Решение № 260057 от 19.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260057

19.04.2022 г., град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански състав

На 29.03.2022 г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Ангелина Костадинова като разгледа докладваното от съдия Дафина Арабаджиева в.гр.дело № 2607 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7 против Решение № 260341 от 14.09.2020 г., постановено по гр. д. № 3077/ 2020 г., по описа на Районен съд – Пловдив, с което жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, е осъден да заплати на К.Г.А., сумата 1 737, 55 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1 978, 5 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 15.01.2017 г. - 15.01.2020 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до 24.02.2020 г. в размер общо на 254, 80 лева, заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 24.02.2020 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано като противоречащо на материалния закон. Настоява се за неправилно приложение на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. като специална спрямо ЗМВР, както и се развиват доводи за приложимата в случая правна уредба. Поддържа се, че през процесния за делото период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. /отм.ДВ бр.3 от 10.01.2020 г. и бр.4 от 14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г., постановено по адм.д.№ 8601 по описа за 2019 г. на ВАС/, в която е дадена изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители на МВР извънреден труд и нощен труд, а така и че няма празнота в закона, която да налага приложение на друг нормативен акт по аналогия. На второ място, приема се, че дори искът да е доказан по основание, то той не бил доказан по размер с довода, че разликата между базата преди преизчислението на нощния труд чрез коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ и полученото след преизчислението, се заплаща като дневен труд, а не при завишена с 50 % ставка. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което да се отхвърлят предявените искове като недоказани по основание и размер, или недоказани само по размер. Претендира направените по делото разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално отхвърляне на жалбата прави възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна К.Г.А., чрез пълномощника по делото адвокат Т.А., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Взема се становище по конкретните оплаквания във въззивната жалба и се излагат подробни доводи за неоснователност на изложените в жалбата твърдения и аргументи, като същевременно се развиват съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Поддържа, че в Наредба 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители на МВР, липсва норма за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143, което представлявало празнота в уредбата за държавните служители на МВР. При наличието на такава непълнота в специалната уредба следвало да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. По отношение на второто възражение досежно размера на исковата претенция, се позовава на приетата в производството ССчЕ, неоспорена от ответника и отразяваща реалния размер на сумата, която се дължи от ответника. Възражението за приложението на чл.9г. от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, действаща през периода 01.01.2018 г. - 17.07.2018 г. се намира за неоснователно, тъй като цитираната разпоредба касаела регистрацията на положения извънреден труд пред Инспекцията на труда и не освобождавала ответника от задължението му да превръща действително отработените от служителя часове нощен труд в дневен и да заплаща възнаграждение. Въз основа на изложеното в отговора се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционното производсто е образувано въз основа на предявен от К.Г.А. против Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2173,93 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 2847,11 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 15.01.2017 г. - 15.01.2020 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до 24.02.2020 г. в размер общо на 261,20 лева, заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 24.02.2020 г., до окончателното й изплащане.

Ответникът с отговора си по реда на чл.131 ГПК е оспорил предявените искове с позоваването на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурства, времето за отдих и почивки на държавните служители, като намира същата за приложима. Излага подробни съображения, че ЗДСл и КТ не намират приложение, както и че липсва законова уредба или акт на МС, допускащ преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1.143. Предвид на това, намира за необосновано приложението на НСОРЗ. Искът е оспорен и с довода, че през процесния период на ищеца е заплатен както извънреден, така и нощен труд по представени платежни бележки. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

С обжалваното решение районният съд е приел че разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 2007 г. има характер на специална норма по отношение на ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за неуредените от тях случаи. Предвид на това и констатациите в заключението на ССчЕ за отработени от ищеца 1731 часа нощен труд, които след приравняването им на дневен труд с коефициент 1, 143 съставляват 1978,5 часа, е уважил исковете за заплащането на допълнително възнаграждение в размер общо на 1737,55 лева и на мораторна лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период в размер общо на 254,80 лева (в какъвто размер е и изменената искова претенция, съгласно допуснатото с протоколно определение от 12.08.2020 г. изменение).

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи.

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът е служител на МВР, като през процесния период е заемал длъжността „***“ към Сектор „СПС“ при ОД на

МВР - гр. Пловдив.

Не е спорно и че за този период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд, което се удостоверява и от приетите по делото като писмени доказателства служебни бележки.

Представени са и приети като писмени доказателства Заповеди № 317з-1641 от 20.04.2015 г., № 8121з-791-2810 от 28.10.2014 г., № 8121з-40/15.01.2015 г. № 8121з-1429/23.11.2017 г., правна консултация и справка – извадка от разплащателна ведомост за положен извънреден и нощен труд за периода м. януари 2017 г.- м. януари 2020 г.

От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че отработените от ищеца К.Г.А. часове нощен труд за периода от 15.01.2017 г. до 15.01.2020 г. са 1731 часа, след приравняването им на дневен труд с К=1.143, стават 1978,5 часа, като разликата от 247,5 часа представляват положен извънреден труд, в стойностно изражение в размер на 1737,55 лв. Установява се, че тази сума не е изплатена на ищеца. Относно размерът на обезщетението за забава, същото е установено от вещото лице в размер от 254,80 лв.

С оглед на така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в

МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период е действала Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г., която е отменена с §

4 от заключителните разпоредби на Наредба

№ 8121з-36 от 07.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., и Решение № 16766 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което отмяната поражда своите правни последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на Наредба

№ 8121з-776/29.07.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г. за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.