Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 176 от 20.12.2023, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 339/2023
Вид
Решение № 176
Подписан
20.12.2023
В сила
20.12.2023
Състав
Лазар Йорданов Мичев, Пламен Митков Драганов, Емил Димитров Стоев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Разград, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Е. Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора Е. Й. Е. като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233300600339 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 8/26.05.2023 год. по нох дело № 68/2023 г., РС – Исперих признал подсъдимия Е. Б. А. вИ.ен в това, че на 18.03.2023 год. в село ***, обл. Разград, управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил “Санг Йонг Корандо“, с per. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1,87 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № A R B A 0178 престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 и чл. 36 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на шестстотин лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. В. В. – защитник на подсъдимия Е. Б. А.. Присъдата се обжалва като неправилна и постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, с молба за отмяната й, без да се сочат конкретни аргументи. В условията на евентуалност присъдата се обжалва и в частта досежно наказанията, като явно несправедливи. От въззивната инстанция се иска да признае подсъдимия за невИ.ен и да го оправдае по възведеното му обвинение или да намали размера на наложените му наказания.

В допълнително писмено изложение към въззивната жалба защитникът изтъква, че при обсъждане на доказателствата съдът дал вяра на едни гласни 1 доказателства за сметка на други без да е изложил конкретни съображения за това. Твърди се също, че мотивите към присъдата съдържат съществена непълнота относно мястото където е управлявал моторното превозно средство и по-конкретно дали същото представлява път по смисъла на ЗДвП и дали това място е в границите на село *** и дали е извън него. Защитникът счита, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият А. е управлявал автомобила по път, отворен за обществено ползване. Защитникът изтъква, че в случая е налице ниска степен на обществена опасност на деянието – извършено е през нощта, на място където не е имало никакво движение и препятствия. Не е имало сгради, пътни съображения, други превозни средства и пешеходци. В автомобила не е имало пътници и автомобила е управляван няколкостотин метра.

Подсъдимият не е осъждан, не е извършил нито едно нарушение на правилата за движение по пътищата, има добри характеристични данни, работи и има семейство. При тези обстоятелства защитникът счита, че извършеното от подсъдимия деяние не е престъпно, дори и да се приеме, че формално осъществява признаците на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. В условията на алтернативност защитникът излага и съображения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.

Препис от въззивната жалба е изпратен на прокурора.

Писмени възражения против въззивната жалба не са постъпили.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия на същите основания и със същите искания.

В лично изявление подсъдимият А. заявява, че подържа становището на защитника си.

Участващият по делото прокурор намира жалбата за неоснователна.

Счита, че обжалваната присъда не страда от сочените в жалбата пороци.

Намира, че материалния закон е приложен правилно от първоинстанционния съд. Счита, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 9, ал.

2 от НК, както и , че е без значение дали автомобила е управляван по път отворен за обществено ползване или по черен път. Достатъчно е, че автомобила е приведен в движение. Предлага на съда да потвърди обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна.

В последната си дума подсъдимия А. заявява, че иска да бъде оправдан.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт прие следно:

От фактическа страна:

Подсъдимият Е. Б. А. е *** г. в гр. Разград, живущ в село ***, обл.

2

Разград, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС и притежава товарен автомобил “Санг Йонг Корандо“, с per. № ***.

Подсъдимият е ловец. На 18.03.2023 г. неговата ловна дружинка провела събрание. След това към 18:30 часа част от ловците от село ***, между които и свидетеля И. И., се събрали на беседка, находяща се в землището на село *** и до която се стигало по черен път, след отбивка вдясно от главната ул. “Васил Левски“ в посока село Кривица. Беседката се намирала в гората, на около 500 м. от пътя. Към 19:00 – 19:30 часа при тях дошли подсъдимият Е. А. и свидетеля Ш. Ш., всеки с автомобила си.

Свидетелят Ш. отказал да пие алкохол, тъй като бил на антибиотично лечение и след известно време си тръгнал. Заедно с останалите подсъдимият А. употребил алкохол, а към 22:30 часа той си тръгнал управлявайки собствения си автомобил. Свидетелят И. му предложил да остави автомобила до неговото място, което се намирало в близост до главния път.

По същото време свидетелите Н. Б. и Ж. К. -полицейски служители в РУ Исперих, участвали в специализирана полицейска операция на територията на село *** за времето от 20:00 часа на 18.03.2023 г. до 08:00 часа на 19.03.2023 г. Движейки се по ул.“Васил Левски“ в село *** в посока изхода за село Кривица, двамата забелязали в дясно от тях, по черен горски път, да приближава автомобил с включени светлини. Свидетелят Б. включил светлинен сигнал на служебния автомобил, за да провери движещия се автомобил. В същия момент автомобилът спрял, светлините и двигателят му били изключени и водачът слязъл от него. Когато полицейските служители отишли до него установили, че подсъдимия Е. А., управлява собствения си автомобил марка “Санг Йонг“ модел “ Корандо“, с p e r. № ***. Била извършена проверка на документите, при което не били установени нередности. След това свидетелят Б. пристъпил към проверка на водача за употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA 0178, което отчело 1,87 на хиляда. Полицейският служител издал талон за медицинско изследване и съпроводил подсъдимия до Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Исперих, но той отказал да даде кръвна проба, след което бил задържан за 24 часа по ЗМВР.

Във връзка с така установеното нарушение на правилата за движение по пътищата свидетелят Б. съставил АУАН серия GA № 837009 от 19.03.2023 г., а в последствие, поради наличие на данни за извършено престъпление по чл.343б, ал. 1 НК, било образувано БП.

Идентична фактическа обстановка установил и първоинстанционния съд.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

По доказателствата:

Така очертаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. От 3 обясненията на подсъдимия А. и показанията на свидетелите И. и Ш.ев се установяват обстоятелствата относно мястото, времето и повода по който групата ловци се били събрали. Никой от тримата не оспорва факта, че след като подсъдимият се присъединил към групата, същия употребил алкохол, както и, че след това той привел в движение собствения си автомобил.

От показанията на свидетелите Б. и К. се установяват обстоятелствата свързани с установяването на мястото, където двамата видели управлявания от подсъдимия автомобил, извършените проверки, включително и за проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA 0178, както и показанията на устройството. От приложената разпечатка за извършената проверка се установява дата и часа на проверката, както и показанията на устройството от проверката на подсъдимия. От приложения талон за изследване се установява, че на подсъдимият е предоставена възможност да даде проба за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, както и отказа на същия да се възползва от тази възможност. Съдържанието на приложения АУАН също допринася за установяване на горните обстоятелства.

Първоинстанционният съд изложил пространни съображения във връзка с възраженията на защитата относно установяване на мястото, където било извършено деянието, твърдения за противоречия в показанията на свидетелите Б. и К. относно това кога е спрял управлявания от подсъдимия автомобил, дали преди сигнала, подаден от полицейските служители или е бил спрял преди това, неточности в АУАН и др. Всички тези съображения изцяло се споделят от въззивната инстанция, поради което преповтарянето им е ненужно.

Като цяло цялата доказателствена съвкупност изяснява в хронологичен ред всички относими към предмета на доказване факти и обстоятелства. Не се констатират съществени противоречия между доказателствените източници.

От правна страна:

Съобразявайки възприетото от фактическа страна въззивната инстанция прие, че обвинението против подсъдимия А. е доказано по несъмнен и безспорен начин. С действията си същия е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.

От фактическа страна подсъдимият Е. Б. А. на 18.03.2023 г. в село ***, обл. Разград, управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил “Санг Йонг Корандо“, с per. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1,87 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA 0178.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината- пряк умисъл. Подсъдимият е осъзнавал противообществения характер на деянието, разбирал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е предвидено наказание 4 лишаване от свобода за срок от 1 до 3 години и глоба от 200 до 1000 лева.

Първоинстанционният съд, съобразявайки изискванията на чл. 54 от НК, е наложил на подсъдимия А. предвиденото наказание лишаване от свобода в минимален размери, а именно една година. Предвид наличието на всички предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на наложеното наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок три години.

Наказанието глоба е наложено в средния предвиден размер, а именно 600 лева. Освен това, на основание чл. 343г от НК, подсъдимия А. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

Въззивният съд намира, че така определените наказания съответстват на степента на обществената опасност на деянието и извършителя. Обективно са отчетени значението и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчел необременено съдебно минало, добрите характеристични данни и критичното отношение към извършеното. Като отегчаващи вината обстоятелства са отчетени сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, предвид обекта, който се засяга и предвид формираната в обществото критичност и нетърпимост към такъв тип водачи на превозни средства.

По жалбата:

По същество въззивната жалба не съдържа конкретни възражения. Такива се съдържат в представеното от защитата допълнително писмено изложение към въззивната жалба.

Защитникът изтъква, че при обсъждане на доказателствата съдът дал вяра на едни гласни доказателства за сметка на други без да е изложил конкретни съображения за това. Това възражение не се споделя от въззивната инстанция. В мотивите си съдът е изложил съображения относно възприетите доказатeлствени източници, като посочил, че твърдени от защитата противоречия в свидетелските показания на полицейските служители са без значение към предмета на доказване по делото.