Решение № 505 от 20.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Варна, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20213100900071 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ) по иск на С. ВЛ. Р., ЕГН ********** представляван от неговата майка Д. АТ.

Л., ЕГН ********** и двамата с адрес ********, чрез адв. В. (САК) със служебен адрес в ******** (“АД“В. и Б.“) срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД , ЕИК 200299615, гр. София, район Изгрев, жк.

Дианабад, бул. Д-р Г. М. Димитров № 1, чрез адв. П.(САК) със служ. адрес ********, за заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от телесно увреждане (фрактура на лява ключица) и психични страдания от изживяното произшествие в общ справедлив размер от 30 000 лв., причинено от водач – застрахован собственик на МПС, признат за виновен извършител на престъпно ПТП, както и обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата, начислена за период от 21.12.2020г (изтичане на срока за произнасяне по предявена претенция от уведомен застраховател) до окончателно изплащане на обезщетенията по банкова сметка на родителя на пострадалия в банка „Алианц Банк България“АД с IBAN – BG47 BUIN 7006 1028 8146 11.

Законният представител, чрез пълномощник е основал иска на твърдения, че водачът С.И. в гр. Варна, застрахована за управление на МПС модел „БМВ 320“ с ДКН ******** по поет с регистриранa полица BG/12/0000715841 на ответното дружество за периода 13.03.2020 г. – 12.03.2021 г. риск „гражданска отговорност”, е предизвикала ПТП на 20.06.2020г. като при завой в кръстовище не пропуснала движещ се с предимство и при разрешителен зелен сигнал на сфетофарна уредба автомобил „Фолксваген Пасат“, в който 1 пътувало семейството на ищеца (майка му, която управлявала автомобила, сестра й на предна седалка, и две деца – близнаци на задна седалка). Сочи, че при удара детето С.Р., седящ в ляво получил счупване на лява ключица, което наложило медикаментозно лечение и обездвижване за около 2 месеца. Предписаното домашно лечение възпрепятствало нормалното ежедневие на детето, което трябвало да разчита изцяло на чужда помощ за хигиенни и битови потребности в продължителен период, което наред с изпитваните болки се отразило негативно на психиката му като действало депресивно и усложнило възстановителния процес. Социалното му изолиране поради принудителното ограничение на контактите му в ранната му детска възраст допълнително го травмирало. Уплахата му при инцидента влошил съня му и често детето се будело нощем от кошмарни сънища, свързани с произшествия. Твърди, че въпреки проведеното лечение, затрудненията при движение и болките в увредените области не са преодолени и се обострят при натоварване или резки климатични промени. Сочи, че въпреки уведомяването на застрахователя за породената отговорност на застрахования автомобилист не е било определено обезщетение за така понесените имуществени и неимуществени вреди.

По същество преупълномощен представител на ищеца адв. М. пледира за уважаване на доказаната претенция в цялост. В подробни писмени бележки се обосновава пораждане на отговорността на застрахователя за вреди, причинени от застрахован водач при престъпно поведение, както и значителните по интензивност болки и психически страдания понесени от детето. С доводи за установени от вещите лица сили, въздействали върху тялото на детето по начин, който не би могъл да бъде осуетен дори и при ползван обезопасителен колан, моли за определяне и присъждане на пълен размер на обезщетението за доказаните вреди.

Ответното застрахователно дружество, чрез пълномощника си, оспорва твърденията за причиняване физически болки и съпътстващи ги психически страдания като пряк резултат от застрахователното събитие с посочената продължителност и интензитет. Оспорен е определеният от ищеца паричен еквивалент като несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от този характер. Пълномощникът възразява за съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че поведението на детето не е съобразено с изискване за използване на обезопасителни средства при пътуване в автомобил (колан или обезопасителна система за деца), което обективно е допринесло в значителна степен за вредоносния резултат. Допълнителни твърдения за неспазени лекарски предписания или заболявания, предхождащи ПТП не са уточнени. Ответникът е възразил и за ненадлежно сезиране на застрахователя без представяне на данни за личната банкова сметка на пострадалия.

По същество преупълномощен адв. Г. излага съображения за неоснователност на недоказана претенция, като обосновава и съпричиняването с установената по делото възможност ударът да не навреди с този интензитет при и употреба на предпазния колан на седалката от ляво. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на определен от съда справедлив размер поради значително съпричиняване.

2

По делото не е депозирано становище на ДСП- Варна, уведомена по реда на чл. 15 ал.6 от ЗЗД за разглеждане на настоящия спор, засягащ права на ненавършило пълнолетие дете.

Насрещните страни претендират и за определяне и присъждане на разноски по делото, уточнени в списъци по реда на чл. 80 ГПК (л. 128 и л. 133).

Предварителните въпроси и допустимостта на предявения иск е са били разрешени в нарочно определение №1199/20.09.2021г.(л.68 ) . Окончателната правна квалификация и поподробно изложение на твърденията и възраженията на страните се съдържа в доклада, обявен за окончателен в открито съдебно заседание (л. 136) по проекта, възприет от страните без възражения (л.70-72).

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор между страните относно наличие на валидно застрахователно правоотношение, признато въз основа на удостоверена по общодостъпен начин от ИЦ към ГФ регистрирана полицa BG/12/0000715841 за застраховка гражданска отговорност на автомобилист за МПС модел „БМВ 320“ с ДКН ******** за периода 13.03.2020 г. – 12.03.2021 г.,, сключена със застраховател ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД Механизмът на възникване на ПТП и причинната връзка на настъпилата средна телесна повреда с противоправното поведение на водача С.И. са установени с влязло в сила решение по НАХД 4342/2020г по описа на ВРС, с което подсъдимата е освободена от наказателна отговорност. Решението за налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, с което дееца се признава за виновен за инкриминирано деяние има значение на присъда(чл. 305 ал.5 НПК), която следва да бъде зачетена от граждански съд, разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК). Застрахователното събитие по задължителната застраховка е договорено като противоправно вредоносно поведение на водача на застрахования автомобил, а то изцяло покрива фактическия състав на престъплението по по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 343 ал.1 НК. Затова и в настоящия процес тези престъпни обстоятелства съставляват и основание за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя на причинителя на вредите към пострадалия. В случая наказателният съд е наложил наказание за виновно и противоправно причиняване на 20.06.2020г. в гр. Варна на престъпен резултат – средна телесна повреда на дете, пътувало на задна седалка в другия автомобил, като несъмнено е установил причиняване на счупване на лява ключица на С.Р., което затруднило движението на крайника му за период от 1,5 – 2 месеца при обичаен ход на оздравителен процес, като съставомерна последица от удара на автомобилите, в резултат на нарушените правила за движение от застрахования водач при управление на застрахованото МПС. Съдът зачита съдебния акт и приема за установен и механизма на причиняването на този вредоносен резултат с неправомерното поведение на застрахования - като управлявала л.а. „БМВ 320“ с ДКН ******** без да намали скоростта си(21 км/ч) до възможност за спиране е навлязла при 3 разрешителен зелен сигнал на светофарна уредба в пътна лента за ляв завой в кръстовище между бул. Сливница и бул. Република, без да пропусне движещ се с предимство и при разрешителен зелен сигнал на светофарна уредба със скорост около 51 км.ч. през кръстовището автомобил „Фолксваген Пасат“, в който пътувал постадалия със семейството си.

Въпреки постановения влязъл в сила акт на наказателния съд, обвързващ страните, в настоящото производство е допустимо, с оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите, да се изследва и степента на причиняване на вредоносния резултат с поведението и на увреденото лице като участник в ПТП.

В мотивите си, наказателният съд изрично е приел, че двете деца са пътували на дясна задна седалка, а на мястото до шофьора е седяла леля им. Именно тази пътничка е разпитаната от настоящия съд като свидетелка и съдът кредитира изцяло нейните показания за лично възприетите факти по поведението на детето в момента на внезапно възникналия удар в предна лява част на колата. Св. Л. потвърждава, че на задната седалка в ляво е имало поставен кашон, като обезопасителният колан е бил закопчан за фиксирането му, а двете деца са седели едно до друго в дясна част, като Самуил е заемал централното място, а брат му е седял непосредствено зад свидетелката. Тази свидетелка описва и точното положение, в което детето се е оказало след удара – в пространството на пода между седалките. Св.И.

(водач на застрахования автомобил) не успява да изложи достоверни спомени за преки впечатления от получените травми на детето, но също потвърждава мястото от където са извадени пътниците.

Механизмът на настъпване на удара и последиците върху тялото на детето, допълнително са били изследвани от вещите лица, назначени от настоящия съд.

Автоекспертът е установил, че автомобилът е бил оборудван с обезопасителни колани на всички места, включително трите седалки за пътници отзад, но с оглед теглото и ръста на детето(установени по медицинския му картон) е било необходимо допълнителна повдигаща седалка за да се ползва ефективно защитата с предпазния колан, проектиран за възрастни.

Експертите считат, че без такова допълнение коланите не следва да се ползват от деца, тъй като риска от непредвидено нараняване с тях е по-висок от предпазния им ефект.

Същевременно ударът е провокирал движение на тялото напред и наляво и това, според медика точно съответства на поетото натоварване в дясната част на рамото, при удар във вътрешната част на купето, което е достатъчно за увреждането на ключицата. Комплексният извод на двете вещи лица(л.115) за настъпване на увреждането без ползвана система за обезопасяване и налична възможност удар в рамото при странично залитане да бъде понесен и ако детето е било обезопасено със защитно средство, ограничаващо само преместване напред, следва да бъде кредитиран от съда. Вещите лица допълнително обосновават заключението си и с обясненията пред съда (л.137), като сравняват вариантите за поемане на страничен удар в ляво дори и при заемането на лява седалка, подходящо оборудвана с обезопасителна система и съответно категоричното изключване на такъв удар само ако в лява страна на пътника не е имало никакво препятствие. Затова съдът приема, че макар 4 поведението на детето, заело средна седалка без каквото и да е обезопасяване, действително да не е съобразено с правилата за употреба на специално оборудване (изисквано според чл. 137б ЗдвП), значението му не е съществено за крайният вредоносен резултат. Ако ударът в ляво би настъпил както при обезопасяването на пътуващо на средна седалка дете, в непосредствена близост до товара (фиксиран на седалката голям кашон), така и при заемането от детето на обезопасена лява седалка (без натоварването на багаж на седалката), то не може да се заключи, че мястото на пътуване или липсата на задържането на тялото към седалката с подходяща система за дете са провокирали или утежнили последиците от този настъпващ във всички обсъдени от експертите варианти удар в лявото рамо на детето. В тази връзка съдът отчита, че отговора на в.л. Г. за липса на възможност за удар при заета средна седалка е обусловен от предположението на експерта, че в този случай мястото зад водача е свободно от препятствия, а в.л. Т. пояснява, че обезопасителните системи са проектирани да предотвратят само тежки животозастрашаващи увреждания при челни удари, но не изключват травмиране изобщо и особено при странично действие на инерционни сили. В заключение съдът преценява, че няма убедителен и категоричен извод за осуетяване или за конкретно намаляване на резултата от удара при каквото и да е поведение на пътник на задната седалка.