Решение № 3 от 20.01.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№3 гр. С., 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Софка М. Д.а като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20225400900018 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по предявените от Е. В. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.

„Е.“ № 4, вх. В, ет. 4, ап. 35, чрез адв. Ф. Т. и адв. И. Г. срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Студентски, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А искове при условията на обективно кумулативно съединяване за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 1 377.88 лв., намалена в хода на производството на 1 324.52 лв. имуществени вреди, претърпени вследствие процесното ПТП от 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от изтичане на 15-дневния срок за произнасяне по претенцията до окончателното изплащане, ведно с разноските по делото.

Ищцата твърди, че на 17.02.2020 г. около 7.25 ч. в гр. С., на ул. „Е.“ до кръстовището на ул. „Е.“ в посока запад на изток при управление на лек автомобил „Субару Форестър“, с рег. № СМ **** АМ водачът С. И. А. е нарушил правилата за движение по пътищата и е блъснал пресичащата пътното платно пешеходка Е. В. И.

/ищца в настоящото производство/. На следващо място сочи, че във връзка с произшествието е съставен Протокол за оглед на ПТП, образувано е досъдебно производство № 64/2020 г. по описа на РУ на МВР – С., пр. пр. № 277/2020 г. по описа на РП – С. и НАХД № 4/2022 г. по описа на РС – С., приключило с влязло в сила Решение № 7/03.02.2022 г., с което подсъдимият С. А. е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и на основание чл.

78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., като по този начин е решен въпросът за вината на извършителя.

Ищцата излага аргументи, че от удара при инцидента е паднала на пътя, почувствала е силна болка в лявото рамо и десния крак, изобщо не е могла да се движи, като на място е пристигнала линейка, която я е транспортирала до МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД, гр. С., където е била приета за пролежаване и лечение. Посочено е, че от 1 рентгеновите снимки се установява, че лявото й рамо е счупено, поради което й е направена репозиция на фрактурата в рамото, закупена е ортеза и й е поставена от лекуващия лекар, като болките в коляното, на които лекарите не са обърнали достатъчно сериозно внимание, са ограничили придвижването й, а това от своя страна е наложило поставянето на катетър. Наведени са доводи, че след изписването от болницата ищцата е останала в дома на дъщеря си и нейния съпруг, които месеци наред са се грижили за нея – обслужване на катетър и лична хигиена, осигуряване и приемане на лекарства, компреси, масажи и медицинска сестра, която е поставяла предписаните инжекции, като за транспортирането от и до болницата за контролни прегледи са ангажирали частна линейка, а обездвижването, за което лекарите са изписвали единствено обезболяващи лекарства, е обусловило необходимостта от закупуване на движещ се стол – тоалетна.

На следващо място ищцата сочи, че на 30.04.2020 г. й е била направена спешна операция на коляното в болница в гр. Пловдив, след което е получила и жлъчна криза, като на 31.05.2020 г. жлъчката й е била хирургически отстранена, а след изписването от болницата ищцата е продължила да живее при семейството на дъщеря си, където са й осигурявали специално приготвена храна, предвид наложителната диета, а след възстановяването от операцията на жлъчката е започнала постепенно раздвижване с бастун. Изложени са доводи, че предвид установяването на необходимостта от извършването на трета операция, на 30.09.2020 г. такава й е била направена, като заключението на лекарите е, че и в бъдеще периодично ще се налага извършването на манипулации. Ищцата заявява, че движението й е силно затруднено, задължително с бастун и почивки, като процесното ПТП е отключило поредица от неблагоприятни последици – операция на рамото, хирургично отстраняване на жлъчката, три операции на коляното, залежаване, ангажиране на трети лица, депресия, много висока тревожност, остро посттравматично стресово разстройство, демотивация за извършване на обичайните човешки дейности, липса на социална комуникация, трайни нарушения в съня, тревожност, понижено настроение, нарушения на паметта и вниманието, които представляват физически болки и страдания от получените телесни увреждания и продължаващото болезнено възстановяване, както и претърпян психически и емоционален стрес. Направен е извод, че предвид вида, интензитета и продължителността на болките и страданията справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в общ размер на 100 000 лв., а имуществените вреди, изразяващи се в заплащане на операции, закупуване на лекарства и др., са в общ размер на 1 377.88 лв.

Ищцата навежда доводи, че на 30.08.2021 г. е предявила застрахователна претенция, във връзка с която са изискани допълнителни документи, като след влизане в сила /19.02.2022 г./ на съдебното решение по НОХД № 4/2022 г. по описа на РС - С. отново е поискала от застрахователя да заплати обезщетение, но отговори или плащане не са направени, което е обусловило завеждане на настоящото дело.

В предвидения от закона срок ответното дружество, чрез юрисконсулт Л. С.ов, е оспорило исковете по основание, вкл. твърденията на ищцата за механизма на настъпване на процесното ПТП, за посочените увреждания в областта на коляното на десния крак, предвид неотразяването в Епикриза № 22719, в която единствено е констатирано наличие на остеофити, за болките и страданията вследствие травми от дясното коляно, премахването на жлъчката и абсцес на черния дроб като увреждания от пътния инцидент, както и за направените разходи, тъй като същите касаят заболявания извън настъпилите от ПТП увреждания, за продължителността на лечението и наложилата се операция на жлъчката като следствие на преживения стрес.

Релевирано е възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице /ищцата/ с принос 40 %, изразяващ се в нарушение на правилата за движение, обективирани в чл.

113 от ЗДвП.

С.ският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба и писмения отговор, както и становището на страните по делото и обсъди 2 доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.02.2020 г. около 7.25 ч. в гр. С., на ул. „Е.“ до кръстовището й с ул. „Е.“ при управление на лек автомобил „Субару Форестър“, с рег. № СМ **** АМ С. И. А. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, следствие на което е блъснал пресичащата пътното платно пешеходка Е. В. И. от гр. С. и по непредпазливост й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на раменната кост на лявата ръка, в областта на хирургичната шийка, довело до трайно затрудняване движението на горния ляв крайник, което представлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и за което извършителят е признат за виновен и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., видно от Решение № 7/03.02.2022 г. по НАХД № 4/2022 г. по описа на РС – С., влязло в сила на 19.02.2022 г.

Механизмът на процесното ПТП е установен с назначената в настоящото производство автотехническа експертиза, както и с приложения Протокол за оглед на ПТП от 17.02.2020 г. В заключението е посочено, че процесното произшествие е било предотвратимо за водача на автомобила, който се е движил със скорост от 6.33 м/сек. и е имал пряка видимост от 33.52 м., т. е. времето му е било 5.30 сек., изчислено по формулата S = v.t, където S = 33.52, а v = 6.33. Пострадалата е пресичала пътното платно със скорост от 0.89 м/сек. /средната скорост за пешеходци от женски пол, възрастова група над 70 г., при движение със спокоен ход/ и е изминала 5.30 м. до мястото на сблъсъка, като нейното време е било 5.96 сек., също изчислено по формулата S = v.t, където S = 5.30, а v = 0.89. Времето на придвижване на автомобила от мястото на пряка видимост до мястото на процесното ПТП е по-малко в сравнение с това на ищцата – 5.30 сек., респективно 5.96 секунди. Следователно за разликата от 0.66 сек. във времето ищцата е изминала 0.59 м., изчислено по формулата S = v.t, където v = 0.89, а t = 0.66. От тук следва извода, че автомобилът е бил видим за Е. И. едва след стъпването й на пътното платно с цел пресичането му и изминаване на 0.59 м.

От служебно направената справка в сайта на Гаранционния фонд (http://guaranteefund. org) се установява, че процесният автомобил с ДКН СМ 2232 АТ е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ към 17.02.2020 г. в ЗК „Лев Инс“ АД по Застрахователна полица № GO/77585303, валидна за периода 30.11.2019 г. 29.11.2020 г., за което между страните по делото не е налице спор.

Пострадалата Е. И. е релевирала пред застрахователното дружество претенция за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 101 377.88 лв., но плащане не е направено.

Водачът на процесното МПС – С. И. А., разпитан като свидетел по делото, е признал, че е причинител на катастрофата, като е посочил, че първо ищцата се е ударила в дясната част на капака на колата, след което е паднала на пътното платно, на коляното си. Свидетелят обяснява, че е карал с 30 км./ч., като причината за инцидента е намалената видимост, поради непочистеното стъкло на колата в дясната част и възприемането на пешеходката в последния момент.

Свидетелката М.П., която е дъщеря на пострадалата, е заявила, че при инцидента е видяла как майка й е прехвърчала, превъртяла се е във въздуха и е падна на асфалта, тъй като е била блъсната от автомобил, който се е движил със силна скорост.

В медицинската документация, изготвена във връзка с процесното ПТП, е отразена фрактура на лявата раменна става, поради което е направена репозиция и 3 имобилизация с ортеза, като имобилизираният крайник е без сетивни и циркулаторни смущения и окончателната диагноза е счупване на лявата раменна кост в областта на хирургичната шийка. Впоследствие на пострадалата Е. И. са констатирани рентгенови данни за остеохондропатия на дясна колянна става, съС.ие след извършена частична остеотомия на бедрените кондили, което е наложило оперативни намеси, извършени на 30.04.2020 г., на 05.08.2020 г. и на 30.09.2020 г. в УМБАЛ „Пълмед“ ООД, гр. Пловдив.

Междувременно на 01.06.2020 г. на ищцата е направена операция и е поставена диагноза абсцес на черния дроб, камъни в жлъчния мехур с остър холецистит.

Според вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза счупването на лявата раменна кост и трите операции на лявото коляно са в пряка и непосредствена причинна връзка с процесното ПТП, за разлика от операцията по отстраняването на жлъчката, като претърпените от ищцата болки и страдания са били от умерени на моменти до значителни по сила и интензитет, които постепенно са затихвали до степен на епизодичност, а оздравителният процес още не е приключил, тъй като пострадалата все още няма пълен обем на движения. В заключението е посочено, че в резултат на процесното ПТП и падането върху дясната колянна става намиращите се там остеофити са се отчупили и това е довело до невъзможни движения в ставата и е наложило извършването на трите операции. На следващо място е отразено, че повечето от приложените по делото рецепти са във връзка с лечението на травмите, получени при процесното ПТП.

В съдебно заседание вещото лице конкретизира, че са възможни промени и в двете посоки /оздравяване или влошаване/, като шансът за пълно възстановяване вследствие на счупената колянна става е минимален, предвид възрастта на пострадалата и периодът, който е минал и придвижването ще се осъществява с помощта на помощни средства /бастун/. Сочи, че при прегледа на ищцата дясното й коляно е било с оток по външната, вътрешната и предната повърхност, като се установяват и няколко постоперативни белега. Също така пояснява, че в случая отчупеното парче, което е малко, вътреставно и се движи, не е било забелязано при първоначалния преглед след процесното ПТП, а едва по-късно, при по-насочено търсене на болката и от лекар, който е профилиран в тази област /колена/.