Решение № 261151 от 20.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ№

Гр.

София, 20.07.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при закрити врата на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 2251 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Подадена е молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.607а, вр. с чл.625 ТЗ.

Молителят Н.А.ЗА П.в качеството си на представител на държавата като кредитор на „Е.Д.К.“ ЕООД иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на търговското дружество, като твърди че е неплатежоспособно по см. на чл.608 от ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълни задължение по частно държавно вземане и че същото е станало изискуемо преди подаване на молбата. Вземането е възникнало за главния длъжник „Е.“ ЕООД гр. Варна с ЕИК ******** и ответника, в качеството му на поръчител, съгласно Договор за поръчителство от 19.05.2014 година, поради неизпълнение на сключен на 30.09.2013 г.между Държавен фонд

„Земеделие“ и „Е.” ЕООД (в качеството му на главен длъжник - ползвател) Договор № 03/123/00721 за отпускане на финансова помощ по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), на основание чл. 35, ал. 2 от Наредба № 18 от 26.06.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година. За вземането е издадена заповед за незабавно изпълнение в производство по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 25.05.2016 г., но плащания не са извършени. Дългът възлизал на общо 2 910 569, 51 лв.- главница, лихва за забава и разноски.

ИСКА съда да обяви неплатежоспособността на „Е.Д.К.“ и определи началната й дата; да открие производство по несъстоятелност по отношение на

„Е.Д.К.” ЕООД, ЕИК *******, като едновременно с това обяви длъжника в несъстоятелност и постанови прекратяване на дейността му; да наложи обща възбрана и запор на имуществото и да спре производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.5 вр. с ал.1 ТЗ. Претендира разноски.

Ответникът, призован по реда на чл.619 ал.1, изр.2 ТЗ, вр. с чл.50 ал.2 ГПК, не взема становище по молбата.

Съдът, като взе предвид молбата и доказателствата по делото, от които се установяват фактите, на които молителят основава искането си, а именно, че Държавата е кредитор на търговското дружество с вземане, сред изчерпателно посочените в чл.3, ал.7 от ЗНАП – т.5, за което е издаден изпълнителен лист от 25.05.2016 г. по гр.д.№5538/2016 г. на РС – Варна, ГО срещу главния длъжник и поръчителите „Г.С.С.“ ООД и „Е.Д.к.“ ЕООД солидарно да заплатят следните суми: 1 901 661.18 лева поради неизпълнение на задължението по т.4.4.б.“а“, „б“ и „г“ от Договор №

03/123/00721/30.09.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и чл.1, ал.1 и ал.2 от Договор за поръчителство от 19.05.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 18.05.2016 г., сумата от 86 202, 30 лева- лихва за забава за периода от 07.12.2015 г. до 17.05.2016 г. и 70 105.22 лева - разноски по делото.

Съгласно уговореното чл. 4.4, букви „а“,

„б“ и „г“ от договора фондът има право да откаже изплащане на финансовата помощ, както и да изиска възстановяване на цялата сума по полученото авансово плащане, заедно със законната лихва към него, когато: инвестицията не е осъществена в срока по договора или е изпълнена неточно; ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба № 18 от 26.06.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“, включително когато при проверка от страна на фонда или от компетентните контролни органи се установи, че ползвателя не спазва изискванията на законодателството в съответната област по отношение на инвестицията, предмет на договора; заявката за плащане не е подадена в срок от един месец след изтичане на срока по т. 3.1 от договора и/или изискуемите документи за доказване на извършената инвестиция не са представени. На основание чл. 51, ал.. 1 от Наредба № 18 от 26.06.2008 г. в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

Въз основа на подадена заявка за авансово плащане № 03/123/00721/1/01 от 31.03.2014 г. „Е.“ ЕООД е получила целева субсидия (авансово плащане) в размер на 1 901 661.18 лева. На 19.05.2014 г. за обезпечаване изпълнението на задължението на „Е.“ ЕООД по полученото авансово плащане е сключен договор за поръчителство с ДФЗ, по силата на който поръчителите „Г.С.С.“ ООД, ЕИК ******** и „Е.Д.К.“ ООД, ЕИК ******* отговарят солидарно с главния длъжник - ползвател за плащане на всяка сума в размер до 2 091 827.30 лева, произтичаща от Договор № 03/123/00721 от 30.09.2013 година. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за поръчителство поръчителите отговарят за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително за лихвите, неустойките и за разноските по събиране на вземането от кредитора Държавен фонд „Земеделие“. Поради неизпълнение на задължението по договора, изразяващо се в неподаване на заявка за окончателно плащане в срок, окомплектована с всички документи, установено в рамките на административна проверка за спазване на срока на договора, главният длъжник „Е.“ ЕООД е задължен да върне полученото плащане в размер на 1 901 661, 18 лв., а по силата на сключения договор за поръчителство задължението възниква и за търговското дружество – длъжник в настоящето производство. По делото не са направени възражения, нито има данни за погасяване на паричното задължение.

С оглед на горното, направените от молителя фактически твърдения за наличие на непогасени от ответника длъжник парични частноправни задължения към държавата, са доказани от представените по делото договор №03/123/00721 от 30.09.2013 г., договор за поръчителство от 19.05.2014 г. и изпълнителен лист от 25.05.2016 г. на районен съд – гр.Варна по ч.гр. №5538/16 г., издаден на основание чл.417 ГПК, с който ответникът и „Е.“ ЕООД са осъдени солидарно да платят на Държавен Фонд „Земеделие“ сумите за главница, лихва за забава, както и съдебни разноски. По делото няма данни, нито се твърди срещу заповедта по чл.417 ГПК да е подавано възражение по чл.414 ГПК, поради което съдът намира, че в полза на Държавен Фонд „Земеделие“ съществува срещу ответника длъжник безспорно и подлежащо на изпълнение частно парично вземане, удостоверено с изпълнителния лист. От заключението на съдебно икономическата експертиза и тъй като не се представиха доказателства в обратния смисъл, съдът приема за доказано, че задължението към Държавен фонд „Земеделие“ не е погасено и ответникът е в неизпълнение на изискуеми задължения по частни държавни вземания, сред изброените в чл.3, ал.7 от НАП.

От извършената служебна справка в търговския регистър е видно, че дружество “Е.Д.К.” ЕООД, ЕИК

*******, не е заявило за обявяване в

Търговския регистър годишните си финансови отчети за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. последният обявен ГФО е от 2010 г. С решение № 1112/18.06.2019 г. по търг. дело №340/2019 г. на Софийски градски съд , TO- VI-14 с-в, на основание чл.155 ТЗ е прекратено “Е.Д.К.” ЕООД и е открито производство по ликвидация на дружеството.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно икономическа експертиза, което съдът възприе като компетентно и обективно, се установи, че икономическият анализ финансово-икономическото състояние на “Е.Д.к.” ЕООД на база обявените в ТР отчети за приходите и разходите и счетоводни баланси към 31.12.2008 г.

31.12.2009 г. и към 31.12.2010 г. показва, че коефициентът на обща и бърза ликвидност са извън референтните стойности, а тези за незабавна и абсолютна- са в норма. За всяка от анализираните години коефициентът за финансова автономност е под норматива от 0, 33, а коефициентът за задлъжнялост над 1, което показва зависимост на дружеството от външни източници на средства за погасяване на задълженията си. Докато за 2018 г. най-голям относителен дял от краткотрайните активи на дружеството са имали паричните средства, то за следващите години такъв относителен дял имат вземанията на дружеството – 28, 1%, съответно 25, 5 % от всички активи. От заключението е видно, че за изследвани период общата балансова стойност на всички активи –дълготрайни и краткотрайни, притежавани от дружеството – длъжник са били достатъчни за покриване на неговите задължения-текущи и нетекущи. Нетният оборотен капитал, като разлика между краткотрайните активи и краткотрайните задължения е отрицателна величина. С оглед на установеното задължение на търговското дружество към Държавата (стр.4 от заключението), съставляващо 96, 2 % от задълженията към всички кредитори към момента на подаване на исковата молба, вещото лице е изготвило и алтернативен вариант, при който това задължение е включено в пасива на баланса на дружеството. Видно от таблица на л.9 от заключението, при съобразяване на това задължение всички коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са извън референтните стойности, които заедно с отчетените коефициенти за финансова автономност и задлъжнялост показват, че дружеството обективно не е в състояние да изпълни изискуемите парични задължения към държавата.

При тези факти съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че длъжникът се намира в трайно състояние на обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни имуществени блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения. В подкрепа този извод са показателите на коефициента за бърза ликвидност, който към 31.12.2010 г. са под референтната стойност. Коефициентите за абсолютна и незабавна ликвидност са спомагателни, поради което техните лоши показатели в конкретния случай към 31.12.2010 г. при ниски показатели на коефицентите за обща и бърза ликвидност, също са в подкрепа на фактическия извод за състояние на неспособност длъжникът да покрива с наличните краткотрайни активи текущите си задължения.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2.

Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5.

Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.

По делото е установено, че ответникът има дължими и незаплатени задължения към държавата, които са описани в молбата като падежът им е настъпил. Държавата е кредитор на ответника за негови частни задължения.