Решение № 17 от 14.01.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Габрово, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20244210100467 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на субективно съединени искове, заявени от М. И. Я., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул."***********" № 30, бл. 30 срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40- 46 и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Люлин”, ж.к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър Център", ет. 2, офис 40-46.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищцата:

Твърди, че на 14.10.2022г. между ищцата М. И. Я., ЕГН ********** и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1324, р-н „Люлин", ж.к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46 представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров бил сключен Договор за паричен заем № 4615684. По силата на договора, ответното дружество предоставило на ищеца сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, която ищцата имала задължение да върне в срок от 3 месеца чрез 3 последователни месечни вноски, както следва – н а 16.11.2022г., 16.12.2022г. и 15.01.2023г., всяка от които в размер на 52,94 лева.

За срока на договора бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 %, който не подлежал на промяна. Годишният процент на разходите съгласно чл. 2, т. 8 от 1 договора бил 39,44%. Общият размер на дължимата сума бил 158,82 лв. и представлявала сбор от заемната сума и размера на възнаградителна лихва за целия срок на договора, начислена към момента на неговото сключване.

В чл.4 от Договор за паричен заем № 4615684/14.10.2022г., М.Я. се задължавала в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на Договора да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения:

- две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв.

/хиляда лева/; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен", като поръчителят трябва да подпише Договор за поръчителство;

- банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7 със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по Договора;

- одобрено от Заемодателя Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

На същата дата 14.10.2022г. М. Я. подписала договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК 202513690. Съгласно текста на договора за гаранция, „Файненшъл България" ЕООД, гарантирало изпълнението на сключения между ищцата и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД договор за кредит, по силата на който то отговаряло солидарно с М. Я., за изпълнението на всичките й задължения, възникнали съгласно Договор за паричен заем №4615684/14.10.2022г., както и за всички последици от неизпълнението му.

В чл. 3, ал. 1 от Договора за гаранция било уговорено, че ищецът дължи възнаграждение на „Файненшъл България" ЕООД в размер на 42,18лв., платими разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 14,06 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по основния Договор за паричен заем заедно с вноските по договора за кредит.

Дължимото възнаграждение по Договора за гаранция не било заплатено от ищцата.

Двата сключени договора - Договорът за паричен заем и Договорът за предоставяне на гаранция от 14.10.2022г. били нищожни по следните аргументи:

С договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35% се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга. Трайно се приемало, че противоречаща на добрите нрави била уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, над трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва.

Не били спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК в договора за паричен заем да е записан действителният размер на ГПР - угвореното възнаграждение за фирмата - поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите.

При справка в Търговския регистър по партидата на „Файненшъл България" 2

ЕООД се установявало, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България" ЕООД било „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Основен предмет на дейност на „Файненшъл България" ЕООД били гаранционни сделки, каквато била и Договорът за гаранция, сключен с М. Я.. Печалбата на „Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като гарант, се разпределяло в полза на едноличния собственик „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Със сключване на договора за поръчителство/гаранция се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в него се уговоря възнаграждение, което в последствие да бъде разпределено като печалба. Със сключването на договора за гаранция на практика се заобикалял законът и се извършвало допълнително оскъпяване на договора за кредит, чрез допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК.

Това от своя страна водело до недействителност на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПК.

Искането на ищеца е съдът да постанови решение с което:

- да признае за установено между страните М. И. Я. и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, че сключеният между тях Договор за паричен заем № 4615684 от 14.10.2022 г. е недействителен, като противоречащ на императивните изисквания на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 143 от Закона за защита на потребителите и чл. 22 от Закона за потребителския кредит;

- да установи в отношенията между страните, че М. И. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „ ***********"№30, бл.30 НЕ ДЪЛЖИ на „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление р. София, п.к.

1324, р-н „Люлин", ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П. Благовестов Дамянов сумата 42,18 лв., представляващо възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция от 14.10.2022г., във връзка с чл. 4 от Договор за паричен заем № 4615684 от 14.10.2022 г., както и да му бъдат присъдени сторените съдебни и деловодни разноски, като на представлявалия ищцата адвокат бъде определо адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА.

2 . От страна на ответника „Файненшъл България" ЕООД, с ЕИК 202513690:

Ответникът, чрез процесуалния неоснователен по следните съображения: си представител оспорва иска като

Твърденията на ищеца, че „със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит" „..печалбата на „Файненшъл България” ЕООД от извършената от него търговска дейност, като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт" АД" били несъстоятелни. Възнаграждението по договорите за поръчителство, които „Файненшъл България” ЕООД сключвало със своите клиенти било насрещната престация срещу поето задължение за обезпечаване на кредит.

Дружеството сключвало гаранционни сделки по занятие. Като всяка стопанска/ търговска дейност, същата се осъществявала с цел положителен финансов резултат.

Какъв е резултатът от извършваната от дружеството стопанска дейност, дали е положителен или отрицателен и как се разпределя след приключване ма финансовата 3 година било ирелевантно в процесния случай. Разпределението на евентуалния положителен резултат от стопанската дейност на дружеството по никакъв начин не се отразявало на действителността на договора за поръчителство, поне според действащото в страната и в ЕС законодателство.

Твърдението на ищеца, че „със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК" също било несъстоятелно.

„Файненшъл България” ЕООД сключвало гаранционни сделки по занятие.

Съображенията за нищожност на договора за поръчителство се основавали на погрешното схващане на ищеца, че процесният договор е част от договора за паричен заем, че към процесния договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит и пр. идеи, които не засягали действителността на договора за поръчителство.

Договорът за паричен заем бил сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД, а не с ответника „Файненшъл България" ЕООД. Договорът за поръчителство, сключен с „Файненшъл България" ЕООД или отделни негови клаузи не били част от договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД. Поемането в договор за потребителски заем на акцесорното задължение от заемателя да осигури обезпечение не лишавало договора за поръчителство от основен предмет със страни поръчителя и длъжника. Основният предмет на договора за поръчителство не ставало част от съдържанието на договора за потребителски кредит. Част от съдържанието на договора за потребителски кредит било единствено акцесорното задължение на заемателя да осигури обезпечение. Дори „свързаността” на двете дружества не можело да превърне договора за поръчителство в договор за кредит.

Твърденията за нарушения на Закона за потребителския кредит били напълно неотносими към процесния договор, поради факта, че разпоредбата на Закона за потребителския кредит и последиците от неприлагането им били относими единствено само за договорите за потребителски кредит, какъвто процесният договор категорично не бил.

Договорът за поръчителство/предоставяне на гаранция бил извън приложното поле на Закона за потребителския кредит, определено чрез разпоредбите на чл. 1-4.

Всякакви твърдения за нищожност на основание разпоредби на Закона за потребителския кредит били напълно ирелевантни. Ирелевантни били твърденията за „свързаност” между „Файненшъл България" ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт" АД.

Връзката между двете дружества не променяла приложното поле на Закона за потребителския кредит, който не се прилагал по отношение на Договора за поръчителство/предоставяне на гаранция. Връзката между двете дружества не била основание възнаграждението по договора за поръчителство да се включва при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен кредит.

Определящо за това кои разходи се приемат за общ разход по кредита била връзката с предмета, а не връзката между субектите.

Процесният договор за поръчителство бил действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания па закона, тъй като бил сключен валидно - между лице, което било вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.3а ЗКИ, в рамките на предмета, за който било вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като била спазена и изискваната форма. Процесният договор за поръчителство не страдал от пороците, посочени в исковата молба или твърдените 4 пороци не водели до нищожност на договора.

„Файненшъл България” ЕООД било вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Дружеството сключвало договори за поръчителство в рамките на дейността, за която било регистрирано.

Договорът за поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл България" ЕООД, уреждал техните отношения по повод задължението па „Файненшъл България" ЕООД да обезпечи кредита на ищеца.