Присъда № 17 от 01.11.2022, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 17/01.11.2022 г. по НОХД № 193/2022 година по описа на РС-И.

Районна прокуратура – Разград е обвинила:

Е. С. А., ЕГН : **********, от с.С., обл.Разград, в това, че на 16.10.2021 г., в с. С., обл. Разградска, по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на повече от едно лица, а именно: лека телесна повреда на Т. С. З. от с. Л., общ. И., изразяваща се в три разкъсно-контузни рани в теменна областна главата и кръвонасядане в долновътрешната част на дясно бедро, които увреждания по своята медикобиологична характеристика обуславят разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и лека телесна повреда на О. Б. Т. от с. Д., общ. И., изразяваща се разкъсно-контузна рана в лява слепоочна областс подлежащ оток и кръвонасядане и мораво кръвонасядане на горния клепач на лявото око и разлято – върху подочието, което увреждане по своята медико-биологична характеристика обуславя разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.

Представителят на РП-И. поддържа обвинението от фактическа и правна страна. Пледира за налагане на наказание „глоба“ в условията на чл. 78а НК, тъй като са нА.це предпоставките за това.

Подсъдимият, редовно призован по реда на чл. 247в НПК за разпоредително заседание, не се явява, като производството се гледа в негово отсъствие при условията на чл. 269 ал. 1 НПК. В хода на досъдебното производство не се признава за виновен по така повдигнатото обвинение.

Упълномощеният защитник адв.А. М. от АК – Разград пледира за оправдателна присъда, алтернативно – за налагане на наказание в минимума с приложението на чл. 78а НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е. С. А. е роден на 06.09.1989г. в Република Турция , български гражданин, живущ в с.С., обл.Разград, женен, с основно образование, неработи, неосъждан (реабилитиран).

Свидетелите О. Т. и Е. А. са бивши съпрузи, като от брака си имат родено едно дете – М. О. Б., роден на 07.06.2018 г. С влязло в сила на 18.02.2020 г. Решение № 9/21.01.2020 г. по гр.д. № 1299 по описа на РС – Разград брака между двамата свидетели е прекратен, като упражняването на родителските права по отношение на детето М. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

Въпреки съдебното решение св.Е.А. не допускала св.О.Т. до детето. В резултат на това св.О.Т. предявил през 2020 г. в РС – Разград иск срещу св.Е.А. по чл. 59, ал. 9 СК – за изменение на постановените с цитираното съдебно решение мерки по отношение на детето М., който бил отхвърлен.

Междувременно през месец април 2020 г. св.О.Т. подал жалба в прокуратурата срещу св.Е.А. за възпрепятстването от страна на бившата му 1 съпруга да се вижда със сина си. Първоначално било образувано досъдебно производство № 157/2020 г. по описа на РУ МВР – И. за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, но в последствие било прекратено поради събрани доказателства за осъществен състав на деянието по чл. 182, ал. 2 НПК, което се преследва по тъжба на пострадА.я.

Тъй като св.О.Т. продължавал да не успява да се види с детето си в определените със съдебното решение дни, той се снабдил с изпълнителен лист и инициирал образуване на изпълнително дело № 186/2021 г. по описа на ДСИ при РС – И. срещу бившата си съпруга. Със съдействието на ДСИ бащата успял да се види със сина си няколко пъти. Въпреки това отношенията между двамата бивши съпрузи били обтегнати.

Междувременно св.Е.А. се омъжила за подс.Е. А. и заживяла със сина си М. при него, в дома му в с.С..

На 16.10.2021 г. (третата събота от месеца) св.О.Т. следвало, съгласно определения със съдебното решение режим на лични отношения, да вземе сина си М.. За целта той помолил св.Т. З. да го закара с неговия автомобил „Мазда 6“, заедно с майка му – св.М. К., в с.С.. Към 10.00 ч. тримата пристигнА. пред дома на подсъдимия в с.С..

По същото време подс.Е.А. потеглил с лек автомобил „Опел Астра“ към гр.Русе, където съпругата му била родила дете предния ден. Виждайки потеглящия автомобил, св.Т. Закщир свирнал с клаксона на личния си автомобил, за да бъде забелязан от шофьора на „Астра“-та. Подс.А. видял, че пред дома му спира непознат автомобил, направил обратен завой и се върнал, като спрял зад автомобила на св.З. и слязъл. В същото време от първия автомобил слезли свидетелите О. Т. и М. К.. Св.Т. се приближил до подсъдимия и го попитал къде е сина му М., а Е. А. му отговорил, че детето е при баба си в с.Богданци. Тогава св.Т. съобщил, че е дошъл да вземе сина си, на което Е. А. се развикал и започнал да го псува. В следващия момент извадил с дясната си ръка зад гърба си закупения предния ден газов пистолет и стрелял във въздуха. Веднага след това подсъдимият ударил св.О.Т. с дръжката на пистолета по главата в областта на лявото око. В резултат от главата на свидетеля потекла кръв, а той приклекнал и вдигна ръка, за да се предпази. Междувременно св.М.К., която била в непосредствена близост до двамата, се уплашила и развикала, а св.Т.З., който до този момент стоял в колата и наблюдавал случващото се, слязъл и се притекъл на помощ на св.О.Т. като го прихванал и се опитал да го прибере в автомобила си. В този момент бил с гръб към подсъдимия, който му нанесъл удар с дръжката на пистолета в теменната област на главата. Св.Т.З. почувствал силна болка, приклекнал и се завъртял към подс.Е.А., който в този момент възпроизвел още един изстрел с газовия пистолет и ударил повторно св.Т.З. по главата.

При този удар пълнителя на пистолета паднал на земята. Тогава св.Т.З. приканил св.О.К. да си ходят и го избутал към автомобила. Св.М.К. тръгнала с тях. Отдалечавайки се към колата тримата видели как подс.Е.А. отново насочва пистолета към тях и го чули да натиска спусъка, но без да възпроизведе изстрел. Той бръкнал в джоба на якето си и тръгнал към тях, но в следващия момент се подхлъзнал и паднал на асфалта по лице. В този момент от дома на подсъдимия излязъл баща му св.С. А., който държал голям нож в ръката си, приближил се към сина си и му помогнал да стане, а на тримата свидетели извикал да си ходят.

След като се качили в автомобила свидетелите отишли в центъра на с.С., където Т.З. звъннал на телефон 112 и съобщил за случилото се, като 2 обяснил, че имат нужда от помощ. На сигнала се отзовА. полицейските служители свидетелите ПЛ. В. и С. М., на които св.О.Т. и св.Т.З. разказА. за случилото се. Дошъл и екип на спешна помощ, който откарал пострадА.те в ЦСМП – Разград, където раните им били обработени и те били пуснати за домашно лечение.

В същото време подс.Е.А. се изправил, прибрал пистолета и пълнителя в кутия и звъннал на св.АН. Р. (майка на съпругата му), разказал й, че е дошъл бившия съпруг на дъщеря й и го набил, и я помолил да звънне на телефон 112, което тя направила. Междувременно той тръгнал за гр.Разград, като минал през приемната на РУ – И. в с.С., където разказал на намиращия се там св.СТ. М. същото, което казал и на св.А.Р.. В болницата в гр.Разград подс.Е.А. също разказал, че му бил нанесен побой, както и че бил загубил съзнание за секунди. Там бил прегледан и настанен в хирургично отделение за наблюдение. По – късно при него дошли служители от РУ – Разград и му снели сведение за случилото си, като на тях подсъдимия предла доброволно пистолет марка „EKOL Р29 cal.9mm P.A.K “ с фабр.№ V2iEKCMYS***, 1 бр. пълнител, 2 бр. патрони и 1 бр. накрайник за цев, поставени в черна пластмасова кутия.

В хода на разследването, на 19.01.2022 г., подс.Е.А. предал с протокол за доброволно предаване шушлеков елек, червен на цвят с качулка, с надпис „URBAN MUCH MORE“, с който твърдял, че е бил облечен на 16.10.2021 г., когато се случили събитията пред дома му със свидетелите О.К. и Т.З..

От заключенията на вещото лице по назначените съдебно-медицински експертизи се установява, че в резултат на инцидента на 16.10.2021 г. св.Т.З. е получил три разкъсно-контузни рани в теменната област на главата и кръвонасядания в долновътрешна част на дясно бедро, а св.О.Т. е получил разкъсно-контузна рана в лява слепоочна област с подлежащ оток и кръвонасядане и мораво кръвонасядане на горния клепач на ляво око и разлято- върху подочието, които по своята медикобиологична характеристика обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмите могат да бъдат получени от удар с дръжка на пистолет.

По отношение на подс.Е.А. експертизата установява, че същия е получил на 16.10.2021 г. счупване на носни кости и охлузвания в областта на главата, като са нА.це и клинични данни за сътресение на мозъка без обективно установена отпадна неврологична симптоматика. Уврежданията обуславят временно застройство на здравето неопасно за живота, като травмата на главата е получена по общия механизъм на удар/и в/върху твърд/и тъп/и и тъпоръбести претмети и може да е резултат както от удар с крак, така и от съмостоятелно падане от собствен ръст „по лице“ върху терена – асфалтова настилка.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – бА.стична експертиза се установява, че предадения с протокол за доброволно предаване от подс.Е.А. газов пистолет представлява газ сигнален пистолет и е годен да произведе изстрели. Същият е стандартен фабричен автоматичен газов пистолет и не представлява огнестлено оръжие по смисъла на закона, а неогнестрелно такова – газ сигнално по смисъла на чл. 4, ал. 7 ЗОБВВПИ. По отношение на предадените 2 бр. боеприпаси същите са 9мм, халосни патрони за самозарядни пистолети от всички модели, както и за конкретния пистолет и представляват годни боеприпаси за неогнестрелно оръжие по смисъла на чл.

7, ал. 2 ЗОБВВПИ.

Изготвената аудиотехническа експертиза възпроизвежда разговорите, 3 проведени между св.Т.З. и оператор от ЕЕН 112 и св.А.Р. и оператор от ЕЕН 112 на 16.10.2021 г.

Така изложеното от фактическа страна се установява от показанията на свидетелите О. Т., Т. З., М. К., ПЛ. В., С. М., СТ. М. и Г. М., отчасти от показанията на свидетелите С. А., АН. Р., Е. А., М. М. и на самия подсъдим Е.

А., както и от събраните писмени доказателства и заключенията на вещите лица по назначените съдебни експертизи.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

От всички посочени гласни доказателства безспорно се установи, че на процесната дата е възникнал инцидент между св.О.Т. и подс.Е.А., като повод за този инцидент е желанието на свидетеля да осъществи установения с влязло в сила съдебно решение режим на лични отношения със сина си М..

Категорично се доказа, че на инцидента пряко са присъствА. и свидетелите М.К. и Т.З..

Спорният момент в настоящото производство е кой от двамата е започнал скандала, прерастнал във физическа разправа и съответно кой на кого и как е нанесъл удари, довели до съответните травми. При обсъждането на тези въпроси съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите О.Т., Т.З. и М.К., според които именно подсъдимият е този, който след първоначалната размяна на реплики със св.О.Т. внезапно е извадил от иззад гърба си газов пистолет и е произвел с него изстрел във въздуха, след което веднага е ударил с дръжката на пистолета св.О.Т. по главата. В последствие, след като св.Т.З. се е притекъл на помощ на св.О.Т., подс.Е.А. е нанесъл и на него два удара с дръжката на пистолета по главата му. По отношение на така нанесените удари от страна на подсъдимия показанията на тримата свидетели са категорични, последователни и логични, взаимно се допълват и се подкрепят и от останА.те събрани в хода на съдебното следствие доказателства. В тази връзка съдът не споделя възражението на подсъдимия, че свидетелите били отишли пред дома на подсъдимия с цел да се саморазправят с него и в тази връзка не биха си признА., ако са виновни, че те са нападнА. първи. Това са само предположения, които не се подкрепят от конкретни доказателства.