Решение № 407 от 06.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Пловдив, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20235330200281 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „К.И 79“ ЕООД, ЕИК:204677464, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Л. И. К., срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия Г № 0046216 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането на същото дружество е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

В жалбата се сочи, че електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен, в който смисъл сочи, че регистрацията на същото МПС е служебно прекратена към датата на твърдяното нарушение. Предлага атакувания електронен фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, в писмено становище на процесуалния си представител – ***юрисконсулт П.

1 оспорва жалбата, както сочи, че електронният фиш е правилен и законосъобразен, като развива аргументи по същество. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в условията на евентуалност - присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид следното:

Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60, ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в пълнота, доколкото не е изпратила доказателства за момента на получаване препис от електронния фиш от жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда включително изрично с Разпореждане от 18.01.2023г.. Още неотносими в случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото, съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения срок.

Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

2

Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат.

Видно от приложените в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.

От фактическа страна е установено, че на 08.09.2022г., в 13:13ч. на в гр.Пловдив, бул.„Източен“ 32, в посока - север, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M № 546 било заснето движение на товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер“ с регистрационен номер „***“.

Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан регистрационния номер на автомобила, като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 08.09.2022г. и час 13:13:23ч., като място на нарушението били отразени географски координати.

В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, било добавено описание административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било вписано името на дружеството – жалбоподател „К.И 79“ ЕООД

Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните 3 работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.

Твърдяното нарушение е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. - съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Съгласно Протокол № 1-33-22 от 18.02.2022г. за лабораторна проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение № TFR1-M 546 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване.

Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи – от дата 08.09.2022г. от който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е от юг на север.

Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложената справка база данни КАТ, от която е видно, че последното МПС е собственост на дружеството – жалбоподател„К.И 79“ ЕООД, ЕИК:204677464.

Също от справка база Гаранционен фонд се установява, че към дата 08.09.2022г. за МПС с регистрационен номер „***“ е нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, като последната такава е прекратена 4 към 21.04.2022г..

Въпреки горното, съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането – договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движени.

Същевременно, от приетото по делото Писмо изх.№ 103001866/25.01.2023г. на началник сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – Пловдив, както и приложената справка база данни КАТ – регистрацията на МПС с рег. „***“ е била служебно прекратена на 24.05.2022г. и възстановена на 24.10.2022г..

С оглед на горното се установява, че към монета на деянието – 08.09.2022г. МПС с рег. „***“ не е било регистрирано, съответно – с установяване факта на неговото управление, собственикът не би могъл да осъществи състава на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането.

Горното мотивира отмяна на облажвания електронен фиш като незаконосъобразен, а именно – по същество неправилен, доколкото не се установяват съставомерните елементи на нарушението на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането.

С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 500 лева.

Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и оправдателен документ за тяхното извършване – Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и изплатено възнаграждение в размер на 500 лева /лист 6/, както Анекс, в който е посочено договорено и изплатено допълнително възнаграждение в размер на 100 лева.

Същевременно – налице е искането на въззиваемата страна за намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в 5

Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. В случая следва да намери приложение хипотезата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от същата Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Съгласно последната - при интерес от 1000 до 5000 лв., минималното възнаграждение е 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв. или в случая – 500 лева.

Ето защо искането на въззиваемата страна по реда на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, е основателно до размера от 420 лева, доколкото настоящото дело очевидно не представлява никаква фактическа и правна сложност, разгледано е в рамките на едно съдебно заседание, с кратка продължителност, без разпит на свидетели, поради което е липсват основания за присъждане разноски в размер над посочения минимален такъв.

Ето защо и доколкото уговореното и изплатено възнаграждение е в минимален размер, то същото не може да бъде намалено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия Г № 0046216 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на „К.И 79“ ЕООД, ЕИК:204677464, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Л. И. К., на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането на същото дружество е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да ЗАПЛАТИ на „К.И 79“ ЕООД, ЕИК:204677464 сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща възнаграждение в настоящото производство за процесуално представителство.

6

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 7