Решение № 2900 от 11.08.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

2900 11.08.2020 година град Пловдив

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка Цекова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 21119 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК във вр. чл. 124, ал.

1 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Г.Б.К., ЕГН **********, с адрес: *** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, ж.к. „Малинова долина“, с която е предявен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът не дължи на ищеца сумата от 7765,47 лева по договор за издаване на кредитна карта № **** от 28.10.2008г., сключен с Обединена Българска Банка АД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ЕОС Матрикс ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 06.12.2013г.

В исковата молба се твърди, че на 28.10.2008г. между ищеца и Обединена Българска Банка АД бил сключен договор за издаване на кредитна карта. През месец август 2019г. ищецът бил уведомен от ответника, че въз основа на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 06.12.2013г., сключен между Обединена Българска Банка АД и ЕОС Матрикс ЕООД, вземанията по договора били прехвърлени в полза на ответника, който с писмо от 11.07.2019г. претендирал от ищеца заплащането на сума от 7649,17 лева. Ищецът получил писмото на 23.08.2019г. и отправил писмено възражение до Обединена Българска Банка АД, с което заявил, че претендираната сума е погасена. Възражението било получено от Обединена Българска Банка АД на 26.08.2019г. Впоследствие с писмо от 29.08.2019г. ответникът ЕОС Матрикс ЕООД не оспорил, че претендираното от него вземане е погасено по давност, но отказало да се съобрази с направеното извънсъдебно възражение за погасявне на вземането по давност. През месец октомври 2019г. ищецът отново получил писмо, с която е предявена претенция за заплащане на задължението. Впоследствие с писмо от 26.11.2019г. ответникът отново предявил претенция пред ищеца за заплащане на сума в размер на 7765,47 лева, като в писмото било посочено, че при липса на доброволно плащане ответното дружество ще предприеме действие за принудително изпълнение против ищеца. Ищецът твърди, че от сключването на договора за издаване на кредитна карта са изминали повече от 11 години, а в продължение на повече от пет не са били предприети действия, прекъсващи или спиращи срока на погасителната давност, поради което вземането е било погасено поради изтичането на предвидения в закона давностен срок. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответното дружество ЕОС Матрикс ЕООД, с който се взема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че на 28.10.2008г. ищецът сключил Договор за кредитна карта с „Обединена Българска Банка“ АД, по силата на който банката предоставила на ищеца уговорения кредитен лимит. Впоследствие ищецът не бил изпълнил задълженията си по договора, поради което кредиторът се снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13692/2010 г. по описа на РС Пловдив, въз основа на който било образувано ****, рег. № **** на НК. Молбата за образуване на изп. дело била подадена на 11.12.2010г., като същата съдържала и искане да бъде приложен определен изпълнителен способ, което водело до прекъсване на давността. На 14.06.2011г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, на 21.06.2011г. бил наложен запор върху банкова сметка, ***.01.2012г. и на 14.02.2012г. били насрочени описи на движими вещи. Посочва, че на 06.12.2013 г. се сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания между Обединена Българска Банка АД и ЕОС Матрикс ЕООД, по силата на който вземанията срещу ищеца по Договор за кредит от 28.10.2008г. били прехвърлени в полза на ответника. ЕОС Матрикс ЕООД не било конституирано по посоченото изпълнително дело, тъй като не било представено доказателство за надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия. Посочва се, че давността при изпълнителния процес се прекъсвала многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Сочи се, че към момента на образуване на изпълнително дело № **** било в сила Постановление на Върховния съд № 3 от 18.11.1980г., съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес. Посочва се, че нов давностен срок е започнал да тече след обявяването на ТР 2/2015г. от 26.06.2015г. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 17,09,2010 г. е издаден изпълнителен лист в полза на Обединена Българска Банка АД против ищеца въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 13692 /2010 г. по описа на ПдРС, за следните суми: 3055,94 лв.

–главница дължима по договор за издаване на кредитна карта от 28.10.2008г.,

711,27 лв. договорна лихва за периода от 07,05,2009 г. до 13,09,2010 г., 81,38 лева – наказателна лихва за периода от 07,05,2009 г. до 13,09,2010 г., сумата от 383,52 лв.- разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 14.09.2010 г. до окончателното изплащане.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист, Обединена Българска Банка АД по нейна молба от 11.12.2010 г. е образувано изп. д. № *** г. по описа на ***, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

На 06.12.2013 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между Обединена Българска Банка АД и ЕОС Матрикс ЕООД, по силата на който вземанията срещу ищеца по Договор за кредит от 28.10.2008г. били прехвърлени в полза на ответника. - ЕОС Матрикс ЕООД.

Спорът по делото се концентрира върху въпроса погасени ли са процесните суми в рамките на висящия изпълнителен процес за тяхното събиране.

С предявяването на иска по чл.439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание.

Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника.

Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая, издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. №

13692/2010 г. по описа на Районен съд - Пловдив, се ползват с посочените по-горе правни последици. Именно поради това искът по чл.439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищеца и които е могъл да посочи в срока за възражение по чл.414, ал.1 ГПК, се преклудира.

Наведеното от ищеца основание за недължимост на процесните суми е тяхното погасяване по давност. Процесните вземания, установени по своето основание с влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ касаят задължение по договор за банков кредит от 28,10,2008 г., вземанията по който се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Константната съдебна практика приема, че при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания.

Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК; Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д.№523 от 2011г.,ІІІ г.о. ).

Относно твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност в рамките на образувания срещу нея изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В същото се прие, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З***): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Разпечатката съдържа 34 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ede43ef8-e5ac-40ec-9940-f7371f258aca