Решение № 74 от 06.04.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Монтана, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20251630201370 по описа за 2025 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12 - 2500180/05.11.2025г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на ХХХХХ, ЕИК *********, гр.С., представлявано от В.П.П., в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда, петстотин) лева, на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), за административно нарушение по смисъла на чл.264 от КТ.

Недоволен от Наказателното постановление управителя П., моли да бъде отменено или изменено. Чрез молба адв.Н.С. от ВАК, в качеството на пълномощник на ХХХХХ, ЕИК *********, гр.С., представлявано от В.П.П., постъпила по делото чрез ЕПЕП, се поддържа жалбата, посочвайки, че дружеството работодател не е извършвало корекция на ведомостта за м.04.2025г. и не е подавало декрации 1 и 6, но е заплатило дължимото възнаграждение на Д. Х.. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, като АНО Дирестор Дирекция „ИТ” - Монтана чрез процесуален представител ст. юрисконсулт С.К. моли да се потвърди наказателното постановление, като законосъобразно, с искане да се присъди юристконсулско възнаграждение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди 1 във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и частично основателна.

Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.

Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

На 01.08.2025г. на място, и на 29.08.2025г. по документи в Дирекция „ИТ” Монтана св.З. Б. А. – гл. инспектор в Дирекция „ИТ” - Монтана съвместно със св.П. С. А. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект охрана на складова база Л.Д., находяща се в с.Н., област М., обект на ХХХХХ, ЕИК *********, гр.С., представлявано от В.П.П.. В хода на проверката било установено, че дружеството в качеството на работодател, видно от представения пред контролния орган поименен график за работа за месец април 2025г. и ведомост за начислени и изплатени трудови възнаграждения за месец април 2025г., не е начислило и изплатило на наетото лице, заетия работник Д. И. Х. трудовото възнаграждение в размер не помалко от удвоения размер на трудовото възнаграждение за действително положеният труд през дните на официални празници на 18.04.2025г. (Разпети петък) – общо 12 часа.

За извършената проверка св.А. съставила протокол № ПР 2530890/29.08.2025г., съобщен по телефон на упълномощено лице. За установеното нарушение по чл.264 от КТ св.А. в присъствието на св.А. и св.Ц.

Б. Н., съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 12 – 2500180/29.09.2025г. спрямо работодателя, връчен с обратна разписка на 01.10.2025г. на упълномощено лице. На базата на изготвения АУАН, протокол за извършена проверка № ПР 2530890/29.08.2025г., поименен график за работа за месец април 2025г., разчетно-платежна ведомост за месец април 2025г., Директор Дирекция ”ИТ” Монтана намерил, че ХХХХХ, ЕИК *********, гр.С., представлявано от В.П.П. в качеството си на работодател е извършило административно нарушение по смисъла на чл.264 от КТ.

В рамките на съдебното следствие се установява, че с разходен касов ордер № 2107 от 31.07.2025г. работника Д. И. Х. е получил сумата от 188.48 лева, представляваща доплащане за работа на официален празник 01.04.2025г. - 01.01.2025г. - 4ч., 18.04.2025г. - 12ч., 19.04.2025г. - 12ч.

Св.З. Б. А., св.П. С. А. и Ц. Б. Н. поддържат посочените обстоятелства в 2

АУАН. Св.А. подробно посочва административно нарушение. обстоятелствената на установеното

В рамките на съдебното следствие показания дава и св.Д. И. Х., който потвърди, че е получил сумата 188.48 лева, посочена в РКО № 2107, но не си спомня на коя дата е станало това. Св.Х. посочва, че когато полага извънреден труд, същия бива му изплащан.

Чрез молба вх. № 5485/02.04.2026г. по описа на регистратурата на МРС, постъпила чрез ЕПЕП, пълномощника адв.Н.С. от ВАК, посочва, че не е налице корекционна ведомост за м.04.2025г. и съответно не са подавани декрации образец 1 и 6 до НАП, но св.Х. потвърждава, че е получил сумата посочена в РКО № 2107/31.07.2025г. и че по този начин му се изплаща извънреден труд, когато е положил такъв.

Съдът като обсъди доказателствата по делото, в т.ч. непосредствено събраните в хода на съдебното следствие, намира, че АНО е приложил правилно закона. Събраните по делото писмени и гласни доказателства доказват извършено административно нарушение по чл.264 от КТ .

Нарушението е доказано чрез писмените и гласни доказателства по делото.

Показанията на св.А., св.А. и св.Н. са в подкрепа на изложеното в АУАН и НП и настоящия съд изцяло ги кредитира. Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя - работодател, че не бил извършил нарушението по чл.264 от КТ. Видно е от доказателствата по делото, че по време на извършената проверка през м.08.2025г. е установено нарушението по чл.264 от КТ спрямо лицето Д. И. Х. положил труд по време на официални празници през м.04.2025г., на 18.04.2025г., 12 часа, като в срока за изпълнение на дадените предписания (до 25.09.2025г.), дружеството работодател, е изплатило дължимо възнаграждение на Х. с РКО № 2107/31.07.2025г. За да се приеме, че не е било налице нарушение по чл.264 от КТ е следвало проверяващите да установят, че дължимото възнаграждение на Х. е било начислено и изплатено във ведомостта за м.04.2025г.

Настоящият съд установява, че при установяване на административното нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя, спазени са изискванията на ЗАНН и КТ при съставяне на АУАН и впоследствие при изготвяне на обжалваното НП. Настоящият съд изцяло не споделя доводите 3 изложени в жалбата, непосочване на ЕГН на работника Х. не е процесуално нарушение, в т.ч. съществено процесуално нарушение. Качеството на работодател на жалбоподателя съгласно § 1, т.1 от ДР на КТ, е налице от приложените и приети по делото доказателства, като изплащането на дължимата сума с РКО е също в подкрепа на извода, че между работника Д. И.

Х. и ХХХХХ, ЕИК *********, гр.С., представлявано от В.П.П., е налице трудово правоотношение. Показанията на св.Х. също са в подкрепа на установеното трудово правоотношение с работника Х.. В този аспект, изложените доводи в жалбата, са несъстоятелни.

Неоснователно е и другото възражение на жалбоподателя, че Дирекция „ИТ” – Монтана не разполагала с юрисдикция да издава АУАН и НП, тъй като седалището на жалбоподателя било в гр.С., където се съхранява съответната документация, свързана с сключване на трудовите договори и изплащането на положения труд от заетите работници. С оглед обстоятелството, че проверения обект е на територията на Област М., административнонаказващият орган – Директор на Дирекция „ИТ” – Монтана, е териториално компетентен да извърши проверка на процесния работодател и чрез своите длъжностни лица да състави АУАН, респ. да издаде НП, без да е от правно значение къде се намира седалището на работодателя и дали там се съхранява документацията му, в т.ч. и относно сключването на трудовите договори и изплащането на работните заплати.

По повод на възражението, че поради липсата на датата на нарушението, следва да се има предвид, че процесната проверка е извършена на 01.08.2025г. на място в обекта, и на 29.08.2025г. по документи в Дирекция „ИТ” – Монтана, като на посочените дати е установено административното нарушение по чл.264 от КТ, като считано от 29.08.2025г., не са били изтекли, както сроковете по чл.34 от ЗАНН, така и общата погасителна давност по чл.11 от ЗАНН вр. с чл.80 от НК, която е 4г. и 6м.

Като се има предвид представения от работодателя, жалбоподател ХХХХХ, ЕИК *********, гр.С., представлявано от В.П.П., с жалбата РКО № 2107/31.07.2025г. и показанията на св.Д. И. Х., който потвърждава, че е получил сумата посочена в РКО, получавайки по този начин възнаграждение за положен извънреден труд, според настоящият съд са налице условията за изменение на обжалваното НП, чрез приложение разпоредбата на чл.415в, 4 ал.1 от КТ (Нов - ДВ, бр.108 от 2008г., изм., бр.58 от 2010г., в сила от 30.07.2010г., бр.7 от 2012г.). Видно от доказателствата по делото, цитирани по–горе, нарушението е отстранено веднага след установяването му и няма данни да са произтекли вредни последици за наетото лице Д. И. Х..

Непредставянето на корекционна ведомост за м.04.2025г. и подадени декларации образец 1 и 6 към НАП, не следва да бъде основание за не приложение на чл.415в, ал.1 от КТ, имайки предвид показанията на св.Х..

Последният потвърждава, че е получил сумата за извънреден труд в размер на 188.48 лева, отразена в РКО № 2107/31.07.2025г., и че по този начин получава дължимото възнаграждение за положен извънреден труд. Това, че РКО не е бил представен по време на проверката по документи и в 7- дневен срок от съставяне на АУАН, и че св.Х., не си спомня на коя дата е получил сумата посочена в РКО, не следва да се тълкува във вреда на работодателя, жалбоподател. Нарушението е установено, дадени са предписания да бъде остранено до 25.09.2025г., св.Х. потвърждава, че е получил дължимата му сума за положен извънреден труд, че не е подавал жалба, не посочва да е претърпял вредни последици, все обстоятелства в подкрепа на приложението на чл.415в, ал.1 от КТ.

Съдът намира, че с имуществена санкция по чл.415в, ал.1 от КТ в размер от 300 (триста) лева, 153.39 (сто, петдесет три евро, 0.39 цента) евро, ще бъдат съобразени в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 и чл.83 от ЗАНН. Съдът намира, че с оглед тежестта на извършеното нарушение и обстоятелствата при които е извършено, имуществена санкция в размер на 300 лева, 153.39 евро, не е завишена по размер. Съдът изследва конкретната тежест на процесното нарушение през призмата на приложението на чл.415в, ал.1 от КТ, като намира, че имуществена санкция в размер на 300 лева, 153.39 евро, е съответна на тежестта на процесното нарушение, което извършено през м.04.2025г. е отстранено преди съставяне на АУАН през м.09.2025г. и в срока на изпълнение на даденото предписание. Съдът намира, че така определена като размер имуществената санкция съответства на тежестта на извършеното нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 и чл.83 от ЗАНН.

Предвид заявеното искане от пълномощника на въззиваемата страна, като АНО, за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна, като 5

АНО сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение, които според настоящия съд са в размер на 150 (сто, петдесет) лева, 76.69 (седемдесет, шест евро, 0.69 цента) евро.

Поради изхода на делото, разноски на жалбоподателя, не се дължат, такива не се и претендират.

На основание горното и чл.63, ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.4 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 12 - 2500180/05.11.2025г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” - Монтана, с което на ХХХХХ, ЕИК *********, гр.С., представлявано от В.П.П., в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда, петстотин) лева на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.1 от КТ, като на основание чл.415в, ал.1 от КТ НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 1500 (хиляда, петстотин) лева, на 300 (триста) лева, 153.39 (сто, петдесет три евро, 0.39 цента) евро.

ОСЪЖДА ХХХХХ, ЕИК *********, гр.С., представлявано от В.П.П., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, към което ЮЛ се числи Директор Дирекция „ИТ” – Монтана, като АНО, разноски по съдебното производство в размер на 150 (сто, петдесет) лева, 76.69 (седемдесет, шест евро, 0.69 цента) евро юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.