Протокол № 7401 от 31.03.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 7401 гр. София, 28.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.И.И.-А. при участието на секретаря Ц.Б.Т.

Сложи за разглеждане докладваното от М.И.И.-А. Гражданско дело № 20221110133008 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ „Д.Е.Е.“ ЕООД - редовно призован, представлява се от адв. В. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ „П.Е.С.Т.“ ООД - редовно призован, представлява се от адв. Й. с пълномощно по делото.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. В.: Поддържам исковата молба по претенциите за законна лихва , в т. 2 от петитума, и иска по чл. 309 „а“ ТЗ, т. 3 от петитума. След завеждането на делото с платежно нареждане от 18.11.2022 г. ответникът е платил сумата на навлото и в тази част не поддържаме исковата молба. По отношение на мораторната лихва представям и моля да приемете справка за изтеклата лихва от датата на исковата молба до датата на плащането, с препис за ответника, и моля тази лихва да бъде добавена към иска, на основание чл. 214, ал. 2 ГПК и тъй като се касае за лихва, която е изтекла по време на делото, това не представлява увеличение на иска в обичайния смисъл. По отношение на доклада, моля да включите в същия, че е предявен иск по чл. 309 „а“, ал. 1 ТЗ.

Адв. Й.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора. Потвърждава се и заявеното в отговора, че преди подаване на писмения отговор моят 1 доверител е извършил плащане на процесната фактура. Оспорваме иска по чл.

309 „а“ ТЗ. Смятаме, че не може да се кумулира тази претенция с деловодни съдебни разноски. Противопоставям се на искането в днешно съдебно заседание и представената справка за дължима лихва. В петитума на исковата молба е ясно – претендира се главницата, която е платена впоследствие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане, и една отделна претенция от 3,43 лв. за периода от 11.03.2022 г. до датата на исковата молба. В този смисъл, изчислението, обективирано в справката, не е необходимо и е ненужно при изясняване на делото от правна и фактическа страна. Няма и някаква нова претенция, която да се предявява. То е законната последица на решението. Нямам нови доказателствени искания.

Адв. В.: Не поддържаме иска в тази част, но ще претендираме плащане на разноски, защото е станало след датата на исковата молба. Нямам други искания.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА делото съгласно Определение от 15.02.2023 г., като ДОПЪЛВА същото: а именно, че е предявен и иск с правно основание чл. 309 „а“, ал. 1 ТЗ, общо за сумата от 80 лв.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства.

Страните /поотделно/: Няма да сочим други доказателства.

СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа и правна страна, с оглед на което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв. В.: Моля да отхвърлите иска за платеното навло, тъй като е платено, макар и след завеждане на делото. Моля да осъдите ответника да заплати мораторна лихва върху главницата от датата, на която е станало изискуемо вземането до датата на плащане, като вземете предвид и периода след образуване на делото до плащането, което е известно. По отношение на чл.

2

309 „а“, ал. 1 ТЗ, моля също да уважите иска, тъй като в тази част законът „казва“, че „страната, която е направила покана…“, в случая такава има и не се оспорва, че е направена, „…има право да събира разноски за доброволно събиране на вземането в минимален размер 80 лв., като не се дължи и доказване на разходи за тази сума. Както се вижда, няма спор, че между страните има договор за превоз, че този договор за превоз е изпълнен от моя доверител и че навлото му е било дължимо, не е било платено доброволно от ответника, поради което се е наложило и завеждането на делото. Плащането в хода на делото представлява безспорно признание на иска, поради което акцесорните претенции, свързани с главното вземане, подлежат на удовлетворяване от съда и моля да постановите решение в този смисъл.

Претендирам разноски, за които представям списък по чл. 80 ГПК.

Адв. Й.: Моля да отхвърлите исковете, предявени от ищеца, като неоснователни и недоказани. Съображения сме изложили подробно в писмения отговор. Главният иск за процесната фактура от 120 лв. е неоснователен, тъй като в хода на делото действително е платено. Искът по чл. 309 „а“ ТЗ е също неоснователен. В хода на делото се претендират разноски. Има трайна практиката на Върховния съд, че кумулацията на тези разноски е недопустима, или едното, или другото. Тук се претендират и съдебни разноски, и такива разноски. Претендирам разноски, за които представям списък по чл. 80 ГПК.

Адв. В.: Обезщетението по чл. 309 „а“ ТЗ е обезщетение, а не разноски, поради което не става дума за кумулирането му с други разноски.

СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.

Съдебното заседание приключи в 09:42 часа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ Секретар: _______________________

3