Определение № 6268 от 15.02.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6268 гр. София, 15.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110102099 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпило е искане от адв. Н. К. - процесуален представител на ответниците В.

М. П. и Е. М. П., по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт в частта относно присъдените в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на длъжниците в заповедното производство, както и съображения, че при обезсилване на заповедта за изпълнение, сторените от длъжника разноски следвало да се присъдят в пълния претендиран размер - 500 лева, който не е бил оспорван като прекомерен. Ответникът по молбата, „фирма“ ЕАД, не е подал отговор.

Третото лице помагач – „фирма“ ООД също не е депозирало отговор.

Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че е допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна, като съображенията за това са следните:

С Решение № 13925/03.12.2022 г. по гр. д. № 2099/2022 г., постановено по делото, съдът е отхвърлил предявените от „фирма“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: /населено място/, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено дължимостта на сумата от 3 731,70 лева., представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., до топлоснабден имот с адрес: /населено място/, аб. № 134363, мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 05.08.2021 г., в размер на сумата от 900,44 лева., сумата от 21,60 лева., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за същия имот за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., както и мораторна лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 05.08.2021 г., в размер на сумата от 5,57 лева, претендирани от ответниците при равни дялове /от всяка по ½ част/, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.09.2021 г. по ч. гр. д. № 50575/2021 г. по описа на СРС, 41 състав.

Възложил е на ищеца присъдено в полза на процесуалния представител на 1 ответниците /представлявани по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв./ адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на сумата от 50 лева. Съдът приема, че постановеният акт следва да бъде изменен в тази част, доколкото адв. К. е осъществила безплатно процесуално представителство на две лица в заповедното производство, съответно е депозирала от тяхно им,е и за тяхна сметка отделни възражения срещу издадената заповед. Ето защо и искането се явява основателно за сумата от още 50 лева, която следва да се възложи в тежест на ищеца. В останалата част искането е неоснователно, като съдът е изложил съображения в мотивите на съдебното решение относно възнаграждението, което приема, че е дължимо за процесуално представителство, изчерпващо се в подаване на възражение от длъжника във формализираното заповедно производство, последвано от развитието на исков процес, в хода на който ответникът е разполагал с пълен обем процесуални средства да осъществи защитата си срещу предявените по исков ред вземания.

Възраженията на адв. К. относно дължимото възнаграждение според спецификацията при упражняване на професия – юрисконсулт или съответно адвокат, съдът намира за несъстоятелни, доколкото с оглед характера на извършеното процесуално действие – подаване на бланкетно възражение, не се изискват специфични знания нито от юрисконсулт, нито от адвокат, с оглед на което не е налице основание да се прави разграничение и в дължимото възнаграждение. На следващо място, размерът на адвокатското възнаграждение в заповедното производство настоящият състав на съда приема, че зависи от естеството и обема на процесуалните действия, извършени от представителя, а в условията на осъществено безплатно процесуално представителство същото се определя от съда. Последният не е обвързан от размера на искането, отправено от процесуалния представител, с оглед което и без значение е дали насрещната страна е релевирала или не възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител, заявени в настоящото производство, относно липсата на изрично възражение за прекомерност на присъдените разноски за заповедното производство.

С оглед изложеното, съдът не отстъпва от становището си, че възнаграждението за подаване на възражение от длъжника следва да бъде определено съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, а именно за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия. В случая извършените от процесуалния представител на длъжника действия в заповедното производство попадат в хипотезата на чл. 6, т. 5 от НМРАВ в действащата към момента на подаване на възраженията редакция, съгласно която дължимото адвокатско възнаграждение следва да възлиза на сумата от 50 лева. Доколкото ответниците са двама и са били подадени две възражения, решението следва да се измени в частта за присъденото в полза на адв. К. възнаграждение за заповедното производство, като се присъди сумата от още 50 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ по искане на адв. Н. К., процесуален представител на ответниците Е.

М. П. и В. М. П., Решение № 13925/03.12.2022 г. по гр. д. № 2099/2022 г., по описа на Софийски районен съд, 41 състав, в частта за присъденото в полза на адв. Н. К. адвокатско възнаграждение за подаване на възражения по чл. 414, ал. 1 ГПК за 2 производството по ч.гр.д. № 50575/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, както следва:

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.

„фирма“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление /населено място/, да заплати на адв. Н. К., САК, лич. № 1000104910, с адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 1, ет. 1, офис 2, сумата от ОЩЕ 50,00 лева – адвокатско възнаграждение за подаване на възражения по чл. 414, ал. 1 ГПК в заповедното производство.

ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ искането на адв. Н. К. за изменение на решението в частта за присъденото й адвокатско възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.д. № 50575/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, в останалата част.

Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3