Акт от 13.12.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Кюстендил, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Йоланда М. Цекова

Членове:Надя Сп. Георгиева

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Любка Евг. Н.а в присъствието на прокурора В. П. като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221500600550 по описа за 2022 година Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.

Образувано е по ПРОТЕСТ на КнРП- ТО Дупница срещу Присъда № 38/23.09.2022 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 973/2022 г. по описа на съда, с която подсъдимия К. Н. С., ЕГН **********, от гр. Дупница, е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354 а ал.5 във вр. с ал.3 пр.ІІ т.1 НК и му е наложено наказание“глоба“ в размер на 500 лв., като е признат за невиновен и е оправдан по първоначалното обвинение за престъпление по чл.354 а ал.3 пр.ІІ т. 1 НК. В протеста и мотивите към него са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата поради неправилно възприемане от съда на хипотезата на чл.93 т.9 НК, дала основание за преквалифициране на деянието като маловажен случай.

В тази връзка се сочи наличие на предходно осъждане на С. за престъпление по чл.354 а ал.3 НК по НОХД № 31/2022 г. на ДнРС , по което държаното наркотично вещество е на стойност 184,20 лв. и регистрации на С. за държане на наркотични вещества от 2022 г., представляващи заявителски материали за известен извършител, както и криминалистична регистрация за престъпление 1 по чл.151 ал.1 НК от 2020 г., се сочи в мотивите към протеста. По тези съображения се поддържа, че не е налице хипотезата на чл.93 т.9 НК поради липса на всички предпоставки – подбуди за извършване на деянието, начин на извършване и данни за личността на извършителя, както и степента на обществена опасност на деянието предвид засегнатите обществени отношения. По тези съображения се моли за отмяна присъдата на ДнРС и признаване на подсъдимия С. за виновен по първоначалното обвинение по чл.354 а ал.3 предл.ІІ т.1 предл.І НК. Доказателствени искания в протеста не са направени.

Постъпило е писмено възражение и допълнение към него по протеста от подсъдимия К. С., подадено чрез защитника му адв.И. К., с изразено становище за правилност и законосъобразност на протестираната присъда.

Окръжна прокуратура поддържа протеста и изразява становище за уважаването му по изложените в него съображения.

Защитникът на подсъдимия адв.И. К. оспорва протеста и моли за потвърждаване на І-инстанционната присъда като правилна и законосъобразна по подробно изложените в писменото възражение съображения.

Подсъдимият К. С. в лична защита изрази съгласие със заявеното от защитника му и с изложеното в писменото възражение. Като последна дума поиска да се потвърди присъдата на ДнРС.

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл. НПК правомощия, намери жалбата за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна страна и прие от фактическа и правна страна следното:

С обжалваната присъда подсъдимия К. Н. С., ЕГН **********, от гр.Дупница, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354 а ал.5 във вр. с ал.3 пр.ІІ-ро т.1 НК – за това, че на 2.09.2022 г. в землището на гр. Дупница, на пътя за местността Вангелова чешма“, е държал в себе си без надлежно разрешително суха листна маса – 1,28 г коноп с активен компонент тетрахидроканабинол 22,9% на стойност 7,68 лв., като конопът е под контрол на ЗКВНВП, включени в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на рискза общественото здраве поради вредния ефект от золупотребата с тях, 2 забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ съгласно Приложение № 1 към чл. 3 т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/обн.ДВ бр.87/2011 г./, като случаят е маловажен и при условията на чл.54 НК му е наложено наказание“глоба“ в размер на 500 лв. и е оправдан на основание чл.304 НПК по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354 а ал.3 пр.ІІ т.1 НК. Постановено е с присъдата и отнемане в полза на държавата на основание чл.354 а ал.6 НК на остатъка от наркотичното вещество, което след влизане в сила на присъдата да се унищожи, както и да се унищожат след влизане в сила на присъдата и опаковките на наркотичното вещество. На основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимия С. е осъден да заплати и разноските по делото в общ размер на 142,50 лв.

Производството пред ДнРС е започнало като бързо производство и впоследствие съдебното производство е проведено по диференцираната процедура на глава ХХVІІ НПК – в частност по чл.371 т.2 НПК.

Фактическата обстановка е правилно установена от ДнРС, който е приел, че на 2.09.2022 г. около 20 часа подсъдимият С. с негови приятели, двама от които са свидетелите Т.Х. и В.А., решили да отидат на дискотека в гр.Благоевград с лек автомобил „***“ ре.№ ***, управляван от св. В.П.. Преди да потеглят за Благоевград, подсъдимият и посочените лица се отбили пред дома на лицето Д.П., с прякор “***“ в центъра на гр.Дупница, за когото се знаело, че разпространява наркотични вещества. От това лице подсъдимият закупил за В.П. малко количество амфетамин и за себе си закупил за сумата от 10 лв. суха растителна маса, представляваща коноп/канабис/.

След това обаче вместо за Благоевград, потеглили за вилата на ТЕЦ Бобов дол, където работел техен приятел с името И.К.. Пътувайка за там, в землището на гр. Дупница, на пътя за м.“Вангелова чешма“ , в близост до ж.к.“Б.“, били спрени за проверка от полицейски автопатрул в състав от свидетелите М.М. и К.К., окито уевдомили ОДЧ и поискал съдействие от АП 728 в състав Д. П. и С.С.. Извършена била проверка на автомобила и на пътуващите в него лица, при която подсъдимият признал, че има в себе си едно пакетче-спейсбек трева, което предал с протокол за доброволно предаване.

От ФХЕ/ на л.24-25 от ДП/ на в.л.инж. К.Н. е установено, че теглото на 3 държаната от подсъдимия марихуана/коноп, канабис/ е с тегло 1,28 г и съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 22,9%. ФХЕ сочи още, че конопът е под контрол на ЗКВНВП, включени в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ съгласно Приложение № 1 към чл. 3 т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/обн.ДВ бр.87/2011 г./. Стойността на държаното високорисково наркотично вещество е определена на 7,68 лв. с Протокол за оценка на наркотични вещества на основание Приложение № 2 към ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне цени на наркотични вещества.

Законосъобразно съдът е приел, че тази фактическа обстановка е установена категорично и безспорно от събраните в ДП доказателства, за които подс. С. е направил самопризнание, че приема фактите по ОА и е съгласен да не се събират доказателства за тях и че при постановяване на присъдата съдът ще ползва събраните от прокурора на ДП доказателства.

Това обстоятелство не налага извършване на подробен доказателствен анализ, както правилно съдът е приел с аргумент а contrario от разп.на чл.305 ал.3 НПК.

Правната квалификация на деянието правилно е възприета по чл.354 а ал.5 НК, за което решаващият съд е изложил подробни и обосновани съображения, които се споделят от настоящия състав. Тази квалификация е възприета на база задължителната съдебна практика, развита в ППВС № 6/1971 г. След анализ на степента на обществената опасност на деянието предвид оценката на вредните последици от извършването му, личността на извършителя, както и неговата възраст, подбудите и начина на извършване на деянието обосновано е прието, че процесното престъпление представлява маловажен случай по см.на чл.354 а ал.5 НК. Държаното високорисково наркотично вещество е в малко количество – 1,28 г и е на ниска стойност – 7,68 лв. и е предназначено за лична употреба, което пък води на извод за незасягане на обществени отношения, свързани с опазване на общественото здраве и следователно обуславя ниската степен на обществена опасност на деянието. Въпреки осъждането на подсъдимия като непълнолетен за същото деяние, той е изтърпял наложеното му за него наказание“пробация“ и в 4 момента е ученик в 12 клас на ПГ“А.С.Корольов“ в гр. Дупница, като има амбиции за продължаване на образованието си и посешава психолог във връзка с предходна наркозависимост, а е оказал и пълно съдействие на разследването. Тези обстоятелства обуславят ниската степен на обществена опасност на дееца и в съвкупност с ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние, поради което правната квалификация на деянието по чл.354 а ал.5 НК, при наличинте за това критерии на чл.93 т.7 НК, е правилна.

По тези съображения въззивният състав не споделя доводите в протеста, че поради наличното предходно осъждане, макар и като непълнолетен на С. и налични криминалистични регистрации, въпреки стойността и количество на процесното държано високорисково наркотично вещество, правната квалификация на деянието трябва да бъде по чл.354 а ал.3 пр.ІІ-ро т.1 пр.І-во НК. Обстоятелствата на конкретното престъпление и степента на обществената опасност на деянието и дееца, подробно обсъдени в присъдата на ДнРС и споделени в настоящото решение, обуславят правния извод, че държането на високорисковото наркотично вещестов с количество 1,28 г на стойност 7,68 лв., представлява маловажен случай и съответства на дефиницията на чл.93 т.9 предл.І-во НК – незначителност на вредните последици от деянието. Районният съд подробно е анализирал съставомерността на изпълнителното деяние на престъплението и не се налага преповтарянето му в настоящото решение.

По тези съображения законосъобразно и обосновано Районният съд е признал подс.С. за виновен в извършване на престъпление по чл.354 а ал.5 във вр. с ал.3 предл.ІІ т.1 НК и го е признал за невиновен на осн.чл.304 НПК и го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.354 а ал.3 предл.ІІ-ро т.1 пр.І-во НК.

За престъплението оп чл.354 а ал.5 НК законодателят е предвидил налагане на наказание „глоба“ в размер до 1000 лв. При баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства районният съд е наложил това наказание в средния размер на 500 лв., като законосъобразно е приел, че не са налице основанията на чл.78 а НК.

Този размер на глобата настоящият състав намира за занижен. Приемайки процесното престъпление за маловежен случай по см.на чл.354 а ал.5 НК настоящият състав намира, че размерът на глобата следва да се наложи в 5 максималния й размер от 1000 лв., като счита, че в този му размер това наказание би постигнало целите на чл.36 НК по отношение на подсъдимия С..

В подкрепа на този извод са сочените данни за личността на дееца по настоящото дело. Правилно районният съд е посочил в мотивите на присъдата си, че процесното престъпление е извършено само 1 месец след изтърпяване на наказанието“пробация“ по предходното осъждане, но не го е взел предвид при определяне размера на наказанието“глоба“. На следващо място, характеристичната справка от РУ Дупница /на л.29 от ДП/ сочи, че С. има 3 бр.ЗМ, че има данни за употреба на наркотични и психотропни вещества и за връзки с лица от криминалиня контингент и че по данни на съседи лицето се занимава с разпространение и употреба на наркотични вещества. Тези негативни характеристични данни на този етап не променят възприетото по-горе за ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние и дееца, защото е неясно сочените 3 бр. ЗМ как ще приключат и защото данните на съдседи не са подкрепени на този етап с доказателства. Ако тези обстоятелства бяха установени, квалификацията на деянието би била друга. Но въпреки това така сочените данни за подсъдимия в характеристиката от МВР и времевото извършване на процесното деяние спрямо предходното осъждане мотивират настоящия състав да приеме, че наказанието „глоба“ за процесното престъпление по чл.354 а ал.5 НК следва да се наложи в максималния размер от 1000 лв., с цел постигане в пълна степен на предупредително-възпиращия и превъзпитателен ефект на наказанието за извършеното престъпление.