Решение № 113 от 22.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Русе, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от М. Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520101005 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. Б.Т., с която са предявени установителни искове срещу М. Н. Т., ЕГН ********** от гр. Русе, ******, с правно основание чл.422 ГПК за съществуването на следните вземания: 1/ за сумата 350 лв. – главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума по Договор за паричен заем № ********, сключен на ****** г. между „СитиКеш“ООД и ответницата; 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 53,04 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода ****** г. до 12.08.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/; 3/ вземане по чл. 78 от ЗЗД за сумата от 178,44 лв. – такси и разходи за събиране на вземането на „СитиКеш“ООД; 4/ вземане по чл. 92 ЗЗД за сумата от 238,96 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 6.2 от Договора; 5/ вземане по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 73,60 лв. за периода от 12.08.2019 г. до 22.02.24 г. датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 21.12.23 г. датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 6818/2023 г. РРС до изплащане на вземането. Претендират се и направените в заповедното и в настоящото дело разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответницата М. Т. чрез назначения й по делото особен представител адв. И. М. АК-Русе и в указания срок е постъпил писмен отговор, като оспорва исковете изцяло по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна 1 давност по чл. 111 ЗЗД за вземанията за обезщетения, неустойки и лихви. Прави възражение за недействителност на Договора за паричен заем поради нарушение на ЗПП. Счита, че кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

На ****** г. ответницата М. Т. сключила Договор за потребителски кредит № ******** със „Сити Кеш“ООД, по силата на който е получила сумата от 350 лева, срещу което се съгласила да върне 6 броя вноски от по 107 в срок до 12.08.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит, приложен по делото. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.91 %. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Договор за потребителски кредит № ******** е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Няма направени вноски от ответницата след сключване на договора и получаване на сумата с превод на Изипей от ****** г. л. 114 по делото.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към ответницата по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Вземането по настоящото производство е индидуализирано на ред № 410 от Приложение № 1 към договора за цесия. На ответницата е изпратено уведомление за цесията на посочения от нея адрес гр. Русе, ****** на 21.03.2022 г., като пратката е върната като непотърсена. Съдът приема, че надлежно връчване на уведомлението е извършено с исковата молба.

На 21.12.23 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6818/2023 г. по описа на Районен съд Русе и на 22.12.23 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 350 лв. – главница, ведно със законната лихва за период от 21.12.23 г. до изплащане на вземането, сумата от 53,04 лв. – договорна лихва за периода ****** г. до 12.08.2019 г., сумата 73,60 лв., представляваща лихва за забава за периода от 12.08.2019 г. до 22.02.24 г., сумата от 178,44 лв. такси и сумата 238,96 лв. – неустойка по чл. 6.2 от Договора, както и разноски от 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като исковата молба е подадена в срок.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно се установи по делото наличието на Договор за потребителски кредит № ******** сключен на ****** г. между ответницата М. Т. и трето лице „Сити Кеш“ООД, по силата на който е получила сумата от 350 лева, която е усвоена изцяло от кредитополучателя, като третото лице е изпълнило изцяло задължението си по договора да 2 предостави исканата сума.

Не се установи от ответницата, че е изпълнила задълженията си по договора и че е заплатила дължимите вноски, съобразно процесния Договор за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към ответницата по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД.

Съдът намира основателно възражението на процесуалния представител на ответната страна за изтекла погасителна давност на основание чл. 111 от ЗЗД по отношение претендираните от ищеца вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземания за лихви и за други периодични плащания.

С чл. 111 от ЗЗД са регламентирани специални правила и по-кратка давност от 3 години за вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и периодични плащания. Тригодишният давностен срок по неустойки и обезщетения засяга като цяло претенции, свързани с вреди, възникнали в резултат на неизпълнение на договор какъвто и настоящия. Периодичните плащания включват наеми, плащания за комунални услуги, сметки към мобилни оператори и пр. В същата група спадат и неустойки и лихви, като месечно начислявани. Това означава, че давността по дълга за договорни лихви е три години.

Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на 21.12.23 г., а вземането е станало изискуемо на 12.08.2019 г. или давността обезщетения, неустойки и периодични плащания на лихви е изтекла на 12.08.2022 г. повече от една година от подаване на заявлението, поради което вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 53,04 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода ****** г. до 12.08.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/; вземане по чл. 92 ЗЗД за сумата от 238,96 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 6.2 от Договора и вземане по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 73,60 лв. за периода от 12.08.2019 г. до 22.02.24 г. датата на подаване на исковата молба, не се дължат и следва да се отхвърлят, като погасени по давност.

Основателно е възражението възражението на процесуалния представител на ответната страна за това, че Договора за потребителски кредит № ******** със „Сити Кеш“ООД е сключен в нарушение разпоредби от Закона за потребителския кредит, поради което се явява недействителен.

В Договора е визиран: годишен лихвен процент - 40.05 % и годишен процент на разходите на заема като абсолютна процентна стойност- 48.91 %. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването начл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно разпоредбата начл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в общите 3 условия, липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин чл.

101 ал. 1 от ЗПК.

Съгласно чл. 6.2 от договора, ако заемателят не предостави договореното в чл. 6.1 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, дължи неустойка в размер на 238.96 лева. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин” В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 6 от договора, според която се дължи неустойка при неосигуряване в тридневен срок от сключване на договора на обезпечение чрез поръчителството на поръчител, който да отговаря едновременно на посочените в чл. 33, ал. 1 от общите условия изисквания, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По посочения начин се заобикаля и закона чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал.1 от ЗЗД.

Налице е несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 6 от договора. Тя представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, тъй като именно кредитодателят определя условията, на които следва да отговаря поръчителят, в който случай разходите по кредита биха надхвърлили предвидения от законодателя допустим максимум на ГПР от пет пъти размера на законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.

4

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение №30/09.03.2020 год. по в.т.д. №33/2020 г. по описа на РОС).