Определение № 88 от 30.04.2024, Районен съд - Свиленград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88 гр. Свиленград, 30.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Частно наказателно дело № 20245620200235 по описа за 2024 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 243, ал. 5 от НПК.

Настоящото производство пред Районен съд – Свиленград е образувано по Жалба на Д. А. М. с ЕГН **********, А. Д. К. с ЕГН **********, Д. И. В. с ЕГН **********, М. В. К. с ЕГН ********** и П. Я. Т.-Д. с ЕГН **********, всички от град Хасково, със съдебен адрес: град Хасково, ул.

„Преслав” № 24, етаж 2, кантора № 10, чрез адвокат Т. Т., срещу Постановление на Санко Банчев – Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, от дата 29.09.2023 година, за прекратяване на Досъдебно производство (ДП) № 85/2019 година по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Хасково, представяващо прокурорска преписка с вх.№ 909/2019 година по описа на Районна прокуратура - Хасково.

В Жалбата се сочи, че цитираният акт бил необоснован, тъй като не бил извършен цялостен анализ на събраните по ДП доказателства и били налице пропуски в проведеното разследване, поради което изводите на Прокурора се явявали неубедителни.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

1

На основание чл. 212, ал. 1 от НПК с Постановление от дата 26.07.2019 година е образувано ДП за престъпление по чл. 211, вр.чл. 209, ал. 1, вр.чл.

26, ал. 1 от НК, а именно: за измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

По ДП са извършени множество процесуално-следствени действия – разпити на множество свидетели, назначена е и е изготвена Счетоводна експертиза, както и допълнителна такава, изискани са и са получени множество писмени документи и т.н.

Свидетелят Д. В. от 2006 година работи в Районен съд – Хасково като Съдебен секретар, а от 01.02.2018 година като Съдебен деловодител. Тя се познава със свидетеля М. Ч. от около двадесет години, тъй като са колеги – поледната работи в Окръжен съд – Хасково и след това в Административен съд – Хасково като Съдебен секретар. В. има издадена кредитна карта от „Райфайзенбанк България” ЕАД, която не ползва, но държала, тъй като има рефинансиран кредит и й се полага, като картата е с кредитен лимит от около 3 000 лв. и Ч. знае, че притежаванато от В. карта.

Многократно Ч. моли В. да изтегли пари в брой (между 300 лв. и 400 лв.) и да й ги даде в заем, тъй като са необходими във връзка с грижи за двете й деца, за майка й и за други семейни нужди , като набляга, че не желае нейният съпруг - свидетелят В. Ченгелов да знае или разбира за това. В. тегли различни по размер суми от тази кредитна карта, като същите предоставя в заем на М. Ч.. В последствие Ч. ги връща.

Малко след закри ване на кредитна карта от страна на В., Ч. й казва, че спешно й трябва сума в размер на 10 000 лв ., за да покрие някакъв друг кредит, след което да изтегли по-голям по размер, като от тази сума щяла да възстанови заетите от В. средства. След дълги увещания Ч. успява да склони В. да изтегли кредит на свое име, като. по време на една обедна почивка, Ч. уведомява В., че предварително е уговорила кредита със служител от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като Ч. заявява, че до 3 месеца ще погаси изцяло този заем. На 24.11.2015 година В. подпис ва Договор за потребителски кредит ПЛЮС 11867559 за сумата от 10 000 лв, която сума предава на Ч.. Месечните погасителни вноски по този кредит до заминаването си за Кралство Испания, Ч. редовно внася.

В началото на 2017 г одина отново по молба на М. Ч. от кредитна 2 институция „Микрокредит”, В. изтегл я сумата в размер на 2 200 лв., като този заем е погасен през месец ноември 2017 година изцяло , като вноските са внасяни редовно.

След заминаването на Ч. за Кралство Испния започват телефонни обаждания до В. с искане да заплаща дължимите месечни вноски по кредита на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. До месец януари 2018 година двете периодично се чуват по телефона, като Ч. й изпраща еднократно пари за една вноска по този кредит, както и пари за друга вноска за мобилен телефон с таблет, които В. е закупила на нейно име, но й предоставила с уговорката тя да заплаща месечните вноски и разходите за телефона. В последствие Ч. спира да отговаря на телефонните повиквания от страна на В.

Д. В. изтегля нов кредит от „Райфайзенбанк България” ЕАД, с който рефинансира личния си кредит, за да погаси остатъка от около 6 100 лв., дължими към „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. Месечните вноски по изплащането на мобилния телефон и таблета към „М-тел” вече е изплатила изцяло и лично.

Свидетелят А. К. от месец септември 2006 година работи като Системен администратор в Окръжен съд – Хасково. От постъпването си на работа познава М. Ч., която по това време работи в същия Съд. През годините М. Ч. периодично иска на заем дребни суми в брой от К., които винаги връща своевременно и в уговореният между тях срок.

През 2016 година Ч. моли К. да й стане поръчител по банков кредит от „ОББ” АД за сумата от около 40 000 лв., която сума й е небходима, за да подпомогне свекърва си, която трябва да плати имот на брат си, а тя щяла да й връща парите. К. се съгласява. Първоначално Ч. обслужва редовно кредита.

През месец октомври 2016 година Ч. казва на К., че от „Райфайзенбанк България” ЕАД й предлагат кредит с много по-изгодни условия и го моли да й стане отново поръчител, за да погаси кредита си към „ОББ” АД с получения нов кредит, но в Договора за този кредит е вписан като съдлъжник. Ч. усвоява този кредит изцяло и започва да го обслужва.

След заминаването си в чужбина М. Ч. започва да изпраща на К. пари за погасяването на двата кредита – този от „ОББ” АД и този от „Райфайзенбанк България” ЕАД, но те не покриват месечните вноски, като тя го моли да допълва с лични средства сумите, за пълното изплащане на месечните вноски 3 по двата кредита, като го уверява, че в последствие ще му изпрати пари.

През месец април 2018 година М. Ч. сп ира да изпраща пари на К., което налага К. да продължи да изплаща и двата кредита. За известен период от време М. Ч. възобновява изпращането на парични суми, но от двете банки започват да се обаждат на К., че паричните вноски са недостатъчни и двата кредита могат да станат предсрочно изискуеми. След посещение в двете банки – кредитори К. разбира, че Ч. има и други изтеглени кредити, като с получените средства от „Райфайзенбанк България” ЕАД погасила тези други кредити, а не така както била уговорката им - да погаси кредита към „ОББ” АД, за който й станал поръчител. Неплащанто от страна на Ч. наложило К. да изплаща с лични средства въпросните два кредита.

Свидетелят Д. М. работи като съдебен секретар в Административен съд – Хасково от месец март 2007 година, а преди това изпълнявала същата длъжност в Окръжен съд – Хасково, считано от 2001 година. Дълги години работила в една стая със свидетеля. М. Ч.. При създаването на административните съдилища, двете заедно се прехвърлят на работа в Административен съд – Хасково. През годините на съвместната им работа се създава доверие между тях.

През месец август 2014 година, Ч. доверява на М., че има нужда да изтегли заем от „Банка ДСК” АД, който й е необходим за свекърва й, която трябвало да плаща дял от къща на нейния брат. М. се съглас явя, тъй като вече веднъж й била ставала поръчител по заем от същата банка, който Ч. била изплатила изцяло. През годните също така, била предоставяла в заем на Ч. и дребни парични суми, които тя й връщала своевременно. Ч. изтегля кредит в размер на 35 000 лв., по който М. е съдлъжник (въпреки че уговорката между двете е да бъде поръчител) и който плаща редовно до месец февруари 2018 година, когато вноските по този кредит започват да се плащат от М., тъй като Ч. напуска работа, а в последствие заминава за чужбина, от където изпрлаща сумата от 200 лв. на М..

Свидетелят П. Т.–Д. работи като Главен счетоводител в Административен съд – Хасково от 2009 година, където работи и Ч. . През 2012 година М. Ч. моли Д. да й стане поръчител по кредит, който иска да изтегли от „Креди Йес” ООД. Д. се съгласува и е изтеглен кредит в раземр на 3 000 лв., който Ч. предсрочно погасява.

4

През месец декември 2016 година, Ч. отново моли Д. да й стане поръчител по кредит, като парите са необходими във връзка с възникнал здравословен проблем със зрението на детето й. П. Д. се съгласява като подписа Запис на заповед за цялата сума по кредита.

През 2017 година започват да се обаждат на П. Д. по телефона от търговеца-кредитор като я уведомяват, ч е Ч. не погасява кредита, който й е отпуснат. Опитите да се свърже с Ч. са неуспешни, а междувременно дружеството-кредитор осъжда П. Д., снабдява се с Изпълнителен лист и й налага запор върху част от месечните й доходи.

Свидетелят М. К. от 2011 година работи в Административен съд – Хасково. През 2017 година М. Ч. й иска назаем дребни парични суми, които връща редовно и в срок.

Към края на 2017 година М. Ч. иска съгласие от К., да я проучат от финансова институция, за да се установи, дали може да й стане поръчител по кредит. М. Ч. й споделя, че й е необходим заем в размер на 4 000 лв., който ще върне за 15 дни. К. й отказва, тъй като ризбира от колеги, че Ч. не връща взетите суми. Междувременно разбира, че е подписала Запис на заповед за сумата в размер на 4 000 лв., предоставена на Ч.. Тъй като Ч. престава да обслужва въпросния кредит, от дружеството започват да търсят К., за да плаща по този кредит. На 14.08.2018 година при опит да изтегли пари, от банката й казват, че сметките й са запорирани от ЧСИ. К. започва да води съдебни дела във връзка с този кредит.

Видно Счетоводната експертиза е, че разходите на семейството на Ч. надвишават приходите с 23 054.17 лв. за периода 15.08.2014 г одина – 31.12.2018 година.

С обжалваното Постановление е прекратено ДП , образувано за извършено престъпление по чл. 211, вр.чл. 209, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като деянието, извършено от Ч. не съставлява престъпление. За до го прекрати Прокурорът се позовава на разпоредбата на чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, като е приел липсата на субективния елемент от състава на престъплението по чл. 211, вр.чл. 209, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

Преписи от Постановлението са изпратени на Д. А. М., А. Д. К., Д. И. В., М. В. К. и П. Я. Т.-Д. и са редовно връчени съответно на 09.10.2023 година, 05.10.2023 година, 05.10.2023 година, 09.10.2023 година и 19.10.2023 година, 5 видно от Разписките, приложени в кориците на ДП, надлежно оформени датирани и подписани, с отбелязване, че са получени лично от посочените лица.

На 12.10.2023 година в Регистратурата на Районна прокуратура - Хасково под № 909/2019 е входирана Жалба, подадена Д. А. М., А. Дерчев К., Д. И. В., М. В. К. и П. Я. Т.-Д., срещу процесното Постановление.

Жалбата, ведно с ДП № 85/2019 година по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Хасково са изпратени в Районен съд – Свиленград.

Образувано е настоящото ЧНД.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срок видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районна прокуратура - Хасково, от надлежно легитимирани за това действие лица – лично пострадалите от престъплениет, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно и родово компетентния Свиленградски Районен съ д (след определянето му за компетентен по реда на чл. 43, т. 3 от НПК) и следва да бъде разгледана по същество.

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство, поради липса на извършено престъпление по чл. 211, вр.чл. 209, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК, е правилно, поради следните съображения:

На преценка по смисъла на чл. 243, ал. 5 от НПК, подлежи правилността (обосноваността и законосъобразността) на извода на Прокурора. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК, регламентираща един основен принцип на наказателното производство, Съдът, Прокурорът и Разследващите органи вземат своите решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.