Определение № 324 от 20.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 324 гр. Пловдив, 20.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Веселин Г. Ганев

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600398 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

С Определение № 679 от 06.08.2024 г. по ЧНД № 767/2024 г.

Старозагорският окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е оставил без уважение молбата на осъдения Е. К. Б. за условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 606/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора.Недоволен от постановеното определение е останал осъденият, който на 07.08.2024 г. е подал жалба с искане да се отмени, като необосновано и бъде условно предсрочно освободен. Намира за неправилно преценено, че не е дал доказателства за поправянето си, тъй като е отказал предложеното от администрацията полагане на общественополезен труд, защото не отговарял на квалификацията му. До момента не е бил наказван, с поведението си не е повлиял отрицателно на останалите лишени от свобода. Затова иска да бъде условно предсрочно освободен, за да се прибере в къщи.

Началникът на Затвора – Стара Загора и Окръжна прокуратура – Стара Загора не са изразили становище по подадената жалба.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.

1

В Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК е подадена молба от осъдения Б. с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните, като е оставил без уважение искането на осъдения Б., преценявайки, че не са налице всички предпоставки за неговото условно предсрочно освобождаване.

Противно на доводите на жалбоподателя, Окръжният съд подробно е обсъдил кумулативните предпоставки на чл. 70, ал. 1 от НК, изискващи осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание лишаване от свобода, както и на доказателствата за неговото поправяне.

От представената справка за правното му положение е видно, че л. св. Е.

Б. е бил осъден с Присъда № 38/11.07.2023 г. по НОХД № 606/2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора, за извършено престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК на 2 години „Лишаване от свобода при първоначален „Строг“ режим. На основание чл.59 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан, считано от 11.07.2023г.

Присъдата е изменена с Решение № 180/1010.2023г. по ВНОХД № 393/23г. на Апелативен съд – Пловдив, като е намален размера на наказанието от 2 години на 1 година и 4 месеца „Лишаване от свобода“, оставено в сила с Решение № 64/26.01.2024г. по НД № 1041/23г. на ВКС.

Присъдата е влязла в сила на 26.01.2024г.

Лишеният от свобода Е. Б. е постъпил в затвора на 11.07.2023 г., със зачетено предварително задържане.

Към датата на евентуалното влизане в сила на атакувания съдебен акт 14.08.2024 г., л.св. Е. Б. е изтърпял: фактически – 1 година, 1 месец и 3 дни, а от работа – 2 дни, т.е. общо 1 година, 1 месец и 5 дни, с остатък от 2 месеца и 25 дни.

Л.св. Б. изтърпява за втори път наказание „лишаване от свобода“ в затвора. Преди това е бил осъждан за извършени престъпления по чл.316, вр. чл.309, чл.183 и чл.195 от НК. След получаване на влязлата в сила присъда на 07.02.2024г. е бил разпределен във 2-ра група в корпуса на затвора, където пребивава и към настоящия момент. Не са отчетени значителни затруднения в 2 адаптацията му към специфичните условия на средата в началния етап.

От приложената по делото документация е видно, че предвид на продължителния престой на Б. в група за обвиняеми и подсъдими, корекционно-възпитателният процес с него е стартирал едва след получаването на окончателна присъда и поставянето му на „Строг“ режим през февруари 2024 г., т.е. периодът на корекционно въздействие е с продължителност под 6 месеца, което възпрепятства проследяването на устойчиви тенденции в поведението и нагласите му.

Посочено е, че за времето на пребиваването му в групата за осъдени до момента лишения от свобода се стреми да спазва установения ред и да съблюдава нормативно наложените правила и ограничения. Не е допускал дисциплинарни нарушения и не е наказван, като този факт може да бъде обяснен с вече доброто познаване на режимните изисквания от предходното му пребиваване. Малкият период на престой и липсата на участие в корекционно-възпитателни и общо пенитенциарни дейности и мероприятия не е дал повод да бъде награден.

Наблюдават се колебания в нагласите и поведението на осъдения, които говорят за липса на ангажираност в достатъчна степен по отношение на предложените му дейности по плана на присъдата. През месец март 2024 г. е кандидатствал за устройване на работа в обслужващата дейност, но при проведения конкурс за мястото при условията на чл. 164 от ППЗИНЗС е бил предпочетен друг кандидат. Впоследствие му е предложено да полага доброволен труд по чл. 80 от ЗИНЗС по поддържане на помещенията и коридора на групата, в която е настанен, но Б. е отказал тази работа с неясни мотиви.

В първоначалната оценка по профила на нуждите от 06.02.2024 г. е регистриран риск от рецидив от средна степен 58 т„ с отчетени дефицити в зони: „отношение към правонарушението“ и „умения за мислене“. Рискът от вреди е определен като нисък. При направената преоценка по случая за нуждите на настоящото съдебно производство е отчетено частично снижение на стойността в зона „отношение към правонарушението“, като рискът от рецидив се запазва в границите на средното ниво - 55 т. Рискът от вреди остава от ниска степен. Въпреки това лишеният от свобода остава отчасти само-оправдателен по отношение на извършеното деяние. Не осъзнава изцяло 3 факторите, допринесли за криминалното му поведение. Отчасти умее да разпознава проблемите, но не винаги осъзнава последствията от действията си.

В становищата на Началника на Затвора - Стара Загора, зам. началника на „РНОД“началник сектор „СДВР“, инспектор „СДВР“ и експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние от психолога на затвора, в съответствие с материалите от затворническото досие е посочено, че осъденият Е. Б. не е дал доказателства за своето поправяне, което е втората кумулативно изискуема от закона предпоставка. Длъжностните лица от затворническата администрация са категорични, че престоят на Б. в затвора е недостатъчен, за да се направят каквито и да е изводи за успешно проведен корекционен процес. В изготвеното експресно психологическо заключение е отразено, че молителят демонстрира ниска критичност по отношение на правонарушението и остава само-оправдателен. В първоначалния доклад се сочи, че не приема вината и отговорността за извършеното деяние, както и не разбира мотивите за криминалното си поведение. Отразено е, че смята присъдата за несправедлива и завишена по размер. Декларирал е мотивация за положителна промяна, но това е било по-скоро формално и социално желателно. В представените становища, също се сочи, че лишеният от свобода остава отчасти само-оправдателен и не осъзнава изцяло факторите, допринесли за криминалното му поведение. Всички единодушно заявяват, че налице необходимост корекционният процес с осъдения да продължи. В изготвената експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на Б. е отразена известна емоционална незрялост и ограничени модели за разрешаване на съпътстващи затруднения, както и че осъденият е склонен към вземане на прибързани и необмислени решения. Липсата на критичност към извършеното деяние е видимо и от подадената от осъдения молба и жалба с искане за постановяване на предсрочно условно освобождаване, считайки че деянието му не е обществено-опасно.

Въззивната инстанция намира за безспорно установено по делото, че осъденото лице е изтърпяло фактически повече от изискването в чл. 70, ал. 1, пр. 2, т. 1 от НК, за не по-малко от ½ от наложеното му наказание лишаване от свобода.

В мотивите към атакуваното определение е посочено, че няма данни, от които да се направи категоричен извод, че л.св. Б. е дал доказателства за 4 своето поправяне, да е налице настъпила трайна и необратима, положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието по чл. 439а, ал. 1 от НПК.

С основание по този повод е акцентирано най-вече на това, че няма настъпила подобна промяна в отношението му към извършеното престъпно деяние и уменията за мислене, въпреки сравнително ниския риск от вреди. От съществено значение са констатираните в поведението му ниска критичност спрямо правонарушението, това, че остава само-оправдателен с ниска критичност по отношение на правонарушението и продължава да не осъзнава напълно факторите, които са допринесли за криминалното му поведение.

Неслучайно, условно предсрочното освобождаване се счита за правна възможност за лишени от свобода, чието поведение надхвърля обичайно доброто изпълнение на наложеното им наказание и невинаги е приложимо при изтърпяване на посочената в закона част от наказанието.

Поради което и се налага заключението, че с оглед на така направените констатации, все още корекционният процес при л. св. Б., въпреки напредналия етап от изтърпяване на наказанието, не е завършен и планът на присъдата се явява неизпълнен.

В заключение, поради тези съображения, въззивният състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр. 1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения Е. Б., тъй като не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по чл.

439а, ал. 1 - 3 от НПК.

По гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното определение, а жалбата на осъдения Б., да се остави без уважение, поради което и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 679 от 06.08.2024 г. по ЧНД № 767/2024 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Е. К. Б. за условно предсрочно освобождаване по отношение на остатъка от неизтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 606/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6