в земята, че и да иска човек да се нарани на тях няма да може да го направи, защото същите са на нивото на почвата и не стърчат. Заявява се, че всичко това още повече доказва тезата на жалбоподателите, но че и това обстоятелство не е обсъдено и анализирано. Претендира се, че с това на практика се пропуска основен момент - че на улицата няма бордюри, поради което като най-вероятна причина за смъртта се сочи именно блъскането от въпросния микробус, която възможност не се изключва от вещите лица.

Прави се оплакване, че разследването не е водено обективно. В тази връзка се претендира, че и до момента не е намерен отговор на въпроса от какво са получени черепната травма и гръдната травма. Твърди се обаче, че старият кръвоизлив не е бил причината за настъпването на смъртта на Б..

Предвид така изложените аргументи подалият жалбата повереник моли да бъде отменено атакуваното определение на ОС-Благоевград, с което е потвърдено прекратителното постановление на ОП-Благоевград, и делото да бъде върнато за допълнително разследване за изясняване на горните обстоятелства, както й бъде назначена допълнителна комплексна САТЕ, която да отговори на въпроса възможно ли е при описания по-горе в жалбата механизъм да се получат травматичните увреждания на починалия Б..

Софийски апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:

С постановление на прокурор при Районна прокуратура – Разлог от 12.07.2019 г. по пр.пр. 749/2019 г. по описа на РП - Разлог е било образувано досъдебно производство /№ 331 ЗМ-201/2019 г. по описа на РУ – Разлог при ОДМВР - Благоевград/ за това, че на 12.05.2019 г. в с. Баня, община Разлог, област Благоевград е причинена средна телесна повреда на В. Г. Б. от с. ***, община ***, област *** - престъпление по чл. 129 ал.1 вр. ал.2 от НК.

С постановление от 14.10.2019 г. досъдебното производство е изпратено от РП-Разлог на ОП-Благоевград по компетентност с оглед събрани доказателства за евентуално извършено престъпление с възможна правна квалификация измежду тези по чл. 115 от НК, по чл. 124 от НК и по чл. 343 ал.1 б.“в“ от НК.

С постановление на прокурор при ОП-Благоевград от 25.10.2019 г. досъдебно производство № 331 ЗМ-201/2019 г. по описа на РУ – Разлог при ОДМВР - Благоевград е прието по компетентност от Окръжна прокуратура – Благоевград с оглед наличието на доказателства за извършено престъпление по чл. 124 ал.1 вр. чл. 129 от НК, като е постановено досъдебното производство да продължи за престъпление по чл. 124 ал.1 вр. чл. 129 от НК.

3

В хода на разследването никое лице не е било привлечено в качеството на обвиняем за горното или за друго престъпление.

С постановление на прокурор при ОП-Благоевград от 29.07.2020 г. на основание чл.243, ал.1, т. 1 вр. чл.24, ал.1 т.1 от НПК е било прекратено наказателното производство по ДП № 331 ЗМ 201/2019 г. по описа на РУ – Разлог при ОДМВР – Благоевград. Това прекратително постановление е било обжалвано от наследниците на починалия В. Г. Б. пред ОСБлагоевград, който с определение № 2974/11.08.2020 г. на 11 наказателен състав по ЧНД № 489/2020 г. е отменил прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство и е върнал делото на ОП –Благоевград за допълнително разследване, в хода на което да бъдат изпълнени дадените в мотивната част на определението указания.

Определението на ОС-Благоевград е било потвърдено с определение от 04.11.2020 г. на САС, НО, 3-ти състав, постановено по вчнд № 1161/2020 г.

С процесното постановление на прокурор при ОП-Благоевград от 28.07.2021 г. на основание чл. 243, ал. 1 т.1, вр. чл. 24, ал. 1 т.1 от НПК наблюдаващият прокурор отново е прекратил изцяло наказателното производство по ДП № 331 ЗМ 201/2019 г. по описа на РУ-Разлог при ОДМВР-Благоевград поради липса на осъществен състав на престъпление по чл. 124 вр. чл.

129 ал.2 от НК, респ. по чл. 343 ал.1 б.“в“ вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК.

Това прекратително постановление също е било обжалвано от наследниците на починалия В. Г. Б. пред ОС-Благоевград, който със съдебен акт, предмет на настоящата въззивна проверка - определение № 399 от 20.08.2021 г., постановено по НЧД № 623/2021 г. по описа на същия съд – 11 наказателен състав, го е потвърдил като правилно и законосъобразно.

В настоящото контролно производство въззивният съд, също като първоинстанционният, е длъжен да провери дали прекратителното постановление е обосновано и дали при прекратяването на наказателното производство са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон. Затова в текущото производство въззивната инстанция е длъжна да анализира цялата доказателствена съвкупност, въз основа на която е установена относимата към предмета на делото фактическа обстановка, и с оглед на това да прецени дали установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал. Освен това следва да бъде преценена процесуалната законосъобразност на самото разследване /дали същото е извършено обективно, всестранно и пълно/; на извършените действия по разследването /дали събирането на доказателствения материал е протекло съобразно императивните процесуални норми/; на дейността по оценката на доказателствения материал /дали същият е обсъден в своята цялост, дали не е игнорирана част от него, дали са обсъдени противоречивите доказателствени материали и т.н./; както и на самото изготвяне на постановлението за прекратяване на наказателното производство /дали прокурорът е допуснал нарушения при изготвянето му – като не е изложил мотиви или същите са 4 противоречи, не е изложил фактически констатации, не е посочил фактическите и/или правните основания за прекратяването/. На оценка подлежи и материалната законосъобразност на постановлението за прекратяване – дали е допусната грешка при прилагането на материалното наказателно право при обосноваване наличието на основанието за прекратяване /в случая произнасянето по законосъобразността на постановлението за прекратяване несъмнено е обусловено от отговора на въпроса дали е извършено престъпление, което предполага преценка за правилното прилагане на материалния закон/.

При извършената проверка на прекратителното постановление и на потвърждаващия го първоинстанционен съдебен акт, изхождайки от горните положения, въззивната инстанция намира сериозни основания да заяви своето несъгласие с направените в тях решаващи фактически и правни изводи.

На първо място, преценявайки обосноваността и процесуалната законосъобразност на постановлението за прекратяване, въззивният съд констатира, че при изложението на възприетата релевантна фактология относно установените по тялото на починалия В. Г. Б. телесни увреждания и механизма на тяхното причиняване в прокурорския акт на практика механично са възпроизведени заключенията и отговорите на отделните назначени СМЕ /общо четири на брой/, без същите да са съпоставени и анализирани и без въобще да са обсъдени съществуващите в тях противоречия и несъответствия. Същото е сторено и от окръжния съд, който е предприел напълно идентичен подход, а именно – възпроизвеждане на заключенията на СМЕ в изложението на възприетата фактическа обстановка без обсъждане и анализ, включително и на съществуващите противоречия.