Решение № 68 от 22.04.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Сливница, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20231890200817 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „М. 2012“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 232300478/04.10.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция „Инспекция по труда“ за извършено нарушение на чл.350, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.6, ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за което му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500 лева.

В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са незаконосъобразни.

Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата. В хода на делото оспорва същата.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представеното по делото Наказателно постановление № 23-2300478/04.10.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция „Инспекция по труда“ се установява, че на „М. 2012“ ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение по чл.350, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.6, ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /л.10/.

От Акта за установяване на административно нарушение /л.11/ се установява, че на 04.07.2023 г. е извършена проверка от контролните органи на Инспекцията по труда Софийска област в търговски обект на „М. 2012“ ЕООД – цех за закуски и магазин, находящ се в гр. Драгоман, ул. „Александър Стамболийски“ № 1 и при приключване на проверката по документи на 04.08.2023 г. в сградата на Д „ИТ“ – Софийска обл., е установено, че „М.

1

2012“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е предал трудовата книжка незабавно на лицето Е. К. П., като съобщи, с писмо с обратна разписка, да се яви, за да я получи лично.

Констатирано е, че трудовото правоотношение с посоченото по-горе лице е прекратено 10.06.2023 г., в трудовата книжка са вписани данните относно прекратяването, но последната не е върната на лицето П., като по този начин е допуснато нарушение на чл. 350, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.6, ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като нарушението е извършено на 13.06.2023 г., а е констатирано на 04.08.2023 г.

Съдът приема, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни за това органи – главен инспектор към ИТ, София – област /л.33-35/, респективно Директора на Инспекцията по труда, София – област /л.27-30/, съгласно чл.416, ал.5 КТ. Същите не страдат от пороци. При съставянето им не са нарушени материалния и процесуалния закон, двата акта са ясни и непротиворечиви както поотделно, така и помежду си.

Констатациите са отразени и в Протокол за извършена проверка от 04.08.2023 г.

/л.14/, подписан от управителя на „М. 2012“ ЕООД, като с него, на последния, са му дадени и предписания, а именно да върне трудовата книжа на правоимащото лице в срок до 18.08.2023 г.

Изложеното в АУАН и в Наказателното постановление се установява от разпита на свидетелите С. А. М. – актосъставител и Ж. Г. П. – свидетел на акта /протокол от о.с.з. от 18.01.2024 г. л.57 и л.58/, които са водили и присъствали на цялата проверка, като установява, че при извършването на проверката на „М. 2012“ ЕООД до 04.08.2023 г. , управителят на последния не им е предоставил доказателства, че трудовата книжка на Е. К.

П. е върната на същата. Нещо повече управителят декларирал пред тях, че книжката е у него, държи я в обекта на контрол в гр. Драгоман, оформена и готова за връщане, но все още не е върната и не е предприел действия по връщането ѝ.

Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетелки като обективни и непротиворечиви както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства, а именно Трудов договор на Е. К. П., сключен с „М. 2012“ ЕООД /л.18/, Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от дата 10.06.2023 г. /л.20/, сведение от 04.08.2023 г. управителя на „М. 2012“ ЕООД /л.21/, с което признава, че трудовата книжка на Е. К. П. е оформена, но не е предадена на работника.

Съгласно разпоредба на чл.350, ал.1 КТ - при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.

В случая, видно от представената Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 09.06.2023 г., същото е прекратено считано от 10.06.2023 г., като е отразено, че Е. К. П. е отказала да подпише заповедта. Липсват данни към този момент на връчване на заповедта, да е правен опит за връщане и на трудовата книжка, а Е. К. П. да е отказала да си я получи.

В тази връзка, съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019 г. по т.д.

№ 1/2019 г. на ОСГК на ВКС предаването на трудовата книжка при прекратяване на трудовия договор, от работодателя на работника, когато тя е у работодателя, следва да е в деня на прекратяването, тогава задължението по чл.350, ал.1 КТ става изискуемо и именно под този срок се разбира използвания от законодателя термин „незабавно“.

В случая това е 10.06.2023 г., доколкото съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 КТ, трудовия договор при изпитване се прекратява едностранно от работодателя без предизвестие и съвпада с датата, посочена в заповедта за прекратяване.

В ТР е обосновано, че „за да се освободи работодателят от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да получи лично трудовата си книжка... След като работодателят е изпълнил добросъвестно задълженията си /чрез процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата/, задържането на трудовата книжка, поради неявяване на работника или служителя, не е незаконно.“

Такава покана е изпратена от „М. 2012“ ЕООД едва на 07.08.2023 г. два месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, видно от пощенската разписка /л.24 и 25/, като 2 няма представени доказателства, че тази покана е връчена на работника и ако е връчена на коя дата.

Само с оглед изложеното съдът приема, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.350, ал.1 КТ от страна на работодателя, доколкото не е изпълнил своевременно задължението си по чл.6, ал.3 от Наредбата.

Следва да се посочи, че предоставения, от инспекторите към Инспекцията по труда, срок за отстраняване на нарушението от жалбоподателя, не санира самото нарушение, доколкото то е факт. Този срок не е даден с цел да отпадне санкционирането на нарушителя, а представлява указания за изпълнение на задълженията му.

Независимо от горното с оглед пълнота на изложението съдът ще разгледа възражението на жалбоподателя, че невръщането на трудовата книжка се дължи поради забава на работника, който не е оказал необходимото съдействие или неоправдано не приема предложеното изпълнение, за което е ангажирал доказателства чрез разпит на свидетели.

Действително, за да може, работодателят, да изпълни задължението си по чл. 350, ал. 1 КТ, следва да е налице и активно поведение от страна на служителя, който трябва наймалкото физически да се яви, за да вземе трудовата си книжка или да посочи по какъв начин иска да му бъде предадена.

От показанията на свидетелката Й. Т. И. – работник при жалбоподателя /протокол от о.с.з. от 20.02.2024 г. л. 63/ се установява, че познава Е. П., с която са работили заедно в процесния цех в гр. Драгоман. Също така установява, че Е. П. многократно е идвала в обекта на „М. 2012“ ЕООД в гр. Драгоман, след прекратяване на трудовия договор с желание да си вземе трудовата книжка, но управителят все го нямало. Е. искала управителят да остави трудовата книжка при свидетелката, за да си я вземе от нея, но той не позволявал, с аргумент, че трябвало да се подпише, когато я взима.

От показанията на свидетелката А. И. Т., доведена от жалбоподателя /протокол от о.с.з. от 20.02.2024 г. л.64/ се установява, че същата присъствала в деня, в който Е. П. си получила трудовата книжка. Заявява, че когато дошла да си я вземе управителят казал, че трябва да се подпише, че я взима, но тя отказала, след което взела касовия апарат.

Управителят сигнализирал за това в полицията. Дошли полицейски служители, които съдействали за връщане на касовия апарат, след това била върната и трудовата книжка на лицето П..

От показанията на свидетелката Е. К. П. /протокол от о.с.з. от 19.03.2024 г. л. 79/ се установява, че работила при „М. 2012“ ЕООД до 10.06.2023 г., когато трудовото правоотношение било прекратено. Установява, че е разговаряла лично с управителя на дружеството да върне трудовата книжка, като я остави при колежката свидетелката

Йорданка И., доколкото трябва за започване на нова работа. Ходила на място в цеха – в гр.

Драгоман, да си търси книжката, но така и книжката не и се връщала. Колежката заявявала, че книжката е в колата на управителя, че той не я оставял при нея, защото тя нямало право да я даде. Свидетелката заявява, че е ходила по всяко време, най-вече по обяд. Установява, че е взела касовия апарат само и само да накара управителя да върне трудовата книжка. Последната била върната със съдействието на полицията.

Преценявайки показанията на така разпитаните свидетели, с оглед евентуалната тяхна заинтересованост от изхода на дело, съдът кредитира показанията на свидетелките И. и П., доколкото дадените по тях сведения се препокриват и не си противоречат.

По отношение на заявеното от свидетелката Т., че в деня в който е върната трудовата книжка на Е. П. след отнемане на касовия апарат на дружеството – жалбоподател, първоначално управителят на същото, е заявил, че ще я върне след като се подпише, че я е получила, а Е. е отказал, съдът счита, че в тази част показанията на свидетелката не са логични и не съответстват на цялостното поведение на Е. П., за което се установява, че от няколко месеца се опитва да си вземе трудовата книжка, като дори прибягва до отнемане на касовия апарат на дружеството, за да може да си я получи.

Няма логика Е. П. да иска да си вземе трудовата книжка, което се установява и от свидетелката И., а и от свидетелката Т., която заявява, че в посочения от нея ден П. е дошла на обекта, за да си вземе трудовата книжка, и в същото време да отказва да направи това.

3

Наред с това, както се посочи по-горе нарушението е извършено още на 10.06.2023 г., доколкото нито към дата на прекратяване на трудовото правоотношение е върната книжката при възможност за това при явяване на работника за връчване на заповедта, нито към тази дата е изпратено писмо с обратна разписка за явяване и получаване на трудовата книжка от работника.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбоподателят е допуснал визираното в чл.350, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.6, ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж нарушение, доколкото не е върнал незабавно трудовата книжка на работника Е. П. след прекратяване на трудовото правоотношение, а покана за получаването е изпратена два месеца след прекратяване на същото. Не се установи невръщането на трудовата книжка да е поради забава на работника и неявяването от негова страна да си я получи.

Напротив по делото се установи, че многократно Е. П. е посещавала процесния обект, за да си получи трудовата книжка, включително е разговаря с управителя на дружеството за това.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.350, ал.1 КТ е отменен, поради което и на основание чл.3, ал.2 ЗАНН следва да се приложи поблагоприятния закон. Разпоредбата на чл.350, ал.1 КТ е отменена, но отмяната влиза в сила от 01.06.2025 г., тоест към момента тази отмяна не е в сила.