Решение № 61 от 09.01.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 816/2022
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 09.01.2023
- В сила
- 09.01.2023
- Състав
- Анелия Маркова, Ваня Николаева Иванова, Десислава Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 и сл. · Закон за енергетиката
- чл. 186 · Закон за задълженията и договорите
- чл.21, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146, ал.1, предл.1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100500816 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 172022 от 09.08.2020 г. по гр.д.№ 32362 по описа за 2018 г. на СРС, първо ГО, 174 състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл.
422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. В. В., дължи на „Т.С.“ ЕАД, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 11.01.2017 г. по ч. гр. д. № 41110/2016 г. по описа на СРС, 27-ми състав:
- 413,38 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр.София, ж.к.****, абонатен № 077700, за периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.07.2016 г., до окончателното ѝ изплащане;
- 64,32 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 01.08.2013 г. до 18.07.2016 г. върху претендираната цена за доставена топлинна енергия;
1
- 49,06 лв., представляваща цена на услугата „дялово разпределение“, предоставена в периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.07.2016 г., до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване дължимостта на цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 413,38 лв. до пълния му предявен размер от 444,35лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване дължимостта на мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 64,32 лв. до пълния му предявен размер от 77,15 лв.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск за установяване дължимостта на мораторна лихва в размер на 7,20 лв., претендирана за периода от 01.08.2013 г. до 18.07.2016 г., върху главница на услугата „дялово разпределение“, предоставена в периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2015 г.
Постъпила е въззивна жалба от Д. В. В., ответник пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца срещу въззивницата /ответник/ с правно основание чл.422, ал.1 ГПК са уважени.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС, решение. Твърди се, че неправилно СРС бил приел, че извършеното плащане не погасява изцяло дължимата сума за топлинна енергия /ТЕ/ и лихвата за забава. От представените платежни документи се установявало, че ответницата е заплатила сумата в размер на 412,68 лв. с която сума били погасени задълженията за отчетен период м.05.2014 г.- м.04.2015 г. СРС бил приел, че извършените плащания възлизат в размер на 285,17 лв. като не се съобразил с чл.76 ЗЗД. Счита, че СРС не е бил длъжен да се съобрази със заключението на СЧЕ, а с представените доказателства за плащане.
Неправилно било прието и, че ответницата е изпаднала в забава. Сочи недопустимост на съдебното решение в частта за вземанията за дялово разпределение и лихвата за забавеното му издължаване. Счита, че това е вземане на третото лице помагач. Сключеният договор между ищеца и третото лице помагач не обвързвал ответницата като се позовава на чл.21, ал.1 ЗЗД. Освен това ищецът не бил доказал по какъв начин е образувана стойността на услугата за дялово разпределение, която претендирал в размер 2 на 36,55 лв. Счита, че приложими относно изпадането в забава на ответницата са ОУ-2014 г., а ищецът не бил представил доказателства за публикуване на фактурите. Освен това чл.33, ал.1 и 2 от ОУ противоречали на чл.143, ал.1 ЗЗП и на основание чл.146, ал.1, предл.1 ЗЗП били нищожни. Сочи, че по делото не било доказано, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот; не било доказано и реално потребеното количество ТЕ.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в частта, в която са уважени претенциите на ищеца /пред СРС/ и да постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират разноски.
От въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е постъпил отговор. В течение на процеса се излага становище, че въззивната жалба е неоснователна.
Претенциите му били доказани. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не взема становище по жалбата.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 18.08. 2020 г . Въззивна жалба е подадена на 01.09.2020 г.; следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
В частта, в която с първоинстанционното решение са отхвърлени претенциите на ищеца, решението като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
По въпроса дали обжалваното решение е постановено в допустим процес:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.01.2017 г. , издадено по ч.гр.д.№ 41110 по описа за 2017 г. е съобщена на длъжника на 31. 01.2017 г.
3
Възражението по чл.414, ал.1 ГПК е подадено на 09.02.2017 г.
Видно от съдържанието на възражението в същото е посочено, че преди образуване на заповедното производство е сторено плащане на сумата в размер на 444,35 лв.- главница. Вземанията на ищеца са признати за сумата над 444,35 лв. до пълния предявен размер от 772,28 лв.- главница за ТЕ, както и за лихвата за забавено издължаване за сумата от 61,15 лв., изтекла за периода от 01.08.2013 г.- 18.07.2016 г. В останалата част вземанията са оспорени като е посочено, че размера на главницата за дялово разпределение е определена произволно. Част от сумите били погасени по давност.
СРС е дал указания по реда на чл.414 а ГПК до ищеца.
Указанията са достигнали до знанието на заявителя на 28.04.2018 г.
Исковата молба е предявена на 22. 05.2018 г., т.е. в срок. Видно от петитума на същата претендира се сумите, посочени в заявлението и в заповедта за изпълнение, т.е. вкл. и признатите суми. По арг. от ал.5 на чл.414 а ГПК, не е налице пречка заявителят да предяви иск за цялото вземане по реда на чл.422 ГПК.
С определение № 234480 от 04.10.2019 г. СРС е върнал исковата молба и прекратил производството по делото в частта относно сумата в размер на 327,93 лв., представляваща част от главницата за ТЕ за периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2015 г. на обща стойност от 772,28 лв., както и в частта относно лихвата за забавеното й издължаване в размер на 61,15 лв., представляваща част от начислената за периода от 01.08.2013 г. до 18.07.2016 г. лихва за забава в общ размер от 138,31 лв.
По делото липсват данни определението за прекратяване да е било обжалвано.
Относно вземането, разпределение: представляващо стойност на дяловото
Всички дейности и обществени отношения, свързани с доставката на топлинна енергия са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия.
Съгласно чл. 186 ЗЗД разноските по договор за продажба са за сметка 4 на купувача.
Съгласно клаузите на чл. 36 от ОУ от 2014 г. и чл. 10 от Общите условия на договорите между "Топлофикация София" ЕАД и търговец /в случая третото лице помагач на страната на ищеца/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда етажна собственост, сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача, който от своя страна заплаща цената на услугите на дружествата за дялово разпределение. Поради това не е налице твърдяното упражняване на чужди права от ищеца.
В заявлението подадено по реда на чл.410 ГПК, т.12 изрично е посочено, че се претендира стойност на услугата дялово разпределение.
Видно от заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 11.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 41110 по описа за 2016 г. изрично е посочено, че сумата в размер на 772,28 лв.- представлява стойност на доставената ТЕ, а сумата в размер на 49,06 лв. е стойност на услугата дялово разпределение. Така е формирана обстоятелствената част на исковата молба, както и петитума.
Дяловото разпределение на топлинна енергия /ТЕ/ се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС- чл.22,ал.1 от ОУ. С исковата молба са представени писмени доказателства за възлагане от страна на СЕС на третото лице помагач по делото – „Т.С.“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение, виж л.18 по делото пред СРС.
Съгласно чл.36,ал.1 от ОУ купувачите заплащат стойността на услугата дялово разпределение. Същата клауза на ОУ сочи, че стойността се формира от цената за обслужване на партидата, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и цената за отчитане и обработка на данните на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента.
В края на всеки отоплителен сезон се изготвят изравнителни сметки от търговеца, избран в СЕС, въз основа на отчитането и обслужването на партидата се издава фактура за предоставената услуга топлинно счетоводство.
5
С исковата молба е представен договор между ищцовото дружество и третото лице помагач, виж л.31 по делото пред СРС.
При тези си мотиви настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден процес и е допустимо в обжалваната му част.
Относно дължимостта на предявените за установяване суми:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че страните са обвързани от облигационно отношение. От заключението на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ се установило, че стойността на потребената ТЕ възлиза на 1032,04 лв. От заключението на СЧЕ се установило, че ищеца е начислил като стойност на ТЕ по-малка от тази по СТЕ, а именно: в размер на 1026,48 лв., от която сума, сума в размер на 905, 92 лв. по прогнозни сметки и 120,56 лв. по изравнителна сметка и с резултат за доплащане. Поради извършени плащания преди връчване на заповедта за изпълнение следвало да се приспаднат 285,17 лв. или непогасени оставали 741, 31 лв. За част от тези задължения в размер на 327,93 лв. заповедта била влязла в сила и допустим предмет на настоящето производство била разликата над 327,93 лв. до посочената в заявлението обща претенция от 772,28 лв., т.е. предмет на установяване била сумата в размер на 444,35 лв.
Следователно от общо дължимата за ТЕ сума в размер на 741,31 лв. следвало да се приспадне сумата от 327,93 лв. и за получената сума от 413, 38 лв. предявеният иск като основателен следвало да бъде уважен, а за разликата над 413,38 лв. до 444,35 лв.-отхвърлен. Относно дяловото разпределение претенцията е приета за основателна за сумата в размер на 49,06 лв. и затова искът е уважен изцяло. Възражението за погасяване по давност е прието за неоснователно, тъй като заявлението по чл.410 ГПК било подадено на 22.07.2016 г. Относно претенцията за лихва за забавено издължаване на главницата е прието, че не е необходима покана, тъй като потребителят изпадал в забава с изтичането на месеца, следващ месеца, за който се отнася самата доставка. От заключението на СЧЕ се установило, че лихвата за забава възлиза в размер на 125,47 лв. относно главницата за ТЕ. Предмет на установяване било вземането за лихва за забава в размер на 77,15 лв. При това положение дължима била лихва в размер на 64,32 лв., а за разликата над тази сума до претендираният размер от 77,15 лв. претенцията била неоснователна 6 и като такава е отхвърлена. Лихвата за забава по отношение на главницата за дялово разпределение е приета за неоснователна, тъй като ищецът не бил ангажирал доказателства да е поканил ответника; вземането не било срочно.
Разпечатката съдържа 58 от 127 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ede37051-c0c2-433a-8465-84c0ab54abe6