Решение № 260043 от 09.11.2020, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н И Е

№ гр.Варна, … .11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

МАРИЯ МАРИНОВА при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№390/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от ЗД„Бул Инс”АД, гр. София чрез процесуалния му представител адв.М.Г., против решение №253/ 10.04.2020г., постановено по т.д.№39/19г. по описа на ВОС, т.о./изменено в частта му относно разноските с влязло в сила определение №260348/06.08.2020г./, в частите му, с които: 1/ ЗД„Бул Инс”АД е осъдено да заплати на С.К.С. сумата от 5 000 лв. /по частичен иск, предявен за сумата от 50 000лв., целият в размер от 100 000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания от загубата на дядо му К. К. К., настъпила в резултат на ПТП от 11.01.2014г., виновно причинено от Яна Цветанова Христова като водач на л.а. „Ауди А4“ с peг. №СА1231СВ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗД „Бул Инс“АД, ведно със законната лихва върху главницата от 12.01.2016г. до окончателното изплащане на задължението; 2/ ЗД „Бул Инс”АД е осъдено да заплати на Г.К.С. сумата от 5 000 лв. /по частичен иск, предявен за сумата от 50 000лв., целият в размер от 100 000лв./, представ - ляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания от загубата на дядо й К. К. К., настъпила в резултат на ПТП от 11.01.2014г., виновно причинено от Яна Цветанова Христова като водач на л.а. „Ауди А4“ с peг.№СА1231СВ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗД

„Бул Инс“АД, ведно със законната лихва върху главницата от 12.01.2016г. до окончателното изплащане на задължението; 3/

ЗД „Бул Инс”АД е осъдено да заплати на адвокат Н.Н.Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 353лв.+70, 60лв.; 4/ ЗД

„Бул Инс”АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Варна авансираните от бюджета на съдебната власт разноски в размер на 429, 28лв., от които за държавна такса и възнаграждение на вещото лице по СПЕ.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.Евентуално се претендира да бъде намален размерът на присъдените обезщетения.Претендират се разноски.

Въззиваемите С.К.С. и Г.К.С. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Н.Д. поддържат становище за нейната неосновател -ност и молят решението на ВОС в обжалваните му от дружеството части да бъде потвърдено.Претендират разноски.

Въззивна жалба, подадена от С.К.С. и Г.К.С., двамата чрез процесуалния им представител адв.Н.Д., против решение №253/10.04.2020г., постановено по т.д.№39/19г. по описа на ВОС, т.о. /изменено в частта му относно разноските с влязло в сила определение №260348/ 06.08.2020г./ в частите му, с които съответно: 1/ е отхвърлен предявеният от Ста -нислав К.С. ***”АД иск в частта му за разликата над 5 000 лв. до претендираните 50 000лв., частично предявени от иск в общ размер от 100 000лв.; 2/ е отхвърлен предявеният от Г.К.С. ***”АД иск в частта му за разликата над 5 000лв. до претендираните 50 000лв., частично предявени от иск в общ размер от 100 000лв.; 3/ са осъдени С.К.С. и Г.К.С. ***”АД съдебно-деловодни разноски в размер на 3 812 лв.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковите претенции бъдат уважени и за разликата над 5 000лв. до 50 000лв., ведно с присъждане на дължимата законна лихва върху тези главници, като се присъдят и сторените съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна ЗД„Бул Инс”АД, редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивна жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваните му от С.С. и Г.С. части да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 30.01.2019г. ищците С.К.С. и Г.К.С. излагат, че на 11.01.2014г. при ПТП, виновно причинено от Яна Цветанова Христова, е загинал техният дядо К. К. К.С влязла в сила на 22.04.2015г. присъда №99/11.11.2014г., постановена по НОХД №664/14г. по описа на ВОС, Яна Цветанова Христова е призната за виновна в това, че на 11.01.2014г. по пътя гр.Добрич-гр.Варна на около 350м. след фирма „Вебер“, обл.Варна, при управление на л.а.“Ауди А4“ с рег. №СА1231СВ, нарушила правилата за движение - чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице - К. К. К. и С. К. К.Към момента на настъпване на ПТП за л.а. “Ауди А4“ с рег. №СА1231СВ е имало сключена задължителна застраховка „Граж -данска отговорност” на автомобилистите с полица №02113000987884 със срок 13.04.2013г.-12.04.2014г. с ответника ЗД„Бул Инс”АД.

Ищците, като внуци на починалото лице, имат качеството увредени лица по см. на чл.265, ал.2 от КЗ/отм./ предвид постановеното ТР №1/2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.Между ищците и К. К. К. е съществувала изклю -чителна близост, взаимна обич и привързаност, надминаваща обичайната такава. Техният дядо/заедно с тяхната баба Гергина/, типично за поколенията от 80-те и 90-те години, са ги гледали от самото им раждане, прекарвали са в дома на своя дядо съботите и неделите, всички празници, ученически ваканции и почивки.Дядо им е бил част от живота им от най-ранна детска възраст, играел си е с тях, учил ги е на нещата от живота с грижа и обич, подкрепял ги е и им е помагал, с каквото може в годините, когато са растели.Тази здрава връзка е разрушена от трагичния инцидент, довел до внезапната и нелепа смърт на техния дядо.След загубата му ищците се променили в негативен аспект - имали проблеми със съня, изпитвали тревожност, не могли да приемат, че техният дядо, който, макар и на такава възраст, бил жизне -способен, работоспособен и стожер на фамилията, си е отишъл така насилствено и без време.Ищците и понастоящем посещават гроба му, ревниво спазват всички траурни традиции и пазят паметта на дядо си, изпитвайки неговата липса във всеки един аспект.

Предвид изложеното претендират ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от тях сумата от по 50 000лв./предявена като частичен иск за всеки, целият от 100 000лв./, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техният дядо К. К. К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2014г./датата на смъртта на пострадалото лице/ до окончателното изплащане.

Ответникът ЗД„Бул Инс”АД в депозирания писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Не оспорва твърденията на ищците досежно настъпилото на 11.01. 2014г. ПТП с участието на водача Я.Христова, настъпилата в следствие това ПТП смърт на К.К., наличието на застрахователно правоотношение, възникнало от договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобили -стите за л.а. “Ауди А4“ с рег. №СА1231СВ.

Оспорва материално-правната легитимация на ищците да получат обезщетение за смъртта на дядо им.Твърди, че ангажираните доказателства не обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, залег -нало в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г.Самостоятелно твърди и, че ищците не са претърпели и не търпят описаните в исковата молба болки и страдания в резултат от смъртта на К.К.Поддържа, че техните болки и страдания са се свеждали до житейски логичните и обичайните такива от загубата на близък и не може да се обоснове изключителност, вкл. като се има предвид, че чувствителността на конкретната личност има строго субективен характер.Евентуално оспорва размера на претенциите като изключително завишен и несъответстващ на принципа на справедливостта, съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП, както и като несъобразен с предвидения в §96, ал.1, вр. ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ/обн.ДВ, бр.101/18г./ размер от 5 000лв.Твърди, че не дължи лихва от датата на деликта, евентуално, ако се приеме обратното, възразява за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите, предхождащи с три години датата на подаване на исковата молба.

Решението в частта му, с която претенцията за присъждане на законна лихва върху присъдените главници от по 5 000лв. за периода от 11.01.2014г. до 11.01. 2016г. е отхвърлена, е влязло в сила.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. §22 от ПЗР на КЗ и чл.86 от ЗЗД Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказа -телства се установява, че с влязла в сила на 22.04.2015г. присъда №99/11.11.2014г., постановена по НОХД №664/14г. по описа на ВОС, Яна Цветанова Христова е призната за виновна в това, че на 11.01.2014г. по пътя гр.Добрич-гр.Варна на около 350м. след фирма „Вебер“, обл.Варна, при управление на л.а.“Ауди А4“ с рег. №СА1231СВ, нарушила правилата за движение - чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице - К. К. К. и С. К. К. - престъпление по чл.343, ал.3, пр.5, б.”б”, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 и чл.54 от НК.Също не е спорно и се установява от представените доказателства, че към 11.01.2014г. за л.а.“Ауди А4“ с рег. №СА1231СВ е имало сключена със ЗД„Бул Инс”АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с начална дата на покритие 13.04 .2013г. и крайна дата на покритие 12.04.2014г., както и родствената връзка между въззивниците Стоянови и починалия К.

К.

На осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължи -телна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.С оглед това и тези горепосочени факти се приемат за установени от съда така, както са посочени в присъдата по НОХД №664/14г. по описа на ВОС, н.о.

На осн. чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ - приложим закон на осн. §22 от ПЗР на ЗК доколкото не се твърди, съответно установява, страните по застрахователния договор да са договорили друго след влизането в сила на този кодекс, т.к. пътно - транспортното произшествие, в резултат от което е починал К. К. К., е настъпило на 11.01.2014г., т.е. при действието на КЗ /отм.2016г./, увреденият, спрямо когото застрахователят е отговорен, има право да иска обезще -тение пряко от застрахователя.Към момента на настъпване на ПТП-11.01.2014г., съответно смъртта на К.К., ищците са нямали качеството увредено лице, т.к. не са имали право на обезщетение за претърпените от неговата кончина неиму -ществени вреди предвид разрешенията, дадени в задължителното към посочената дата за съдилищата ППВС №2/30.11.1984г., предвиждащи, че при смърт на постра - далия поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези, посочени в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. /между които не са внуците на починалия/.Впоследствие с ТР №1/2016 от 21.06. 2018г. на ОСНГТК на ВКС, с цел синхронизиране на българското законодателство с европейското /посочените в ТР директиви/, се изостави цитираното разрешение и се прие, че с оглед развитието на обществените отношения и изискванията към българската държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз, използваният от ППВС ограничителен подход при определяне кръга на лицата с право на обезщетение не отговаря на съвременните изисквания за справедливост, предвид което е справедливо от гледна точка на чл.52 от ЗЗД и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, и се обяви за загубило сила ППВС №2/30.11.1984г.От момента на обявяване на ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС и, ако е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и съответно са търпени продължителни болки и страдания от неговата смърт, въззивниците Стоянови биха придобили качеството увредено лице по см. на КЗ/отм./, които са материално-правно легитимирани да претендират тяхната обезвреда.