Решение № 196 от 29.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Пазарджик, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500202 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд рег.№1371 от 17.11.2025г. постановено по гр.д.№20255220101673 по описа на същия съд за 2025г. Е ПРОГЛАСЕН ЗА НИЩОЖЕН сключения между Г. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. ****, с пълномощник – адв. А. А. от АК Пазарджик, и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от В. А. Г. и А. Ч. Д., Договор за потребителски кредит № **** от 20.07.2023 г. поради противоречие със закона.

ОСЪДЕН Е ответника „ Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул „Димитър Хаджикоцев“ № 5254, представлявано от В. А. Г. и А. Ч. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. **** сумата в размер на 521,28 лева, представляваща заплатена без основание сума по Договор за потребителски кредит № **** от 20.07.2023 г.

ОСЪДЕН Е ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със 1 седалище и адрес на управление гр. София, ул „Димитър Хаджикоцев“ № 5254, представлявано от В. А. Г. и А. Ч. Д. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. А. от АК Пазарджик, служебен адрес гр. ****, служебен номер 1800043544 на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на общо 1843,24 лева.

ОСЪДЕН е ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул „Димитър Хаджикоцев“ № 5254, представлявано от В. А. Г. и А. Ч. Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 513,66 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева.

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№34299 от 09.12.2025г. подадена от ответника в производството пред първата инстанция „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Лозенец, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 чрез юрисконсулт К. З., с доводи за порочност на решението като неправилно с искане да бъде отменено и предявения срещу дружеството иск отхвърлен. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е направил извод, че процесният договор е недействителен на основание 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, приемайки, че неправилно в процесния договор застрахователната премия не е включена като разход при изчислението на ГПР. Според жалбоподателя законът изисква точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора, като бъдат взети предвид и допусканията, което изискване е спазено и написано в Договора: ГПР — 29.56% и обща дължима сума 11591.56 лева; че ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер. В тази връзка се заключава, че процесният договор отговаря на въпросната разпоредба, като по този въпрос е налице и касационна съдебна практика /Решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. дело № 3253/2021 г. на ВКС, З Г.О./

По отношение на въпроса дали застрахователната премия представлява разход, който следва да се включи в общите разходи по кредита, при калкулирането на ГПР, се препраща към отговора на дружеството на ИМ в който подробно били развити аргументи, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, че кредитополучателя сам 2 е пожелал ползването на допълнителна услуга — застраховка, че отказът от застраховката, след сключването на договора за кредит, няма да промени условията на договора за кредит (лихва, размер на вноска или друг параметър).Позовава се и на §1, т. 1 от ДР на ЗПК , че разход по кредита е застрахователната премия само когато сключването на договора за услуга (застраховка) е задължително условие за получаването на кредита. Твърди се, че съдът не е обсъдил изложените от Банката аргументи за характера на застрахователната премия и смята, че решението следва да бъде мотивирано на база правни и финансови аргументи. Допълва, че Правната характеристика на застраховката като допълнителна услуга е ,че това е услуга, която е предоставена при сключване на отделно договорно отношение — Договор за застраховка; че Застрахователният договор, застрахователната премия по който е финансирана от Банката, е договор между застраховател (Кардиф Общо застраховане) и кредитополучателят като застраховано лице; че Застрахователят носи застрахователен риск за застрахованите съгласно договора за застраховка рискове и че застрахователната премия е цената на застрахователната услуга, като в случай на застрахователно събитие, застрахователното обезщетение е изцяло в полза на кредитополучателя — или като плащане за погасяване на дължими суми по договора за кредит или като директно плащане към кредитополучателя за покриване на нужди (в случай на предсрочно погасяване на договора за кредит; Жалбоподателят сочи, че финансовата характеристика на застрахователната премия

— застрахователната премия е цената на предоставената застрахователна услуга и че тази цена се определя от застрахователя на база на покритите застрахователни рискове и срока, за който тези рискове са покрити. Като в случай, че срокът на застрахователното покритие се намали, поради прекратяването на застрахователния договор, то неамортизираната /неизползваната/ част от застрахователната премия се изплаща на кредитополучателя като застраховано лице. и че това е уговорено в чл. 10 от Общите условия към застраховката.

Допълва, че след като застрахователят възстанови на кредитополучателя остатъчната стойност от застрахователната премия, размерът на която зависи от използвания срок на застрахователно покритие, последния има възможността да се разпорежда с нея — да я ползва за лични нужди или да погаси предсрочно договора за кредит и че Застрахователната премия се връща по сметка на кредитополучателя и Банката не може да погаси със сумата автоматично договора за кредит — главницата по кредита остава непроменена, но сумата от застрахователната премия, върната от застрахователя, се използва само от кредитополучателя, а не от Банката.

Като следващ довод се изтъква, че съдът не е обсъдил изложените в 3 отговора на исковата молба обстоятелства, застъпващи тезата, че застрахователната премия не е част от общите разходи по кредита, защото сключването на застрахователен договор не е условие за получаването на кредита. Позовава се на чл. 19 от Договора за кредит, където изрично е посочено, че сключването на застраховката не е задължително условие за сключването на договора за кредит, което еднозначно показвало, че допълнителната услуга застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, тоест застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита, Цитира се чл.19 от договора и съдържанието на заявлението-декларация подписвано от потребителя за възможност за избор да сключи или не застраховка, като в т. 13 от Заявлението — декларация (приета като доказателство по делото) ищецът е декларирал изрично съгласието си за сключване на застраховка: Акцентира, че незадължителният характер на договора за застраховка е виден и от представения на кредитополучателя още преди сключването на договора за кредит Стандартен европейски формуляр за представяне на информация: т.3.

Допълва, че сключването на Договора за потребителски кредит не е обусловено от задължителното сключване на договора за застраховка. При отказ от застраховката застрахователната премия ще бъде възстановена на потребителя ищец, доколкото Банката е финансирала застрахователната премия и я е платила от негово име и за негова сметка. Сочи, че при всички положения условията по договора за кредит остават непроменени — размер на лихва, размер на ГПР, единствено срокът би се променил в случай на предсрочно погасяване на кредита, което изрично записано в т. 10 от Общите условия за застрахователна програма „Защита на кредита” към Застрахователен сертификат № 170534765962023: Цитира чл.10 , чл.4.4, чл.13.2 от застрахователния сертификат.

От друга страна, дружеството жалбоподател счита, че неправилно първоинстанционният път е достигнал до извода, че реалният размер на ГПР е различен от този посочен в договора. Сочи, че дружеството не оспорва факта, че застрахователната премия не е взета предвид при изчисление на ГПР, а напротив, поддържа твърдение в обратния смисъл още с Отговор на искова молба. Счита, че при включването на този разход към ГПР последният ще се измени, като основният въпрос в случая е дали разходите по застрахователния договор следва да бъдат причислени към ГПР, като съобразно изложеното счита, че правно обоснованият отговор следва да бъде отрицателен. Допълва още, че с оглед факта, че застраховката не е била условие за сключването на основния договор, същата е доброволно и изрично заявена от кредитополучателя, както и факта, че последната е могла да бъде прекратена от ищеца без никакви последствия по процесния договор за 4 кредит, съобразявайки разписаното в 1. т. 1 от ДР на ЗПК, поради което дружеството счита, че в настоящия случай застраховката не следва да се приема като част от общите разходи по кредита, съответно не трябва да бъде включена при изчислението на ГПР.

Посочва съдебна практика и поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че реалният размер на ГПР не отговаря на посочения в договора, както и че задължението на клиента по застраховката следва да бъде причислено към ГПР, поради което се поддържа изложената в отговора на исковата молба теза, че процесният договор за потребителския кредит, е в унисон с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Затова смята за неправилно приетото от исковият съд, че процесният договор е недействителен на основание 22 от ЗПК. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените от ищеца искове. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна с вх.№3741 от 09.02.2026г. подаден от ищеца Г. Д. Д., с ЕГН********** от гр.Пазарджик чрез пълномощника си адв. А. А. от АКПазарджик в който въззивната жалба се квалифицира като допустима, но по същество неоснователна. Излага съображения в насока, че Решението на първата инстанция е правилно, с изложени мотиви защо договора за потребителски кредит е недействителен, като счита, че решението е справедливо и е съобразено с практиката на Съда на Европейския съд, както и с практиката на ОС-Пазарджик. Акцентира се, че застрахователната премия е изначално предвидена в договора и макар да има клаузи, с които се твърди, че не е задължителна, но че това не променя факта, че застрахователната премия е основен елемент от договора-тя е включена в общия размер на кредита и е неотменимо условие към момента на сключване на договора и че в общата дължима сума определена в СЕФ се включва разхода, какъвто е застраховката.

Допълва, че фактът, че е предвидена търговска клауза (чл.7.1.), която да задължава заплащането на премията, е обосноваващ за настоящия спор.

Счита, че неправилно банката-кредитор включва в общия размер на кредита таксата за застрахователната премия, чийто размер е 1/3 от реално предоставената сума — при 6000 лева отпуснати, 1936.43 лева е застрахователната премия и върху тези разходи се начислява лихва, което смята за показателно за незаконосъобразната злоупотреба в кредитното правоотношение. Твърди се, че Потребителят е оставен сам да тълкува разпоредбите на договора и дали тази застраховка е задължителна или не, дали не трябва да се включи в ГПР и други и че след като същата е 5 включена в общата дължима сума, би следвало да означава, че е част от разходите по кредита. но не ставало ясно за потребителя защо не е включено в ГПР и по какъв начин е изчислен. Подробно са изложени съображения пред първата инстанция защо договорът е недействителен, които изцяло се поддържат от страната.